В дните около 9 май ни завладяват геройски мисли и спомени за съветския разузнавач Максим Исаев, внедрен във висшите ешелони на нацистка Германия под името щандартфюрер Макс Ото фон Щирлиц, и противоборството му с гестаповеца Мюлер, родило много вицове. Филмът „17 мига от пролетта“ трябвало да излезе на екран на 9 май 1973 г. за Деня на победата. Но премиерата е отложена заради визита на тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев във ФРГ. А ето каква е съдбата на героите в сериала, приковавал милиони погледи, включително и у нас, в екрана.
Вячеслав Тихонов - Щирлиц
Той дебютира на екрана на 20 и за 58 години в киното е изиграл много обичани от хората роли. Героите му почти винаги са интелигентни и интелектуални, а в маниерите им има аристократизъм. Финес има дори в образа на тракториста Матвей Морозов, изпълнен от актьора. Но докрай мнозина го свързват преди всичко с ролята на Макс Ото фон Щирлиц. През 2009 г. Тихонов почива на 81 г. В залеза на живота си той е силно отчаян и разтревожен от промяната в ценностите на младото поколение и не крие разочарованието си. Последният му дом е в гробището Новодевичи.
Елеонора Шашкова – жена на разузнавач
Театрална актриса, тя има десетки роли на сцена в кариерата си. Но съдбата й е отредила да бъде запомнена като жената на разузнавача Исаев - Александра Николаевна Гаврилина. За тази роля тя била избрана в деня преди началото на снимките на сериала. Когато отишла на проба, Лиознова предложила да й променят прическата. Шашкова се поинтересувала за сценария, но режисьорката й казала: „Не мисли за нищо, просто ела утре“. Актрисата се опитала да влезе в ролята, но не й се получавало да изиграе емоция, без дори да е видяла очите на „мъжа си“. Оказало се, че и Тихонов любопитства коя ще е екранната му половинка и въпреки почивния си ден той дошъл да я нагледа. В реалния живот актрисата, която понастоящем е на 84 години, има два брака. Първият е с актьора Ърнст Зорин, избрал да емигрира във ФРГ и САЩ. Вторият й съпруг, вече не е между живите, е режисьорът Валентин Селиванов.
Леонид Броневой - Мюлер
“А теб, Щирлиц, ще те помоля да останеш! - тази фраза, произнесена от неговия герой групенфюрер СС Хайнрих Мюлер, се е запечатала в историята на киното. Посветил се изцяло на театъра, защото не оценява съвременните филми, Леонид Соломонович почива през 2017 г., само няколко дни преди 89-ия си рожден ден.
Лев Дуров - Клаус
През 2000 г. Лев Константинович публикува две книги с мемоари - „Приказки от зад кулисите“ и „Приказки на бис“. Дуров, въпреки възрастта и дългото си боледуване, до последните си дни играе в няколко театъра и има активна гражданска позиция. Актьорът почива през 2015 г. и е погребан на гробището Новодевичи.
Олег Табаков - Шеленберг
Кариерата на Табаков (бригадефюрер СС Валтер Шеленберг) може да се нарече брилянтна без угризение на съвестта - във филмографията му има огромен брой герои, които са станали легендарни, а няколко поколения зрители свързват гласа му с най-добрите съветски мултфилми. През ноември 2017 г. Олег Павлович е хоспитализиран поради сепсис, изпада в кома и почива от сърдечен удар, без да дойде в съзнание, на 12 март 2018 г.
Леонид Куравлев - Айсман
Следващият герой в списъка е оберштурмбанфюрер СС Курт Айсман - Леонид Куравлев. В кариерата му има над 200 филмови заглавия. Първоначално Татяна Лиознова му предложила да играе Хитлер в сериала „17 мига от пролетта“. На 30 януари 2022 г. той почина на 86.
Ростислав Плят - пастор Шлаг
Персонажът на Плят е първият положителен образ на духовник в СССР, където, както знаем, нямаше Бог и всички вярваха в комунизма. През 1989 г. той почива на 81 години. Една от последните емблематични роли на Плят е на производителя на цигулки Амати в „Посещение в Минотавъра“. Актьорът почина през 1989 г. на 80-годишна възраст.
Юрий Визбор - Борман
В ролята на рахслайтер Мартин Борман влиза Юрий Визбор. Филмографията му се състои само от петнадесет заглавия. Той винаги се е позиционирал предимно като музикант, а не като актьор, а песните му са известни на абсолютно всеки човек, роден на територията на бившия СССР. Юрий Йосифович е един от най-ярките съветски бардове и различни фестивали и награди за художествена песен са кръстени на него. Визбор е женен четири пъти, а една от дъщерите му - Варвара Визбор, тръгва по стъпките на баща си и става автор на песни. Юрий Визбор умира от рак през 1984 г.
