В Първата световна война военните събития от 1915-1918 г. носят името на град Дойран, но обхващат поне 200 кв. км фронт между западния бряг на Дойранското езеро и река Вардар. Там воините на Първа и Втора българска армия градят система от подземни тунели, като удържат атаките на полкове от 4–5 държави на Антантата.
На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от полковник Владимир Вазов. По югозападните скатове на Беласица планина талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използвайки няколкото месеца затишие, Вазов хвърля тридесет и петте хиляди бойци и офицери в невиждан труд, изграждайки понякога на 17 метра под земята система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Войниците недоволстват, докато копаят, заврени в скалите, а бойците на английските дивизии безгрижно се припичат на слънце. След войната обаче генерал Владимир Вазов всеки ден получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско, Троянско, Свищовско. Носят му ги жените на неговите войници в знак на благодарност, че е опазил мъжете им. В двете кампании от 1917 - септември 1918 г. благодарение на укритията Девета плевенска дивизия дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 50 000 само убити.
Отпор
На 21 април 1917 г. с две дивизии от английския корпус сменят французите и започва вторият щурм на дойранските позиции. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив противник. Едва след войната генералите им ще научат, че българските загуби са ... трима ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Последват ги артилерийски и минохвъргачен огън по обърналия се в бяг назад противник. Към 3,00 часа атаката на англичаните окончателно е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.
Попълвайки загубите и подкрепени с още една дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на дойранските позиции. Този път над 200 български оръдия откриват огън още преди пехотната атака. Снарядите избиват цели роти още в окопите, рушат блиндажи по командни пунктове. До 6,00 часа на 9 май английските атаки ще станат шест, всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и Троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета Плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите. Но по заповед от Берлин българските войски остават на позициите си. Командирът на Девета Плевенска дивизия полковник Владимир Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Затишие
Последва близо година затишие на фронтовите позиции. В условията на заразни болести - тиф, малария и холера, които не щадят войниците и от двете страни, англичаните запълват скуката с импровизирани футболни мачове, оперетни спектакли, театър и конни състезания.
Под погледа на българския противник като публика в района на 12-и корпус са изградени три театъра, два от тухли и един от дърво. Най-често английските войници играят оперетата “Борис българина”. Любопитното е, че техните български противници написват либретото и го оставят през мрежата пред вражеските окопи.
Поданиците на кралица Елизабет II организират и турнир по футбол между отделните отряди. Игрището се намира току пред дулата на нашите оръдия. Българските позиции се намират на стръмен рид над футболното игрище. Докато родоначалниците на най-популярната игра ритали топката и си вкарвали голове, българите зяпат мачовете. Те дори не си и помислят да ги обстрелват. С чести викове дори окуражават единия или другия отбор с възгласи „Айде наште“. Правят се и залози за победа в нашия лагер. Имало е случай, когато топката е прелитала над телената мрежа. Тогава наш юнак я е връщал обратно. Оръдията мълчат - един рядък пример за толерантност и доблест по време на война.
Единствените изключения се правят само в случаите, когато двубоят преминава в меле от биещи се футболисти в униформи. Караниците между играчите след някоя спорна ситуация на терена понякога са доста разгорещени. Тогава българите изстрелват предупредителни ракети във въздуха, докато положението не се успокои. В един случай даже специален пратеник мушнал писмо зад загражденията до налагащите се английски играчи с текст на английски: “Не се бийте, не се карайте! Това е само спорт! Футболът е разрешен, но не и боят”.
За почест
Генерал Владимир Вазов посещава Лондон през 1936 г. Английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва: „Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран! “
Председателят на Британския легион майор Готлей го представя с думите: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. “
Румен Жерев
