След два загубени финала - световното през 2018-а и европейското година по-късно, Кирил Милов дочака своя първи голям триумф в борбата. 25-годишният дупничанин покори европейския връх в категория до 97 кг на класическия стил на първенството в Будапеща. Столицата на Унгария се оказа щастливо място за българина. Край река Дунав той спечели първия си медал при мъжете, после стигна до олимпийска квота, преди да размаже всички съперници по пътя към титлата на Стария континент в края на миналата седмица.
Отплата
„На финала имах притеснение, защото досега имам два загубени финала. Но с треньорите направихме добра тактика и съм щастлив, че успях да взема първо злато в кариерата си. Радвам се и от факта, че в Будапеща победих всичките си противници, от които преди това бях губел“, заяви Милов, преди да се качи най-високо на почетната стълбичка и да чуе „Мила Родино“. Той много добре осъзнава какво печели и какво губи с постоянните лагери. Въпреки това е категоричен, че всичко това си заслужава в името на успеха.
„Всичкият труд и лишения се отплатиха с тази титла. Преди все нещо не ми достигаше - дали някое движение или някоя крачка. Сега най-после успях да подредя добре тактически срещите си и да ги проведа по най-добрия начин. Казах си, че най-после съм успял, и благодарих на Господ. Не можеш да опишеш какво е чувството при триумфа, просто е невероятно. Забравяш всички лишения и всички часове тренировки, в които си пренебрегвал приятели и семейство. Благодаря на всички, които ме подкрепяха и на моето семейство”, добави борецът, след като се прибра със златния медал у нас.
Шанс
Великият Александър Карелин казва: „Животът дава шанс на всеки. Важно е ти да си готов за това“. Именно това се случва с Кирил Милов преди първенството в Будапеща. Става въпрос обаче за световното през 2018-а, когато българинът, който тогава е на 21, нахлува с гръм и трясък в мъжката борба. И то в момент, в който тъкмо се е възстановил от тежка травма и никой в националния отбор не очаква чудеса от младежа. Той дори не е бил предвиден да участва на шампионата на планетата, но контузия на Николай Байряков му предоставя този шанс.
„Всъщност се готвех за първенството на планетата до 23 години, който сега отпада от програмата ми. Когато разбрах, че ще се боря при мъжете, първо се зарадвах, но после се притесних. Но толкова исках медал от световно, че желанието да го постигна, беше много силно и забравих притеснението“, споделя тогава Милов.
Болка
Само три месеца преди това той претърпял операция на крака, от който били извадени няколко пирона: „Един месец след това го раздвижвах, така че отиването ми на световно наистина е чудо.“
Операцията е вследствие на счупена подбедрица през 2015 г. Травмата се получава при игра на баскетбол, с който борците разпускат от тежките тренировки.
„Аз тичах много бързо с топката, когато стъпих накриво, кракът ми изпука и паднах на земята. Всички се скупчиха около мен, дадоха ми вода. Жената на треньора беше медицинска сестра и също ми помогна много. Взехме аптечка от колата, защото течеше кръв. Сложихме марли, вързахме крака и чакахме линейката, но тя не дойде веднага и треньорите решиха да ме откарат с кола от Тетевен до София. Аз седях на задната седалка, а отпред ми държаха крака. Тъй като беше петък, трябваше да изчакам до понеделник за операцията и ми я направиха по спешност. Тази травма ме извади от борбата за половин година, но по-трудно от физическото възстановяване беше психическото. Откакто махнаха пироните, а те бяха доста, съм много по-отпуснат и мога да покажа потенциала си“, спомня си дупничанинът за един от най-тежките моменти в кариерата си, след който започва неговият поход към върха в борбата.
Въпреки болката, която е преживял, борецът никога не си е и помислял да прекрати кариерата си. „Напротив. Даже когато си счупих крака и бях 6 дни в болницата, само си мислех как по-бързо да се възстановя и какви процедури да правя. Никога няма да забравя подкрепата на Александър Томов, президент на тогавашния ми клуб Левски, който идваше да ме види. За мен беше много важно, че близките хора бяха зад гърба ми през цялото време“, отчита Милов, който в момента е състезател на ЦСКА.
