П рез 2008 г. тя струва цифром и словом 181 000 долара. През 2014 г. цената й се покачи на 6,4 млн. долара. И в двата случая се продава само нейният лик.
В първия става дума за портрет на Брижит Бардо, нарисуван от Ричард Аведон. Във втория - за творба на Анди Уорхол. И в това има много скрит смисъл. Брижит Бардо винаги е била нещо повече от актриса. Тя е символ, мит, блян. С други думи, нещо, за което си струва да платиш скъпо и прескъпо. И то само за да я окачиш на някаква стена и да я съзерцаваш отдалече. При това тя е една лъжлива илюзия, доколкото на портретите не си отваря устата. Когато го направи, става повод за подигравки. В някои случаи бива обявявана за расистка. В други - за смахната радетелка за правата на животните.
Горчивата истина е, че днешната Брижит Бардо няма нищо общо с безмълвната красавица на портретите, която някога е била модна икона. Днес, ако не беше Брижит Бардо, тя щеше да бъде само една префърцунена, отегчителна и дръпната старица с подпухнала плът и хиляди бръчки, която се мисли за Бог знае какво (през септември става на 88 години). Ето защо това, което се предлага за продан, е една куха обвивка без съдържание. Красива изработка, но само дотам. Горката Бабет! Символът на една епоха седи у дома, заобиколена с 20 котки и кучета и трескаво се информира за всички злощастни мечки по света, за да вземе отношение по темата и да заклейми тези, които си позволяват да се държат зле с тях. И плаща солени глоби, защото не умее да си държи езика зад зъбите. Никой не би искал да е на мястото на тази дръпната старица. Никой не би я искал до себе си. Дори и богаташите, които ръсят купища пари, за да я окачат на стената си - такава, каквато всички биха искали да я помнят завинаги. Без бръчките, без мечешките форми, без досадните й брътвежи.
Колекционери
Има непреходни идеали и малката Бабет, която всички искат да запомнят от миналото, е живото доказателство. Тя е от жените, които спират дъха и карат мъжете да превъртат от мерак да я имат в колекцията си. Но Брижит Бардо винаги е знаела какво иска от живота си, колкото и отстрани да изглежда объркан и неподреден на моменти. Когато дава вид, че не й пука за хорското мнение, не е докрай искрена. Тя много би искала да е вечно млада и красива, но знае, че това не е възможно. Затова нахлузва кожата на непукистката, която дразни всички за забавление: „Говорете си, не ми пречите!“
4Може би само в едно Брижит Бардо е наистина искрена - когато казва, че животът никога не я е интересувал особено. Вероятно това признание идва в моментите, когато си дава сметка, че от обект на обожание и възхищение се е превърнала в обект за съжаление. Как се е стигнало до такъв обрат? Тя ли е сбъркала, или, увлечена в това, да доказва, че не й дреме за мнението на околните, е пропуснала истински важните неща в живота? Би ли променила нещо, ако можеше да се върне назад?
Малко хора днес си дават сметка, че тази чорлава глава с посивели коси и прическа тип гнездо, щипната с цвете или шнолка с плодчета, някога е била революционно решение. Както и небрежното облекло, джинсите, сутиенът, който повдига гърдите, наречен в нейна чест „Брижитки”. Всички изброени неща са решение на Роже Вадим - нейният откривател, първият от любовниците и съпрузите й, който ще разбере, че да се живее до нея, не е никак лесно.
Шансът на Брижит Бардо, която някои погрешно назовават с „рождено” име Камий Жавал - една от ролите, които ще изиграе, е, че се появява във време, когато модата на жената вамп тип Марлене Дитрих или Грета Гарбо е останала в миналото и Европа очаква появата на своя нов кумир. В началото на 1950 г. на екраните на Европа излиза филмът „Мадмоазел Стриптийз”. Преди него Брижит Бардо участва и в „Нормандска следа”, но там не се забелязва, докато тук веднага прави впечатление. Филмът не е връх на сладоледа, но е нейното представяне като секссимвол. Тя се появява, за да разбие на пух и прах морала и идеалите на „старците” и да даде началото на една нова епоха - епохата на Брижит Бардо.
Каталог
Роже Вадим Племянников е първият шаран, който се улавя на въдицата. След него ще има още няколко съпрузи и неустановен брой любовници (вероятно и самата Брижит Бардо ще се затрудни да си спомни за всички, особено за еднодневките). Роже Вадим е известен бохем и около него има много жени. Но когато я вижда на корицата на Elle, дъхът му спира. Той полага всички усилия да намери девойчето, което е позирало за нея. Това е нещо като конкурсите за миски, на които платежоспособни господа си набелязват бройки. Вадим си поръчва „момичето от каталога”, дава роля на Брижит Бардо и в същото време я вкарва в леглото си.
Благодарение на Роже Вадим, който има връзки в света на киното, Брижит започва да се снима в епизодични роли. Появата на филма „И бог създаде жената” я превръща в звезда. Френската публика е във възторг, след като вижда в Брижит родната Мерилин Монро. Именно благодарение на този филм Брижит става признат символ на чувственост и сексуално разкрепостяване, което й навлича едва ли не проклятие от църквата.
