0

С траната ни се намира в златната среда по почивни дни. В това са категорични експерти във връзка с проучване на специализираното издание boursier.com. Според него излиза, че с общо 38 неработни дни годишно служителите в Малта и Австрия са начело на класацията за годишните почивки. Разликата е, че в Малта официалните празници са 14, а в Австрия - 13, докато редовните годишни отпуски съответно са средно 24 и 25 дни. В челната тройка е Боливия, където средните отпуски са 25 дни, а официалните и религиозните празници - 12. Това прави общо 37 неработни дни годишно. В страната обаче дните на годишен отпуск отчитат и трудовия стаж, така че ваканциите на боливийците излизат и повече.

„За тази година у нас има 13 почивни дни от официалните празници и минимум 20 дни годишен платен отпуск по Кодекса на труда. Разликата с други страни е в това, че кодексът определя минимален платен годишен отпуск. Всъщност около 14% от заетите лица, което е 300 000 души, имат повече от 20 дни отпуск. Като цяло се намираме в златната среда“, коментира пред „Телеграф“ изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. Според него обаче, ако се сравняваме с някой в това отношение, то трябва да е с държавите от Източна и Югоизточна Европа. Статистиката показвала, че по неработни дни се доближаваме до Румъния, Гърция, Чехия, Полша.

Отработване

„Промяната дойде преди около пет години, когато се забрани отработването. Но пък тогава се взе решение, когато националният празник е в събота или неделя, първият работен ден след него да се обяви за почивен. Оттогава имаме твърдо между 248 и 250 работни в годината. Като цяло нямаме проблем с многото почивни дни, имаме проблем с производителността. Въпросът е как в работните дни да имаме по-голяма ефективност и да произвеждаме повече“, каза още Иванов. Според него служителите трябва да почиват достатъчно и да се намери баланс, за да се произвежда повече. Той припомни и че периодично в публичното пространство се поставя въпросът дали трябва да се намали работната седмица, но това било възможно само ако имаме достатъчно голяма производителност.

„Далеч сме от това състояние. Ние сме интензивна икономика на ресурси и за да увеличим производството, трябва да работим повече и да влагаме повече. Сега производителността расте с между 3-5% на година. С този темп няма как да достигнем други страни“, обясни Иванов. Според него ако работната седмица у нас стане 4 дни, ще произвеждаме с 20% по-малко и няма как да компенсираме загубите. Това автоматично означавало и 20% по-ниски заплати. Експертът даде за пример развита икономика като САЩ, където служителите нямат платен годишен отпуск и почиват след договорка с работодателя, и то не повече от седмица или десет дни.

Финансовият анализатор Мика Зайкова също е на мнение, че все още у нас няма как да се въведе 4-дневна работна седмица. Това зависело от нивото на производителност на труда и организацията на работа. Също така и технологиите ни не били на ниво.

Администрация

„По Кодекса на труда имаме право на 20 дни платен годишен отпуск, то като гледам, май непрекъснато си почиваме. Особено работещите в държавната администрация. Става дума за 200 000 души, които според мен са прекалено много за нашата икономика и бюджет“, каза Зайкова. Според нея българите почиват достатъчно, но не качествено. Като причина за това изтъкна ниските доходи.

„Много хора не ходят нито на море, нито на планина. Прекарват отпуската вкъщи, да садят нещо в градината, за да си помогнат“, каза още Зайкова.

Проучването на boursier.com показва още, че сред най-ненатоварените служители в света са гръцките. Те имат 25 дни платен отпуск и 12 неработни дни в годината. Тук също трудовият стаж е условие за по-продължителни ваканции.

С 26 дни отпуск и 11 неработни дни полските служители също не може да се оплачат. При тях обаче има едно условие - пълен годишен отпуск се полага само ако служителят е работил 10 години.

Испания пък е на шесто място в класацията, с 22 дни платен отпуск и 14 неработни дни. Някои региони в страната обаче са по-щедри от други в зависимост от местните празници, които често са свързани с религията.

Венецуела е сред най-щедрите към своите служители - с 36 неработни дни (24+12). Във Франция и Швеция пък служителите имат пет седмици ваканция. Официалните празници в страната са 11. В същото време обаче 35-часовата работна седмица позволява на французите да се възползват от много дълги уикенди.

Шведският социален модел е претърпял големи промени през 1990-те години, но ваканциите в страната остават големи - 25 дни платен отпуск и 11 неработни дни - колкото и във Франция. Във Великобритания пък служителите имат 28 дни платен годишен отпуск, което е повече от 25-те дни във Франция. В Обединеното кралство обаче празничните дни са 8.

Дебатът за дългите уикенди

Преди няколко години у нас се развихри голям дебат във връзка със сливането на почивните дни. Проучване показа, че над 60% от работодателите са против тази мярка. От бизнеса тогава изтъкнаха, че заради дългите празнични дни икономиката на страната ни губи между 300 и 400 млн. лева на година. Работодателите бяха категорични, че у нас има няколко месеца, в които буквално затваряме държавата. Затова и през 2016 година бе решено дълги уикенди да има само ако националният празник се пада в събота или неделя. Тогава неработен ще е и следващият ги понеделник.