Т я излиза от майчината утроба незнайно защо. Никой не я е държал в обятията си, никой не я е приспивал, никой не я е утешавал, когато падне и се удари. В живота й има четири автомобилни катастрофи, опит за самоубийство, пристъп на безумие, много депресии, мимолетни връзки и тежък махмурлук. И въпреки това тъкмо на нея е писано да се превърне в кумир за много поколения. Великата Едит Пиаф. Дали, ако можеше да избере родителите си, щеше да стигне до такива висоти? Едва ли. Никой не би пожелал доброволно слава на такава цена.
Историята на Врабчето започва в една мразовита зимна нощ през 1915 г. на тротоара на мръсна парижка улица. Там лежи жена, която ражда. Избърсва челото си с облекчение, когато „товарът” пада от нея, загръща бебето в пелерината си и хуква да бяга, тъй като чува приближаването на полицейския пристав.
Тъмнина
Цялото детство на Едит Джована Гасион преминава в тъмнина. До седемгодишна възраст тя е напълно сляпа. Това до голяма степен формира характера й. В една популярна песен на Едит Пиаф има такива думи: „Тя беше черна от грехове...” Певицата смята този текст за автобиографичен. Едит се появява на бял свят на тротоара, възпитавана е на улицата. „Моята консерватория - това е улицата. Моят ум - това е интуицията”, обича да казва тя.
Първото чудо в живота на Едит е, когато проглежда. Лекарите са били категорични, че това никога няма да се случи.
Второто чудо е, когато чува проплакването на своята дъщеря. Всъщност Едит така и не помни онази нощ, когато е станала жена. Нито пък на кого дължи това. Тя има много приятели, особено сред войниците и матросите. И изобщо не е придирчива. В спалнята й се завъртат всякакви хора. Тя дори не си прави труда да помни имената на всички, верна на философията: няколко изпити бутилки в компания и малко креватна гимнастика не са повод за запознанство. Но станалото - станало. Докато поема ревливата топчица в ръце, лекарят отбелязва: „Смятайте, че е станало чудо. Вашият организъм е такъв, че въобще не ви е съдено да имате деца...” Самата тя е още дете. Мъничка, крехка и миловидна - по-късно заради тази нейна външност ще бъде наречена Врабчето.
Само две години - толкова й е отредено да бъде майка. Не може да се каже, че се справя успешно. Пък и от кого ли да види. Съдбата не е милостива към малката Марсел. Момиченцето е покосено от менингит, а майка му дори няма с какво да го погребе. Няколко нейни приятелки събират волни пожертвования, но се оказва, че не достигат 10 франка. „Ще се справя с този проблем”, казва Едит. И излиза на улицата.
Късметът й излиза веднага. Солиден мъж спира до нея и я кани в хотелската стая. Докато си смъква панталоните, я заговаря: „Слушай, драга, ти очевидно си непълнолетна. Защо се занимаваш с това?”. - „Трябва да погреба дъщеря си, не ми достигат 10 франка”, отговаря тя. Мъжът вади портфейла си, засрамено тика в ръката й едра банкнота и си отива, без да я е докоснал.
Диамант
На 22 години е забелязана от Луис Льопле. Той е собственик на кабаре, който веднага вижда, че Едит е нешлифован диамант, и я кани да участва в неговата програма. Именно той я кръщава Пиаф (Врабчето). Това е псевдонимът, с който е изписвана върху афишите. Льопле я облича и в малката черна рокля, която ще се превърне в нейна запазена марка.
Но периодът на благополучие скоро приключва. Луи Льопле е убит с изстрел в главата, а Едит е сред основните заподозрени, тъй като в завещанието си той е вписал една много добра сума, която тя трябва да получи след неговата смърт.
Пресата захапва случая като ловджийско куче. Казват, че няма лоша реклама. Към Едит наистина валят покани от различни нощни клубове. Но публиката се държи враждебно и е готова да линчува „момичето от вестника”. И точно когато положението изглежда най-критично, в живота на Едит влиза Раймон Асо. Именно на него според повечето биографи принадлежи заслугата за раждането на Великата Едит Пиаф.
Раймон Асо започва да създава „стила Пиаф”, като се съобразява с нейната индивидуалност. Той е бащата, когото никога не е имала. И всеотдаен любовник. Посветил се е изцяло на образа, който създава. Пише текстове на песни, подходящи само за нея. Благодарение на него историята на Едит Пиаф става история на нейната песен и никой не може да различи сценичния образ от реалната жена.
Магнит
Въпреки че критериите за женската хубост са се променяли доста през годините, нито тогава, нито сега Едит Пиаф може да бъде определена като голяма красавица. Но мъжете й се лепят като мухи. След Раймон Асо тя се озовава в леглото на Пол Мерис. А за „случайните” даже не си струва да се говори. Миньончето, което с песните си за любовта кара мъжете страстно да я желаят, спира погледа си на някого от публиката. След това сестра й Симон Берто, която я съпровожда неизменно на концертите, прави връзката с него.
