Н амерена е звездата на извънземните – това твърди астрономът Роберто Кабайеро от Европейската космическа агенция.
Той смята, че е разшифровал с точност откъде идва легендарния Уау сигнал и твърди, че се е появил покрай звезда на 1800 светлинни години от нашето Слънце. Нейната астрономическа маркировка е 2MASS 19281982-2640123. Тя е с размери и характеристики, сходни с нашето Слънце. „Само температурата на повърхността й е може би малко по-високо, с около 5 градуса по Целзий“, пояснява Кабайеро. Астрономът смята, че около 2MASS 19281982-2640123 има възможност за съществуване на планети и тепърва земните телескопи ще ги търсят. „Това е сигнал, който е най-близо до понятието за издаден от разумни същества и е удивително, че 45 години след като го регистрирахме, можем да кажем с голяма точност откъде идва той“, пояснява астрономът.
72 секунди
Извънземни се обадиха за 72 секунди и заглъхнаха, а чутото е наречено Уау сигнал. Това се случва на 15 август 1977 г. И днес продължава да се смята за една от най-вероятните възможности да сме засекли дейност на извънземни. При това от съвсем сериозни учени, сред които и легендарният Карл Сейгън. Но така или иначе сигналът няма друго потвърждение след тези 72 секунди.
През 1977 г. в рамките на програмата за търсене на извънземен разум СЕТИ радиотелескопът „Голямото ухо“ на Университета в щата Охайо записва въпросния сигнал. Виждайки разпечатката за разчитане, ръководителят на групата учени Джери Еман с възторг написал отстрани „Уау!“. От там идва и названието на сигнала. По всички характеристики това е дело на разумна цивилизация, използваща сложен код. Идва от група звезди в съзвездието Стрелец. Поради тогавашните технологии сигналът е локализиран така, че има възможност да бъде разпространен от няколко места. Това пък 4 десетилетия по-късно дава основание на учени да твърдят, че всъщност са два сигнала от две преминаващи успоредно комети край една от звездите, като се смята, че и двете комети са на равно разстояние от звездата, но от двете й страни. Това обяснява и сложността на „Уау“, защото така вече се получават два сигнала, които през космическото пространство изглеждат като един и имат сложна структура.
Въпреки че тази хипотеза започва да става господстваща, все още мнозина се съмняват във възможността й. Контрата е, че дори и две комети да преминават по едно и също време около звездата, техният сигнал пак няма да е толкова сложен.
Контакт
Преди 5 години се появи тази теория за двете успоредно преминаващи комети. Сегашните проучвания не опровергават и нея, но Кабайеро смята, че е по-вероятно да не са били тези комети.
Още през 1997 г., режисьорът Робърт Земекис се вдъхнови от този случай с Уау да направи холивудския хит „Контакт“ с Джоди Фостър и Матю Макхонъхи. Той е по книгата на астронома Карл Сейгън, описващ този и други случаи. В лентата героинята на Джоди Фостър открива сигнала, смята, че е получила инструкции за космически кораб и той е изграден в Япония. Тя влиза в кораба, а хората виждат как капсулата пада в океана за няколко секунди. Всички смятат, че е многомилиарден провал. Но учени си задават въпроса как записващите устройства на кораба за тези няколко секунди са регистрирали шум в продължение на няколко дена. Това е на кино, а реалността е различна.
Според цитирания от „Лайв сайънс“ Кабайеро около тази звезда 2MASS 19281982-2640123 може да съществуват не една, а няколко планети с възможност да бъдат обитавани.
Ракети
Автори на идеи за бъдещето и уфолози отиват още по-далеч. Според сериозно разработвани теории в бъдеще ще е възможно ракети да летят не с гориво, а със сложни радиосигнали, които се изпращат там, където е обектът. Уфолозите казват, че е напълно възможно нещо подобно да се е случило и в съзвездие Стрелец. Дори не се изключва възможността въпросните сигнали наистина да са два и да са отпратени към две ракети. Учени отсичат, че това е много навътре в областта на фантастиката. Засега няма дори предположения как точно може да се случи двигател да бъде захранван с радиовълни. Други пък контрират, че навремето и неща като самолетите, подводниците и ракетите също са били възприемани като теоретично невъзможни, но днес са обичайна реалност.
Георги П. Димитров
