Н еръкотворната икона на Лиддската Богородица, известна още и като Римска, е една от малко известните в България, но полулярни и почитани ликове на Пресвета Дева както в православния, така и в католическия свят.Тя дори е станала първобораз с определен иконограски стил - Богородица „Одигитрия“(„Пътеводителка“). На някои от тях десните ръце на Богородица и Исус се докосват така, сякаш Дева Мария прикрива с китката си ръката на своя Син.
Според древното предание неръкотворният образа на Божията майка се появил в древния града Лидда (днес Лод, между Йерусалим и Тел Авив), в който апостолите Петър и Йона издигнали храм в чест на Богородица. Те я помолили да освети и благослови църквата. Богородица им казала: «Идете си, и аз ще бъда там». Връщайки се в Лидда, апостолите видели на един от каменните стълбове на храма нейният неръкотворен образ. По-късно Божията майка посетила Лиддския храм и дала на Своя образ благодат и чудотворна сила. По време на управлението на император Юлиан Отстъпник (361-363) са се опитвали да унищожат иконата, но каменоделците били безсилни - тя само потъвала в стълба под ударите на чуковете. След това чудо Лидда станал място за поклонение.
На някои икони Богородица прикрива ръката на Исус.
През VIII век бъдещият Вселенски патриарх Герман посетил храма в Лидда и наредил на един от иконописците си да направи копие на този образ и го отнесъл със себе си в Константинопол. Когато започнало преследването на иконопочиталите по време на император Лъв Исавър, патриарх Герман решил да спаси иконата, като я хвърли в морето. За едно денононощие иконата доплавала до Рим, където по Божествено откровение била посрещната от папа Григорий II и внесена в катедралата „Свети Петър“. Оттогава след молитви пред нея са станали много чудеса и изцеления. Когато във Византия при император Михаил III било възстановено иконопочитанието, образът на Девата сам напуснал „Свети Петър“, и по река Тибър и Средиземно море се върнал в Константинопол. Патриарх Методий поставил иконата в храма „Пресвета Богородица“. Оттогава чудотворният образ започнал се нарича още и Римски. Това предание за чудните странствания на иконата съвпада с историческия факт, че патриарх Герман изпраща на папа Григорий II редица константинополски светини, които днес се съхраняват в личната папска капела „Сан-Лоренцо“.
В Италия смятат, че иконата от Лидда се намира в църквата Санта-Франческа-Романа в Рим.
Русия и Италия спорят за нея
Някои учени смятат, че Лиддската икона всъщност е иконата на Божията Майка от VI век в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Според други това е образът на Богородица от края на VII - началото на VIII век в църквата „Санта Франческа Романа“ в Рим. В Руската църква историята на Лиддската икона получава ново тълкувание. Там започват да я отъждествяват с Тихвинската икона на Богородица. В една от версиите на „Сказание за Тихвинскта икона на Богородица“ се разаказва за това,че малко преди превземането на Константинопол от туците през 1453 г. Лиддската икона изчезнала от византийската столица и се появила в Новгород. Тя била изключително почитана в Московското царство през XVI век, за което свидетелстват създадените по това време няколко съчинения за нея, украсени с миниатюри.
