Т ова е той:
Роден е на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица
С овцевъдство се занимава от 2003 г.
Учи аграрна икономика в Пловдивския университет
Има две деца
Това е той:
Роден е на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица
С овцевъдство се занимава от 2003 г.
Учи аграрна икономика в Пловдивския университет
Има две деца
- Г-н Караколев, наближава Великден и Гергьовден, има ли достатъчно агнешко за българския пазар?
- Има достатъчно агнета за предстоящите празници. Производството на агнешко се съобразява с потреблението в страната.
- В България колко агнета отиват за задоволяване на потреблението по празниците?
- Консумацията в страната възлиза на около 500-600 000 агнета по време на празниците.
- Има ли износ на българско агнешко и за къде се изнася? Как ще се отразят ограниченията, наложени заради пандемията с коронавирус върху него?
- По принцип изнасяме агнета, но с оглед ситуацията тази година вероятно няма да осъществим експорт, тъй като основните търговски партньори са Италия и Хърватска. Вследствие на това, износът ни тази година е 10 пъти по-слаб към този момент. Традиционно за Италия през последните години изнасяме 40-50 000 агнета, но към момента експортът възлиза на 5000. Ситуацията с коронавируса влияе и върху потреблението, като то се дължи на две съществени пречки. Едната е неработещият сектор на хотелите и ресторантите, а втората е ограниченото придвижване на хора, които не могат да отидат до фермите, от където да си купят прясно месо.
- Правени ли са вече някакви анализи за загубите, които ще реализират производителите на агнешко?
- След приключването на кампанията, тоест след Гергьовден, ние ще сме наясно с щетите, които вече са ясно очертани в сектора и ще видим колко са непродадените агнета и какви мерки може да се предприемат от страната на държавата за възстановяване на производствения цикъл.
- Има ли опасност от фалити на родни производители, които няма да успеят да пласират агнета и съответно няма да имат приходи за отглеждането на животните?
- Ако се създаде трайна невъзможност хората да потребяват агнешко, нормално е да се появят много ферми, които няма да могат да реализират своите агнета и ще бъдат поставени в невъзможност да ги изхранват. В крайна сметка това е жива стока. Животновъдството за разлика от много други производства не е пригодено за временно преустановяване на дейността, тъй като животното се гледа 365 дни в годината и няма как да се спре за два месеца и след това да продължи от мястото, на което е спряло. Това ще принуди фермерите да продадат животните си.
- Министърът на земеделието Десислава Танева обяви старта на нова схема за насърчаване на потреблението на българско агнешко месо, която предвижда субсидия за кланиците да зареждат хранителните магазини с български агнета. Смятате ли, че това ще насърчи потреблението на вътрешния пазар?
- По принцип всяка мярка, която касае насърчаване на родното производство, е приветствана от наша страна. Друг е въпросът, доколко тя ще повлияе на самата общественост да потребява? На този етап тя е насочена основно към операторите във веригата между производителя и търговеца, в случая кланиците. С тази мярка се насърчават кланиците директно да купуват от фермерите, без да търсят прекупвачи. С тази мярка се цели да се поемат част от разходите на кланиците, за да може да не се опитват да свалят изкупните цени на производителя и след това да не ги надуват към търговската мрежа. Нашите очаквания са тази мярка да внесе стабилност в изкупните цени, защото в годините назад се налагаше огромен ценови удар с вноса от Македония или Румъния. С тази мярка се цели преди всичко да се защити родното производство и аз се надявам, че като има такъв комплекс от мерки, те неминуемо ще доведат до поощряване потреблението на родно месо. Въпросът обаче доколко хората ще са склони да празнува и да се събират за празниците.
- Тоест вие очаквате за има спад и на вътрешното потребление.
- Според нас намалението ще бъде с поне 30%.
- Какъв е делът на вносното месо спрямо българското?
- Като обем е около 10 на сто, но ценово то влияе много. Тези 10% влияят на цялата търговия на агнешко в страната. Защото нормалната цена на агнешкото е 6 лева, а ние изнасяме месо на 4 лв.