Мотивация
Да продължи тогава го мотивирали предишните му успехи – през 2014 г. той става европейски шампион за кадети в Самоков и печели сребърен медал в кат. до 84 кг на Младежките олимпийски игри в Нанджин.
Куриозното е, че до четвърти клас Кирил въобще не знаел какво представлява борбата. Той е единствен син на родителите си, които работят като шивачка и автомонтьор. Майката и бащата се занимавали с лека атлетика на младини, но оставили детето си само да избере какво да спортува.
„Започнах на шега. С един приятел се разхождахме и той ми предложи: „Ела с мен в залата“. Там ми стана интересно и започнах да тренирам, но не сериозно. Две години по-късно отидох в спортното училище на Левски и там борбата ми стана начин на живот. От шести клас заживях сам на общежитие и на моменти ми беше много трудно, но се радвам, че съм минал през това. Борбата ме научи на всичко и най-вече да не се предавам, да превъзмогвам себе си“, споделя европейският шампион.
През изминалото лято Милов изпълни голямата си мечта – участие на олимпийските игри в Токио, където малко не му стигна да е сред медалистите, стигайки до четвъртфинал. Сега признава, че вече се цели в най-големите отличия, но въпреки това остава здраво стъпил на земята.
„Когато се върна в залата, започвам от нулата. Все едно, че нищо не съм постигнал. Възпитанието ми и натрупаният опит в спорта ще ми помогнат да не полетя в облаците. Следващите ми цели са да стана световен шампион и да взема медал от Олимпийските игри в Париж.“
Красавица
Въпреки успехите си на тепиха най-голямата победа на Кирил е в личния живот. На Коледа през 2020 г. той се сгоди за красивата си съгражданка Александрина. Заради пандемията от коронавирус обаче отложиха сватбата. Хубавицата също има спортен ген – дъщеря е на бившия футболист на Марек Анжело Кючуков. Брюнетката е магистър по фармация от Медицинския университет в София. Двамата имат обща страст да пътуват. Александрина не пропусна да сподели триумфа на своето момче и го подкрепя от трибуните на залата в Будапеща. Борецът обаче отказва да посвети титлата си на Алекс.
„На нея съм посветил много медали досега. Затова този го посвещавам на всички българи. За годеницата ми ще има още по-специален“, казва с усмивка Милов.
От своя страна фармацевтката не пропуска да се обясни в любов на Кирил, обещавайки да е до него по пътя към най-важното отличие в спорта.
„Ти си пример за човек, който никога не се отказва от мечтите си въпреки трудностите и болката - казва годеницата му. Възхищавам ти се, искам да имам твоята воля и сили. Благодаря ти, че ме обичаш, когато най-малко ставам за обичане! Благодаря ти, че те има! Пожелавам ти от все сърце много медали и най-вече олимпийска титла! Аз ще бъда до теб във всеки успех, за да ти напомням пътя дотам, и във всеки неуспех, за да ти вдигам главата!", споделя Александрина в социалните мрежи.
Луд е по колите, обожава планините
Автомобилите и преходите в планината са големите страсти на бореца. „Любимата ми марка е BMW, такъв е и автомобилът ми - издава Милов, който разпуска емоциите на тепиха сред природата. - Обожавам планината, най-често ходя в Рила на палатка, защото е по-близо до родния ми град. Обичам да се усамотявам и на разходки до Рилския манастир. Така оставам с мислите си и на състезание съм по-концентриран.“
Той е запален и по екстремните спортове – колоездене, сноуборд, мотори. Едно от най-щурите му изживявания пък е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане. Все пак, за да се предпази от евентуални контузии, напоследък той ги практикува по-предпазливо.
Таня Манова, Иво Цукев