Омраза
Кинокритиците подчертават, че тя не е нито по-красива, нито по-талантлива от Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър или Роми Шнайдер, но нито една от тях не се радва на такова обожание от страна на мъжката аудитория, каквото предизвиква тя. В същото време женската омраза към нея избуява до дива ярост само при споменаването на нейното име. Но даже и тези, които я критикуват най-яростно, тренират пред огледалото нацупената й муцунка, която толкова се харесва на мъжете, и си поръчват прическа, която да е като нейната. Мразят я, ненавиждат я, но искат да приличат на нея.
По време на снимките на „И Бог създаде жената” Бардо вече е набелязала №2 за въдицата си - Жан Луи Трентинян. Следващият по-известен мъж в живота на Брижит Бардо е Жак Шарие - нейният партньор в „Бабет отива на война”. Двамата се женят през 1959 г.
В последните месеци от бременността си Брижит Бардо вече е твърдо убедена, че мрази детето в утробата си. Майчинството не се пробужда у нея и след появата му на бял свят. Тя не иска и да чуе за сина си Никола, когото е родила. Нито сега, нито когато и да било по-късно.
Следващият съпруг на Брижит Бардо - Гюнтер Закс, ще приключи живота си със самоубийство.
Отшелничество
Близо до 40-те, Брижит вече се чувства опустошена и смъртно уморена. През 1972 г. е премиерата на филма „Дон Жуан”, оценен единодушно от критиката като абсолютен провал. Бардо нацупва устни, сърдита е на целия свят и заявява: „Приключих с киното!” След което се скрива за цели 16 години от вестниците, обидена и на тях, и на хората, които ги четат.
Първоначално дави горчивината от живота си с алкохол. По нейно признание: „две бутилки шампанско и три литра вино” са нейната обичайна дневна норма. Намирайки сили да преодолее алкохолизма, Бардо открива спокойствие в четенето на книги, слушането на класическа музика и общуването с природата. Последното я отвежда до идеята за вегетарианството и фанатичната й любов към животните.
Странно е, че жената, отхвърлила собствения си син, изпитва толкова силен майчински инстинкт към всички кутрета и писани.
За да осигурява пари за организацията си за защита на животните, бившата актриса се разделя с голяма част от спомените си - рокли, бижута, подарени й от екссъпрузи и любовници. През 1989 г. се появява на телевизионния екран като водеща на предаването „SOS: животни”. Дърля се на тази тема с политици, с парламента, с актрисите, които се контят с животински кожи. Нечестно ще е да се твърди обаче, че е обсебена само от идеята за защита на животинските права. Помага и на немалко хора, които й пращат писма, в които споделят за различни болести и недостиг на средства.
През 1992 г. Брижит Бардо се омъжва за възрастния вдовец Бернар Д’Ормал. След поредния си развод Брижит Бардо пита: „За какво изобщо са ни мъжете?”.
Днес тя е сама и не съжалява ни най-малко. „Всичките ми връзки бяха съпроводени с измени и скандали, даже и с шамари от бившите ми мъже. Някои избягаха от мен, други аз ги напуснах... Когато изпратих мъжете по дяволите, се почувствах наистина чудесно. Никой не ме командва какво да правя и не ми мрънка колко пари харча за животни, мога да се прибирам, когато си искам и никой не ми дудне в ухото. Нима това не е чудесно?”
При вида на Бардо от години коментарите неизменно са едни и същи: „За съжаление старостта не прощава”. Знаменитата французойка има простичко обяснение: „Да, имам бръчки, защото не съм си правила пластични операции. Аз не водя борба с това, което е естествено, природно. Просто трябва да се примириш с промените, които носи със себе си времето”. Това също се възприема като камък в градината на нейните звездни колежки, които непрекъснато са под скалпела на пластичните хирурзи.
През февруари 2012 г. Бардо споделя пред американското списание Vanity Fair: „Не смятам, че бях добра актриса. Стараех се да изпълнявам това, което се искаше от мен, възможно най-добре. Така и не пораснах. По душа си останах онова момиченце от първите ми филми. Много повече ценя искреността в живота, реалните победи и поражения, отколкото званието актриса, каквато аз всъщност никога не съм била”, пише тя и в мемоарите си „Инициали Б.Б.”
Нейни цитати
• Няма по-тежка работа от това да се стараеш да си красива от осем сутринта до полунощ.
• По-лесно е да защитиш добродетелта си от мъжете, отколкото репутацията си от жените.
• Бракът - това е споразумение, условията на което ежедневно се преразглеждат и утвърждават отново.
• Откъде накъде ще се срамувам да се събличам пред лекаря? В крайна сметка той е мъж като всички останали.
• Най-прекрасният ден в живота ми? Беше нощ.
• Светът е малък: в края на краищата всички се срещаме в леглото.
• По-добре да си стара, отколкото мъртва.
Кристи Петрова