- Смятате ли, че тази година ще има промяна в изкупните цени на агнешкото? На места агнешкото се предлага за 18 лева за кило като във Варна, например. Това реални цени ли са?
- Цената, на която се изкупува, е 6 лева и тя е живо тегло като там има и процент рандеман. Като се включат разходите за транспорт и опаковка цената не трябва да е повече от 15-16 лева за килограм в търговската мрежа, тоест както миналата година. 18 лева е доста пресилена цена. Няма основание за повишаване на цените, тъй като дори горивото в момента е на доста ниски цени. По принцип нашия апел към потребителите е да отидат да си купят агнешко от фермите
- Може би проблемът е, че няма много ферми в района около големите градове и не всеки може да си позволи да пътува, за да се сдобие с прясно агнешко?
- Така е. Животновъдството е развито основно в селските райони на страната, които не са концентрирани около големите градове. Затова ние като организация се обединихме около идеята да правим доставки директно от фермата до потребителя в бъдеще. Тук обаче трябва се съобразим с изискванията за хигиена и температура, тъй като става въпрос за месото, което е много чувствителен продукт и е необходимо да разполагаме с хладилни камиони. Това не е нещо невъзможно, дори тази ситуация в момента провокира още повече да се работи по тази идея.
- Разкажете малко повече. Това означава ли, че ще си поръчваме агнешко до дома?
- Ние имаме създадени през миналата година организации на производителите, а сега кандидатстваме да си направи малки кланици, които да колят само агнета в такива кампании и да направим логистика до всички желаещи. Това е схемата, по която се поръчва и към момента, но обикновено потребителят прави поръчка и след това сам трябва да го транспортира. Сега има ограничения, които не се знаят колко ще продължат и съответно потребителите не могат да достигнат до фермата, за да се сдобият с месо за празниците. В следствие на това потребителите да принудени да търсят месо в града като цената там е по-висока.
- Може ли да дадете съвет на хората как да избират месото и да не попадат на стари мръвки?
- Преди всичко трябва да се търси месо със син печат. Това е един от основните белези, че месото е българско. Щом е родно производство пък няма логика то да бъде замразявано и след това размразявано. До този процес се стига, когато месото е внос. Има агнешко, което се внася от Австралия, Нова Зеландия и то обикновено пристига замразено. Понякога и месото от Македония, което не е продадено, се замразява и след това се продава за охладено. Но вносното месо е с червен печат, а потребителят може да различни родното по синия печат.
- Често се случва отпред месото да изглежда свежо, но отдолу мръвката да е с кафеникав цвят, на какво се дължи това?
- Това не е от кланицата. В някои магазини има нелоялни търговци, които използват различни освежители и третират месото само от горната страна да изглежда свежо, а на практика това е малко по-старо месо. Винаги може да се сигнализира в Българската агенция по безопасност на храните и въпросната партида да бъде възбранена. Търговците са много изобретателни и използват всевъзможни начини за освежаване на стари храни. Пръскат ги със специални препарати, за да имат свеж вид, но само там, където е видимо за клиентите.
- Каква ще е цената на агнешкото тази година според вас?
- Очаквам тази година агнешкото да се продава за 15-16 лева за кило, а цени от 18-20 лева са спекулативни.
- Какво ще предприемете оттук нататък?
- Всичко, което предприемаме като асоциацията, е да видим какви ще са реалните щети за бранша и тогава ще подготвим пакет от мерки, които ще предложим на министерството да се възстанови секторът, ако има причинени щети. Европейската комисия дори излезе със специален регламент, който позволява драстично до 5 пъти увеличение на помощите, които се дават в условията на криза. В момента нашите притеснения са свързани с ограничение на потреблението, ние няма как да накараме хората да празнуват.
- Какво месо бихте посъветвали потребителите да консумират, въпреки че цената понякога е висока и непосилна за част от хората?
Вчера видях в един магазин да се продават кренвирши за 9 лева и не бих казал, че е скъпо 15 лева за килограм качествено месо. Трябва да си променим потребителската култура и да не гледаме най-евтиното, а да търсим качество. Фокусът се измества към качественото, а не към евтиното. Защото, купувайки евтиното, нито помагаме на родното производство, нито на нас самите.
Монитор
