К алоферският женски манастир „Въведение Богородично“ е малък и скромен. Но той пази копия на три руски чудотворни икони на Божията майка - на тези от Казан, Тихвин и Смоленск. От тях безспорно най-прочута е тази на Казанската Света Богородица
Открита в пепелта
Самото откриване на иконата на Божията майка е чудо. По време на царстването на Иван Грозни, през 1579 г. в Казан избухва голям пожар. Сред изгорелите до основи домове е и домът на един стрелец. Войникът имал осемгодишна дъщеря Матрьона. Присънило й се Божията майка, която й наредила да каже на всички, че в земята, под останките на изгорялата къща се намира икона с нейния лик и докато не я откопаят, не бива да започват нов строеж. Момиченцето разказало съня на майка си, но тя не му обърнала никакво внимание. Сънят се повторил, а на третия път Матрьона видяла насън самата икона на Богородица. От лика й излизал пламък. След това чула глас: "Ако не обявиш на всички моите думи, аз ще се присъня другиму, но ще ти се случи голямо нещастие." Момиченцето се събудило, обляно в сълзи, разказвайки за новия си сън.
Майката завела детето при войводата на Казан и архиепископ Йеремия. Те обаче също не повярвали в чудните сънища на детето. Тогава майката заедно с няколко съседки започнали да разравят пепелището. Матрьона също започнала да се рови в земята и скоро открила завитата в старо парче сукно икона. Тъканта била много стара и на места обгорена, но иконата изглеждала като съвсем нова. Новината бързо се разнесла по целия Казан. Към мястото, където била открита иконата, започнали да се събират тълпи от хора. Затова архиепископ Йеремия с кръстно шествие я пренесъл в близката църква.
Пред новооткритата икона веднага започнали да стават чудеса. Първи се излекували двама слепци - Йосиф и Никита: било достатъчно само да се докоснат до лика на Божията майка и двамата прогледнали.
Срещу поляците
Но първото голяма чудо на иконата на Казанската Богородица е свързано с освобождението на Москва от поляците, които завзели Москва през 1612 година. Тогава Московският патриарх Хермоген разпратил писма до всички краища на Русия, в които призовавал всички да се вдигнат в защита на родината. В Нижний Новгород начело на опълчението застанал княз Дмитрий Пожарский, който взел със себе си копие на чудотворната Казанска икона на Божията майка. Опълченците стигнали Москва и я обсадили. Не му се искало на княза да разрушава престолния град с щурм. И тогава той заедно с цялата войска започнали да се молят горещо пред Казанската икона на Божията майка за съхранение на руската светиня. Молитвите им били чути: на 22 октомври поляците обявили, че се предават. Нижнегородското опълчение влязло тържествено в Кремъл под звъна на камбаните. Начело на процесията носели Казанската икона на Богородица.
Когато чужденците били окончателно изгонени от Русия, княз Пожарски украсил иконата със златен венец - специален знак, че ликът й е чудотворен, а тя останала в Москва.
Видението на Илия
Три века по-късно иконата отново проявила чудотворната си сила в името на спасението на Русия. Това станало през 1941 г., когато германските войски били през вратите на Москва.
През 30-40 години православен митрополит в Ливан бил Илия, със светското име Караме. Още приживе го смятали за светец. Той съблюдавал най-строг пост през цялата година, по цели седмици живеел като отшелник в пещерите, прекарвайки времето в молитви, почти без сън. През юни 1941 година патриархът на Антиохия Александър ІІІ призовал всички православни христяни по света да помогнат на попадналата в беда Русия, подложена на нападенията на пълчищата на Антихриста. Митрополит Илия чул призива на патриарха по радиото, след което се спуснал в подземната планинска църква, паднал на колене пред иконостаса и започнал да се моли на Божията майка как той може да помогне на далечната християнска страна.
И изведнъж в тъмната пещера станало светло като в ясен слънчев ден.
Заръка
Явила му се Богородица и му обявила какво трябва да направи - да донесе до властите в Русия, че те следва да отворят всички православни храмове в страната, а свещениците да освободят от затворите. И второ – с двете копия на Казанската Богородица – едно в Ленинград, другото в Москва, да се извършат литийни шествия. А след войната, която ще завърши с победа на руснаците, митрополитът от Ливанските планини трябва задължително да замине за Съветския съюз и да разкаже как точно е било всичко. Ливанският митрополит изпълнил нареденото от Богородица. Той не само успял да изпрати записка за своето видение в Русия, но и уредил да я препратят на самия Сталин в Кремъл. Кой и как е сторил това и досега е неизвестно.
Заповед
Сталин се отнесъл достатъчно сериозно към това послание и поръчал веднага да се изясни всичко, свързано с чудотворната икона и конкретно историята за спасението на Москва. Още на същия ден му доложили за събитията от 1612 г.
Сталин издава съответните заповеди и на Богоявленския събор в Москва бил отслужен молебен, а след него и литийно шествие с изнасяне на Казанската икона. Такава церемония се състояла и във Владимировската катедрала в Петербург, тогава Ленинград, където също имало копие на Казанската Богородица, донесено от Петър Велики.
Тайна молитва
Вярващите хора в Русия са твърдо убедени, че именно застъпничеството на Богородица изменило хода на събитията на съветско-германския фронт. А самият Сталин на 4 септември 1943 г. поканил в Кремъл митрополитите Сергий, Алексий и Николай. Тази среща е станала съдбоносна за руската църква. Били отворени стотици църкви, с държавни ордени и медали започнали да награждават свещеници, които преди това в най-добрия случай отправяли в лагери. Според слухове през годините на войната Сталин тайно се молел в правителствената си вила пред старинните икони на Спасителя и Богородица. Дали наистина е било така ще остане завинаги тайна. Но е факт, че през 1947 г. е поканил в Москва митрополит Илия.
След три века
След Москва владиката се отправил в Ленинград. По неговите думи той трябвало да разкаже как е било спуснато свише спасение на тази страна по милост Божия. Да изпълни обаче волята на святата застъпница докрай, той не успял.
На митрополита било позволено да разкаже за своето видение публично само в един-единствен храм - във Владимирския събор. По време на тази тържествена служба митрополит Илия прикрепил скъпоценно венче към Казанската икона на Божията майка. По същия начин, по който бил сторил това три века по-рано княз Дмитрий Пожарски в Москва.
Вдигат манастир на светото място
Казанският Богородичен женски манастир е построен на същото онова място, където момиченцето Матрьона изровило иконата на дълбочина повече от 2 аршина. Още в началото на XX век тук бил построен пещерен храм параклис благодарение на старанията на княгиня Елисавета Фьодоровна. През 1930 година основният храм и камбанарията на манастира били взривени, а останалите храмове и здания били дадени на тютюнева фабрика, педагогически институт и за жилищни нужди. След повече от 60 години единствената запазена от манастирските църкви, в чест на Вяра, Надежда, Любов и София отново отворила врати за богомолците. А през юни 2000 година започнали археологически разкопки на мястото на разрушения Казански събор, под който се намирал пещерният храм параклис.