Мъжете са много и различни. И въпреки всичко един се откроява сред всички. Френският боксьор Марсел Сердан е женен, с три деца. Но това са подробности. Любовта им е бурна и пламенна. Когато научава, че самолетът, с който нейният любим е трябвало да долети, за да я обгърне в обятията си, е катастрофирал, Едит Пиаф е съкрушена. Тя признава: „Спуснах се до глъбините на бездната”.
Странно, но в биографията на Врабчето се забелязват някои печални закономерности: още един неин възлюбен ще загине в авиокатастрофа. А тя самата попада с няколко любовници в четири автокатастрофи. И всичко би било добре, ако последствията от тях бяха само счупени ребра и белези по лицето...
В болницата, където тя попада след първата автомобилна катастрофа, й дават морфин, за да я избавят от болката. Тя привиква към наркотиците, а съчетанието с алкохола е направо убийствено. Знаменитата певица крие бутилки с концентрати на най-неочаквани места у дома си, дори в тоалетната.
Често се налага на концертите да я съпровожда линейка, защото се знае, че рано или късно ще се наложи да й бъде оказана медицинска помощ. Режимът й на работа и живот е убийствен. Случва се да не може да излезе на сцената, защото й се привижда, че някой е откраднал завесите. Друг път произнася някакви безсмислици, без изобщо да се усеща или не чува нито гласа си, нито музикантите и се разминава с акомпанимента. Трети път решава, че подът под нея пропада и се хваща като удавник сламка за микрофона. Или пък става вир-вода от пот, при което сценичният грим се разтича зловещо по нейните бузи.
Зависимост
Пеенето се превръща за нея в изпитание. Ръцете и бедрата й са покрити със синини, рани и струпеи. Сменя болница след болница. В моменти на просветление иска да се избави от наркотичната зависимост. Тогава се захваща с работата над нови песни и е по старому взискателна. „Песента - това е разказ - казва тя.- Публиката е длъжна да вярва в него. За публиката аз въплъщавам любовта. Всичко у мен трябва да се разкъсва отвътре и да крещи - това е моят образ... Моята публика не се замисля по какъв начин ми се получава това.”
Такава зависимост Едит Пиаф има и по отношение на мъжете. Тя не е просто някаква нимфоманка. Има болезнена нужда да усеща до себе си мъжко присъствие: „Аз не мога, когато у дома няма мъж. Това е по-лошо от ден без слънчева светлина. Без слънцето по принцип може да се мине - има електричество. Но дом, в който не е метната мъжка риза и не се валят чорапи и вратовръзки - това е убийствено”. Или споделя: „Никога не казвай, че познаваш мъжа добре, докато не си го изпитала в леглото. За една безсънна нощ ще разбереш за него повече, отколкото няколко месеца в задушевни беседи. В кревата те просто не лъжат!”.
Към края на живота си тя тежи всичко на всичко 33 килограма, мъчи я артрит, краката не я държат. Почти не се разделя със стария си халат. Ходи трудно. Ръцете й са сбръчкани. Никой не би казал, че е само на 47 години. Изглежда като стогодишна старица.
Именно в този вид я вижда и обиква младият фризьор Теофанис Ламбукас. Злите езици твърдят, че е харесал чековата й книжка. Но той ще наследи предимно дългове. Според други истината е, че той е слабохарактерен и има нужда да се сгуши под крилото й. Тя създава от него Тео Сагапо, което в превод ог гръцки означава: „Аз те обичам!”. А Симон Берто пише: „Те се обичаха един друг по необикновен начин - с любовта, която се описва в романите. Това чувство е твърде прекрасно, за да бъде реално”.
Полагат я в гроба с любимия й талисман - заешка лапичка. „Тя живееше всеки ден така, все едно й е за последно и утре ще умре - прозвучава в една от погребалните речи.- Даже на дреболиите и най-простичките удоволствия тя се стремеше да се наслади докрай, да изчерпа и изконсумира всичко до краен предел. Вероятно това е начинът, по който трябва да се живее. Ако, естествено, го можеш. А тя го умееше”.
Популярни фрази на Едит Пиаф
„Живея така, както пея, и пея така, както живея”.
„Аз пея не за всички, а за всеки”.
„Умирам от любов по 500 пъти на вечер”.
“Артистите и публиката не са длъжни да се срещат. След като завесата падне, актьорът трябва да изчезне като с махане на вълшебна пръчица”.
“Когато любовта изстива, тя трябва или да се сгрее, или да се изхвърли. Това не е продукт, който се съхранява на прохладно място”.
“Не можеш да се застраховаш срещу любовния пожар”.
„Когато не умирам от любов, когато няма за какво да умирам, ето тогава съм готова да издъхна”.
“Ако мъжът има красиви ръце, истински красиви, той не може да бъде уродлив отвътре. Ръцете не лъжат, както и лицето”.
“Винаги съм различавала приятелите от доверениците си. С приятелите ми е приятно да си поговоря, но от доверениците нищо не скривам”.
“Моментът, когато се друсаш, не за да ти стане добре, а за да не ти стане зле, настъпва много бързо”.
“Ако това е история, аз предпочитам да чета за нея, а не да участвам в нея”.
Кристи Петрова
