А линският манастир "Възнесение Господне" (Свети Спас) е част от Софийската Света гора. Той се намира в Плана планина, на левия бряг на Манастирска река. Възникнала през XVI-XVII век, той бързо става книжовен център от местно значение.
Самото село Алино, на което е кръстен манастирът, се споменава в османски документи от 1576 г. Населението му се е занимавало с рударство, а рудата се е обработвала в Самоков. Има запазени сведения за рудодобив по тези места още от римско време. Българите от село Алино са бил достатъчно заможни, за да съберат средства, за да се изпише храмът на манастира. Запазени са имената на някои от ктиторите – поп Златин, поп Стойко, поп Вълко, йеромонах Елисей.
Храмът е скромен - с размери около 8 на 40 метра и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндричен свод, без предверие и купол. Майсторите продължили надлъжните стени извън западната фасада, за да получат ефект на козирка, придаваща нестандартен вид на сградата. Храмът на Алинския манастир обаче се раздвижва и от добавката на певница (конха), разположена асиметрично, само от северната страна на постройката. Заедно с апсидата на източната фасада тя разширява вътрешното пространство и придава на външния облик на църквата два допълнителни обема. Фасадите й са оживени в горната си част непосредствено под покрива от двуреден тухлен корниз и от малките мазгали - тесни и високи прозоречни отвори - по един на апсидата от изток, на певницата от север и още по един на източната стена над апсидата и на южната стена. Вратата е масивна, но само около 1,5 м висока.
Възстановената жилищна сграда на обителта
Храмът е уникален със своите стенописи, защото са колективно дело на майстори живописци – всеки с различен творчески почерк. Според запазения ктиторски надпис стенописите в храма са от 1626 г. Обновяване на някои части е било извършено през 1810 г. Изобразени са евангелски сцени, като повествованието следва от рождението на Христос до разпятието и възкръсването му. Има и много портрети на светци. В олтара са изобразени традиционните сцени "Богородица Ширшая небес", "Причастие на апостолите", "Поклонение на Христовата жертва", "Благовещение" и "Гостоприемството на Авраам". В източната част на храма са илюстрирани някои сцени, разказващи за чудесата на Христос след възкресението, като "Неверието на Тома", "Сватбата на Кана Галилейска", "Преполовение" и др. В свода са представени различни образи на Христос: младият Христос Емануил, Христос Вседържател и Христос като ангел. В западната част на църквата се редуват сцени от църковните празници и Страстите Христови. През XIX в. на западната фасада на църквата е добавен образът на патрона "Христос Спасител". Историческа ценност представляват и големите иконостасни икони на Христос, Богородица, Иван Рилски, Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845 г.
Стенописите на храма са от началото на XVII век.
Самоковската община дарява земя на обителта
Манастирът дълго време е бил напълно изоставен, а през 2012 г. рухва и къщата за гости. Днес не само храмът е реставриран, но и вместо окаяни развалини поклонниците и туристите ги посреща чисто нова сграда. "Това, което виждате при Алинския манастир, се постигна в рамките на последните пет години с дарения на благодетели, на хора, които имат християнски дух и намерение да съхранят църквата и да опазят светините на България", обяснява ни свещеник Любомир Мишков. Той е главният двигател за възраждането на светата обител. През 2016 г. тя получи в дар от община Самоков 10 декара земя, така че един ден построеният наново манастир да може поне отчасти да се издържа.
