С п. „Чудеса и вяра“ продължава с поредицата си „Съкровищата на Атон“, в която представяме манастирите и най-уникалните реликви, икони и чудеса на монашеската република Света гора.
Автор, Хаджи Георги Китанов
„Пресвета Богородица Геронтиса“ е една от най-големите икони в света и сред най-чудотворните. Почти двуметровата реликва се намира в най-северния манастир на Атон - „Пантократор“. Счита се, че спасява от немотия и липса на продоволствия във времена на глад и войни. В здравословен план молитви пред нея помагат при проблеми като язва, рак и безплодие. Миряни вярват, че иконата укрепва здравето на възрастните хора, а на младите дава път в учението и правилното развитие в унисон с таланта на всеки, но и по волята на Бога. Иконата е наистина внушителна с габаритите си - 1,96 м височина и 0,76 м ширина. Човек, застанал пред нея, го обзема душевен мир и спокойствие, а скръбните се изпълват с чувство на радост.
Обков
Сребърният обков на иконата свидетелства за едно чудо, извършено от Геронтисата. Това е изобразената делва в краката й. Монаси разказват, че през XVII век настанал голям глад. В светата обител нямало зехтин нито за кандилата, нито за нуждите на кухнята. В тези кризисни времена много монаси напуснали манастира. Игуменът обаче насърчил останалите братя да се молят за спасение на „Богородица Геронтиса“. Скоро една сутрин делвите в склада започнали да преливат от зехтин. Сякаш невидима ръка ги напълнила през нощта.
Богородица се намесила и при немската окупация през Втората световна война. Тогава отново зехтинът свършил. Пресветата Дева се явила в съня на стареца Евтимий. „Отче, още преди залез-слънце приготви всички съдове да са измити, защото ще се погрижа тези дни да донеса зехтин, за да ги напълните“. На сутринта той споделил знамението с игумена, но и той за зачудил откъде ще се вземе толкова много маслиново олио. По същото време обаче, без никой да подозира, наоколо плавал кораб с оръжие, скрито под делви със зехтин. Богородица се явила на капитана с откровението да смени веднага курса, иначе ще попадне в плен на немците. За благодарност обаче капитанът трябвало да разтовари зехтина в дар на близкия манастир „Пантократор“ - това му заръчала Богородица.
Вседържител
И днес кораби минават през обителта - за щастие не военни, а фериботи. Мнозина от поклонниците носят в дар бутилки със зехтин. Манастирът се нарича Пантократор, защото е посветен на Христос Вседържител. Заема седмо място в светогорската йерархия на 20-те суверенни манастира след „Кутлумуш“ и преди „Ксиропотам“. Обителта стои в подножието на горист склон върху един внушителен скалист нос, издигащ се на около 30 метра над морето от северната страна на полуостров Атон. Това местоположение дава на манастира привилегията да се открива великолепна гледка както към Северната част на Бяло море с остров Тасос, така и към по-далечните Лемнос и Самотраки. Когато видимостта е добра, поклонниците могат да зърнат дори далечния о. Имброс (Гьокчеада, Турция), както и крайбрежието на Св. гора с великолепния връх Атон.
Освен по море (с ферибота от Уранополи) до „Пантократор“ може да стигнете и по суша откъм Карея - административния център на монашеската република. Пътят е около 2 часа. Манастирът е свързан и с пътеки с манастирите „Ватопед“ на североизток и „Ставроникита“ и „Иверон“ на югозапад. Добър павиран път води за 25 минути през красива природа до подчинения му скит в чест на пророк Илия.
Ковано желязо
Вратата на манастира е масивна, облицована с ковано желязо. Това е бил начинът да се устои на тараните, използвани от пирати и латински рицари. Когато аз отидох там, един грък, гост на манастира, ни заведе до архондарника (място за посрещане на поклонниците) с думите: „Почерпете се с локум и вода, тук монасите са малко и едва ли скоро някой ще дойде. Разгледайте каквото ще разглеждате“. Послушахме съвета му.
Манастирът е построен върху руините на по-стар, плячкосан от пирати. Това се е случило през годините на латинската окупация, след превземането на Константинопол от рицарите кръстоносци през 1204 година. Главната църква „Преображение Господне“ е от XIV век. Тя се намира в северния край на двора. Поради липсата на място тя е сравнително малка. В първоначалния си вид е осветена около 1363 г. Тя е в типичния атонски стил, зографисана от майстори от Македонската зографска школа, а кубетата й са покрити с олово. Една модификация обаче я прави уникална. Иде реч за удължаването на източната апсида на храма и добавянето на двете външни многоъгълни куполни кули на двата ъгъла на светилището (типикария).
Парче от Св. Кръст
В главната църква се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица Геронтиса. Тя е изобразена в цял човешки ръст, обърната леко надясно в позата на зографския стил - Панагия Агиосоритиса (Богородица Светоръчица).
Не се знае откъде се е взела иконата. Първото й чудо датира още от XI век и времето на византийския император Алексий I Комнин. Той започнал да строи първия храм на хълма, където някога се е намирал параклисът на Св. Атанасий Велики. През нощта обаче иконата заедно с инструментите на работниците напуснали. На сутринта ги намерили на 500 метра разстояние.
Това знамение се повторило няколко пъти и така всички разбрали, че Св. Богородица сама е решила да избере мястото за своята обител.
След завършване на храма първоначално иконата е била поставена в олтара, зад Светия Престол. По-късно е преместена на североизточния стълб, поддържащ купола на църквата.
Копия на чудотворната икона „Геронтиса“ у нас има в Банкя и във Варна.
Реликвата проговори от олтара
Самото име на богородичния образ - Геронтиса, идва от друго чудо. В този атонски манастир някога е живял един добродетелен стар игумен. Той се разболял и усещал, че вече е дошъл и неговият час да си отиде от този свят. Тъй като горещо желаел да приеме последно Причастие, помолил служещия свещеник монах да ускори края на службата, но последният не уважил молбата му и продължил в бавно темпо. Изведнъж монахът чул заплашителен глас, идващ от Богородица Геронтиса, стояща в тези дни в олтара. Божията майка му наредила веднага да изпълни молбата на игумена. Благодарение на това знамение иконата е наречена Геронтиса, което на гръцки език значи „Старица“ или „Игумения“.
В манастира се пази и считано за автентично парче от Св. Кръст, на който е бил разпнат Иисус Христос. То е вградено в красива мощехранителница, която се вади по време на служби. В обителта се пази и част от щита на Св. Меркурий.
Пирати я хвърлили в кладенец
През Средновековието сарацинските пирати нахлуват в този свят манастир, плячкосват го и хвърлят чудотворната Богородична икона в близкия кладенец. Всички участвали в това светотатство по-късно ослепели. Един от разкаялите се варвари на смъртния си одър заклел роднините си да отидат в манастира „Пантократор“ и да покажат къде е християнската реликва. Около 80 г. по-късно един арабин се връща и посочва на монасите кладенеца с иконата. Присъстващите видели, че иконата стои права до кръста във водата, сякаш плувала.