Лаврентий Масоха - Шолц
Лаврентий Емелянович изглежда абониран за роли на отрицателни герои. Актьорът, който играе щандартенфюрер от СС Шолц, помощник на Мюлер, почива по време на снимките на сериала - на 20 юни 1971 г., когато е само на 61. Има версия, че е получил инфаркт след кавга със снимачния екип, след като многократно провалял важна сцена. Лаврентий решил да намали стреса с алкохол, но се срутил на прага на най-близкия ресторант.
Светлана Светличная - Габи Набел
Ако трябва да сме честни, най-запомнящата й се роля е във филма „Диамантената ръка“ (на руски: Бриллиантовая рука), но е блестяща и като Габи Набел. На 15 май актрисата Светлана Светличная прави 81, но годините определено не й личат. През 2020 г. Светлана прекара инсулт, както се твърди - след жилищни спорове с роднини.
Олга Сошникова - Барбара
Ролята на младата германка унтершарфюрер СС Барбара Крайн е връхната точка в кариерата на Олга Сошникова. По време на снимките Вячеслав Тихонов, главният актьор, предлага да се направят допълнения към сценария и да се покаже на публиката, че героинята на Олга е влюбена в Щирлиц. Сошникова се справя блестящо със задачата, но не успява да направи голяма кариера в киното. Актрисата (в момента на 76) участва само в двадесет филма, и то в епизодични роли.
Емилия Милтън - фрау Заурих
Емилия Давидовна Милтън - фрау Заурих в сериала, е театрална актриса и посвещава целия си живот на сцената. Първоначално нейният образ не фигурира изобщо в сценария. Актрисата почива от сърдечен удар пет години след излизането на сериала по екраните - на 12 февруари 1978 г. (умира на 75).
Арчил Гомиашвили много искал да изиграе Щирлиц.
Олег Стриженов също се виждал като съветски разузнавач.
Сюжет
Действието във филма се развива в периода от 12 февруари до 24 март 1945 г., малко преди капитулацията на Германия и края на Втората световна война. В ролята на Ширлиц е актьорът Вячеслав Тихонов. Той работи в администрацията на немското разузнаване - СД (служба за сигурност), и получава ценни сведения относно висшия държавен апарат на Райха. Щирлиц има за цел да разбере кой от ръководителите на немците има намерение да води сепаративни преговори за примирие със САЩ и Великобритания.
Сериалът е от 12 епизода, всеки от които е с продължителност около 70 мин. Общата продължителност на филма е 840 минути, а снимките продължават четири години. Друг любопитен факт е, че за филма са написани 12 песни от Микаел Таривердиев, но в сериала намират място само „Мгновения“ и „Я прошу“.
Извън прожекторите
Режисьор на филма е Татяна Лиознова, която почина през 2011 г. Две години по-рано умира и Вячеслав Тихонов. За главната роля във филма претендирал и Арчил Гомиашвили (който стана известен с ролята на Остап Бендер в „Дванадесетте стола“). По това време Лиознова и Гомиашвили имали връзка и много им се щяло да работят заедно. Арчил бил сигурен, че ще получи ролята, но висшето ръководство отрязало кандидатурата му с мотива, че "човек от кавказка националност" няма шанс да стане национален герой. Обиден, Гомиашвили скъсал с Лиознова, заминал за друг град и се оженил на инат за друга. Олег Стриженов също можел да изиграе ролята на съветския разузнавач. Но в крайна сметка харесали Тихонов, защото „мълчал изразително“.
„Вячеслав беше много сложен човек и ни скъсваше нервите - споделя вторият режисьор на филма Алла Заболотска. - Той получаваше най-висок хонорар, 50 рубли, плюс репетиционни, връзваха му се по 75 рубли на ден, но все му се струваше, че го прецакваме, затова седеше по цял ден с химикал и пресмяташе“. Само Лиознова успявала да намери общ език с него, четкала го, стремяла се да е в добро настроение. След успеха на филма той скромничи: „Този филм не е за Щирлиц, а за победата на нашия народ над фашизма. Но се радвам, че публиката повярва в моя герой Исаев и мнозина смятаха, че такъв човек наистина съществува“. Сред феновете му е и самият Брежнев, който, след като видял предварително първите кадри, бил толкова впечатлен, че заръчал разузнавачът Исаев да бъде награден. Така Тихонов се закичил с ордена на Ленин.
Кристи Петрова
