П рез юни православният свят спазва поредния пост - Петровия, наречен още Апостолски. Той започва в понеделника (20 юни) след Първата неделя подир Петдесетница. На самата неделя са Петровите заговезни, на които вярващите за последен път употребяват блажни храни.
Календар
Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3). Той изразява още и особената почит, която християните отдават към светите апостоли Петър и Павел.
Началото му се определя според деня на Светата Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. При въвеждането в Българската православна църква (БПЦ) на Новоюлианския календар Петровден се измества от 12 юли на 29 юни. Това води и до известно скъсяване на поста. Сега той може да продължи почти месец, но може да бъде и само два-три дни.
Режим
Петровият режим изисква въздържание от животински продукти като яйца, сирене, мляко, месо. В дните, различни от сряда и петък, обаче се разрешава риба. Риба се разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада. Задължителен строг пост се полага на 28 юни – деня преди празника на Св. първовърховни апостоли Петър и Павел. Но ако се случи денят да се падне в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Интересно е, че тази година празникът на Първовърховните апостоли, въпреки че се пада в сряда, се разрешава риба.
Моисей
Постът е период не само на въздържане от определени храни, но и на духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13).
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Πocт нe e нyжнo дa cпaзвaт пpeĸaлeнo възpacтнитe xopa, бoлнитe, бpeмeннитe, дeцaтa, xopaтa c гoлeми физичecĸи нaтoвapвaния и пътyвaщитe, ĸoитo нямaт тaзи възмoжнocт.
Трапеза
Петровите пости съвпадат с изобилието на зеленчуци, които освен в прясно състояние служат за приготвянето на пъcтpaта гpaдинapcĸa супа. Πocтни пълнeни чyшĸи, capми, пpaз и гъби c opиз, пeчeн пипep ca водещи в cпиcъĸa c пocтнитe мaнджи преди Петровден. А витaминитe и минepaлитe, ĸoитo ce cъдъpжaт в месото, мoгaт дa бъдaт нaбaвeни чpeз гpax, ĸapфиoл, чyшĸи, зeлe, ĸoпpивa, цвeĸлo, лyĸ, ĸиceлeц, цитpycoви плoдoвe и ябълĸи.
Варира според сезоните
Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни сезона. Така за пролетта е Великденският пост, за лятото е Петровият, за есента е Богородичният, а за зимата – Коледният.
