В България има няколко църкви, посветени на Въведението Богородично. Но безспорно най-красива от тях е тази в Благоевград. Построена през 1844 година, тя е обявена за паметник на културата с национално значение.
Градежи
Църквата е разположена във възрожденския квартал Вароша. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово. В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.
В 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като над гроба има гранитен саркофаг. В храма е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.
Стил
В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла апсида. В 1882 година е пристроен открит притвор по северната стена. Над притвора в западната част на наоса има галерия. Колоните на притвора са стъпили на висок цокъл и колонадата е продължена до камбанарията, като така огражда двора. Арките следват разделенията на вътрешния обем. В 1914 година е премахната югозападната чупка на притвора и пространството е включено във вътрешността, като там е поставен пангарът. Покривът на сградата е четирискатен, като на западната фасада стрехата има кобилични криви. Зидарията на храма е от ломен камък с хоросан за спойка.
Трите кораба във вътрешността са разделени от шест двойки измазани дървени стълбове, разположени върху зидани квадратни бази, а арките над тях са със сложен профил. По оста на централния кораб има три слепи купола с изображения на Бог Саваот, Христос Вседържител с пояс от деветте ангелски чина и Света Богородица Одигитрия с пояс с пророци. Поредица от дърворезбовани пана минава по дължината на свода. Таваните на страничните кораби са резбовани с розети, барокови композиции, птици и серафими.
Иконостас
Богато резбованият иконостас е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков. Царските икони са рисувани през 1854-1856 година и са от самоковските майстори Димитър Зограф и сина му Никола Доспевски. Повечето празнични икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите - на Димитър Зограф и Никола Вальов. Апостолските икони от третия ред са дело на Симеон Молеров. Живописта в медальоните на царските двери също е от Димитър Молеров, а сцените върху медальоните в цокъла са на Михалко Голев. В 1882 година е изписан откритият трем, а през декември 1888 година завършва изписването и на храма. Автори на стенописите са банскалиите Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Крайното северно поле на иконостаса е дело на майстори от Дебърската школа.
Доспевски и Молеров оставят тук свои шедьоври
Големите икони „Символът на вярата“ и „Акатист Богородичен“ на първите колони до иконостаса са на Михалко Голев и датират от 60-те години на XIX век, „Възнесение на Свети Илия с житийни сцени“ е на Димитър Сирлещов, а „Свети Атанасий“ – на Никола Доспевски. Наследство от по-старата църква, върху която е издигнат храмът, са иконите „Света Богородица“ и „Христос Вседържител“ от проскинитариите, „Свети Николай“ от северната ниша на храма, както и „Архангел Михаил вади душата на богатия“ и „Въведение Богородично“. Те са от 1812 година и са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Сборната икона от 1818 година е дело на Димитър Молеров.
