С евиля е не само един от най-емблематичните за испанския дух градове, възпят в множество стари и нови песни. В него се намира и най-големият готически храм в Европа - катедралата „Санта Мария де ла Седе“. Тя е четвъртата най-голяма църква в света след „Свети Петър“ в Рим, „Богородица на мира“ в Кот д' Ивоар и „Свети Павел“ в Лондон.
Освен това тя е издигната за по-малко от век, което е истински рекорд за подобен тип градежи през Средновековието. Кръстът, както и 20-метровият главен олтар са позлатени с първото злато, което Колумб донася от Америка. Само за позлатяването на олтара са изразходвани 3 тона.
Амбиции
Амбицията на градската управа била храмът да не прилича на никой друг. За това свидетелства и взетото категорично решение: „Нека катедралата да бъде толкова красива и голяма, че всеки, който я зърне, да помисли, че сме луди! ” Основите на храма са положени през 1402 година на мястото на стара джамия, която била силно разрушена след земетресението през 1356 година. Под нея пък е имало римски дворец.
Реално строежът й започва през 1434 г. Размерите й са: 116 м дължина и 76 м ширина. Църквата е пет корабна с централен олтар, чийто купол се извисява на 56 м. Крайният купол на севилската катедрала достига височина от фамозните 114 метра и е забележителен с богатата си украса и орнаменти. Литургиите пък се огласят от 22 камбани. Сред безценните реликви и съкровища на храма са картини на Мурильо, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран и Гоя. Завършена е през 1519 г. В нея са погребани испанските крале Алфонс X Мъдрия и Педро I Жестокия.
Минаре
Камбанарията на „Санта Мария де ла Седе“ носи името Хиралда и днес тя се счита за символ на цяла Севиля. Тя е издигната върху останките на минарето на срутилата се джамия, което било построено през 1196 година от архитектите Абу Юсуф Якуб, Ахмед ибн Басо и Али ал Гомара. То е от тухли и било с височина 82 м, а за основите му са ползвани римски фундамент и капители на колони от останки на дворец. Хиралда и до днес е най-важната забележителност на града. Тя се състои от две кули – вътрешна с няколко малки помещения едно върху друго и като завършек отгоре една надстройка (фенер), както и външна кула, оформяща фасадата. Между тях има 2,50 м широка рампа, която отвежда до галерия, разположена на около 70 м височина. Тя е направена, тъй като по времето на градежа строителните материали са транспортирани нагоре с помощта на коне и мулета. Съществува легендата, че имамът се е качвал до рампата с магаре, за да призове вярващите на молитва.
Ренесансов стил
През 1568 г. камбанарията е надградена с 32 метрова ажурна наставка в ренесансов стил от архитекта Ернан Руис. Така той е заменил оригиналния фенер отгоре заедно с четирите позлатени сфери, извисяващи се над него. Новата кула с камбанария е направена от тухла и частично облечена или инкрустирана с бял и черен мрамор.
Синът на мореплавателя лежи в саркофаг
Дълго време се е смятало, че в Севилската катедрала е гробът на Христофор Колумб. Оловният ковчег с останките на великия мореплавател били пренесни през 1544 година от Севиля в катедралата на Санто Доминго – столицата на днешната Доминиканска република. Смятало се, че през 1795 година неговите останки били пренесени в Хавана, а сто години по-късно – след като Испания губи Куба след войната със САЩ, 1898 г. били върнати в Севиля. В действителност обаче тялото му най-вероятно е останало в Санто Доминго. Днес се приема, че в Севилската катедрала се намират останките на сина на Колумб – Диего.
