В първия ден на януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики - един от най-големите християнски мислители и мисионери. Единственият у нас действащ православен храм, носещ неговото име, се намира в град Лясковец. А там почти ежедневно стават чудеса, свидетелства отец Никола Чочев. „Не е едно чудо, те са много. Аз не ги записвам. В Библията пише да не се хвалим, Бог да ни хвали. Когато започне великденският пост, имаме акатист към майка Богородица. Там, пред нейната икона, слагаме ябълки. Жена, която не може да забременее, яде от тази ябълка и после има деца. Срещат ме в болница, срещат ме някъде и ме дърпат. Казват: „Отче, имаме детенце, имаме детенце...“. Имам един мъж, срещам го и плаче: „Моята жена трети път вече губи дете“. Заведох го пред иконата и му казах: „Върви вкъщи при жена си, попитай я какво ти се свиди най-много да дадеш на майка Богородица? Роди едно дете, второ дете, сега са големи. Това не е един път, идват много хора тук“, разказва отец Никола.
Храмът, в който служи, е построен през 1866 година върху земята и с парите на банкерската фамилия Бурови четири години след създаването на банкерско-търговската им къща. Не е ясно защо черквата носи името на Свети Василий, разказва още нейният предстоятел отец Никола. Преди това на мястото на храма е имало килия, построена през 1856, която е служила за училище. Земетресението от 1913 г. събаря църквата, но тя е възстановена още през 1914 от Йорго хаджи Янков. В църковния двор е погребан обесеният през 1872 г. Стойчо Куркев. Там почиват и дарителите Анастас и Донка Бурови. Днес храмът „Свети Василий“ е един от петте православни църкви в града. През 1934 година е построена камбанарията с градски часовник с пари, дарени от Добри Ганчев.
Въпреки това храмът доста време е бил запуснат. “Когато дойдох тук преди четвърт век, църквата беше много съборена. Тогава взех още един човек и обходихме цяла Горна Оряховица и други градове и събрахме 1,4 милиона лева. Тогава измазахме църквата за първи път“, си спомня отец Чочев, цитиран от БНР. Миряни разказват, че изящният дървен иконостас е реставриран от благодарен заможен местен жител, за чието болно дете било намерено изцеление. Реставрирани са и старите икони на свети Василий и на свети Мина, оформен е специален кът за Божията майка и направените от нея чудеса тук. След всяка служба протойерей Никола Чочев изнася беседи, говори си с хората на всякакви актуални теми, включително и за коронавируса: „В последните беседи говоря какъв трябва да бъде човекът - смирен. Смирението прави всичко. Какво ще бъдеш награден, ако идваш на църква, правиш сто поклона, ако не обичаш хората? Най-важното на този свят е да обичаш хората. За мен няма лоши хора, в човека е заложено и хубавото, и лошото. Ще кажа и за вируса - Бог го е допуснал. В Библията пише - това, което стана, което ще стане, е от Бога. Обаче защо го е допуснал Бог? Наказание? Не, Бог е любов, ние сами се наказваме с нашите деяния.“
Бог е любов!, казва отец Николай.
Отец Никола правил електрокари
Необикновена е съдбата на отец Николай. Той бил бригадир в завода за телфери и електродвигатели в Лясковец. “Когато започна разрухата през 90-те години, не издържах. Бяхме около 1700 човека, а сега работят към 300. На ден правехме 400 двигателя. Такива заводи имаше само два - в Германия и в Лясковец. Нещо ме теглеше към вярата. Реших, че ще стана свещеник и напуснах. Карах такси, за да храня семейството си, завърших богословие задочно и така станах свещеник в църквата „Свети Василий Велики“. Желая на хората да се обичат и пак да се обичат. Любовта никой път не остарява. Тя не търси своето. Любовта винаги прощава. Любов, любов“, казва протойерей Никола Чочев.
