П ациентите в редица лечебни заведения у нас ядат хляб и кренвирши. Това алармират читатели на „Телеграф“. Според официалните данни на Националния център по обществено здраве и анализи през изминалата година болниците са плащали средно по 3,23 лв. за един храноден. Това включва закуска, обяд и вечеря. „За тази цена няма как да очакваме в болници да има качествена храна. Кренвиршите може да са с добро качество, но може и да не са. Един кренвирш, който е по стандарт, струва около 1,40 лв. Същото е с колбаса, може да е шунка или филе, но може и да е некачествен салам. Т
ова зависи от цената, а когато критерият за избор е най-ниската цена, всичко се опорочава“, коментира експертът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. По думите й би следвало в различните отделения да има различно меню. „Диетичният режим например на пациенти със стомашно-чревни болести, жлъчно-чернодробни и панкреасни не може да бъде същият като при пациенти от различните хирургични отделения, родилни отделение и т.н.“, казва проф. Байкова.
Критика
„Изкарах пет дни в голяма столична болница. Ежедневно получавах филия хляб и парче сирене, което определено беше имитиращ продукт, или филия хляб и парче салам. Варени картофи, които бяха недоварени, зеле, което плуваше в олио. Храната наистина беше под всякаква критика“, разказва пък Петя Иванова.
Според данните за миналата година най-много пари за храна отделят специализираните болници за активно лечение (СБАЛ) на пневмо-фтизиатрични заболявания – 4,29 лв. на ден. Най-малко пък плащат специализираните болници за активно лечение на АГ болести – 2,01 лв. на ден. Друга справка показва, че в университетските многопрофилни болници за период от 10 години сумата за хранене на пациентите е нараснала с едва 63 стотинки. Така, ако през 2010 г. средният разход за един храноден е бил 2,70 лв., то през 2020 г. той вече е 3,33 лв. Сходна е ситуацията в областните и общинските МБАЛ, които обаче плащат под 2,50 лева на ден. В някои лечебни заведения пък дори е отчетен спад. Така например в специализираните АГ болници през 2010 г. са плащали средно 2,08 лв. за храноден, а през 2020 г. цената е била 1,93 лв. Най-драстично е в специализираните болници за активно лечение, които от 2,49 лв. през 2010 са стигнали до средно 0,91 стотинки през 2020 г. Най-голямо пък е увеличението в специализирани болници по рехабилитация, които са започнали да отделят по 5,17 лв. на ден.
Критерият при обществените поръчки е най-ниската цена. Новите поръчки са с цени между 5 и 7 лв. за храноден.
Проблем
Проблемът е, че повечето лечебни заведения пускат обществени поръчки за избор на фирма, която да доставя храната, и договорът се подписва за срок от няколко години. В много от тях е посочено, че цената е фиксирана и не може да бъде променяна. Така предвид инфлацията очаквано е качеството на храната да падне, тъй като сумата, която се заплаща за нея, остава същата, но продуктите са по-скъпи. Част от болниците са пуснали нови обществени поръчки, но други все още работят по старите (виж карето). От здравното министерство обясниха пред „Телеграф“, че управителят на болницата е този, който отговаря и планира дейността по храненето на пациентите. „То може да се осигурява чрез външен доставчик на услугата или от структурно звено към самото лечебно заведение.
И в двата случая управителният орган на съответното лечебно заведение е възложител на обществената поръчка. Като такъв той определя критериите за избор на доставчика на външна услуга или на суровини за кухненския блок, организира провеждането на поръчката, избора на съответен изпълнител и сключването на договор“, обясняват от ведомството. В действителност обаче основен критерий в избора на доставчик е най-ниската цена.
Работят със сборник рецепти от 1984 г.
В обществените поръчки на болниците се посочва, че съответната фирма е длъжна да доставя храна съгласно „Сборник рецепти за диетични ястия за заведенията за обществено хранене и лечебно-профилактичните заведения”. Въпросният сборник е издаден през 1984 г. „Разбира се, че не е редно да се работи по него, но няма кой да напише нов“, казва проф. Донка Байкова. Храната задължително идва в еднократни кутии, като в някои от обществените поръчки се посочва, че това е за сметка на фирмата. Прибори обаче не се включват. Такива трябва да си носи всеки пациент.
Новите обществени поръчки са по-скъпи
Болниците, които пускат нови обществени поръчки за доставка на храна, отделят повече пари. Така например в момента е активна обществена поръчка за „Приготвяне и доставка на закуска, обяд и вечеря за пациентите в стационара на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – Бургас”, с обявена цена от 100 000 лв. за около 17 000 хранодни, включващи закуска, обяд и вечеря. Това означава, че цената за един ден ще бъде 5,88 лв., което е два пъти повече от средната цена на миналата година. Друга болница – „Проф. д-р К. Чилов“ в гр. Мадан, също е обявила обществена поръчка за срок от две години за доставка на храна. Като цената е 240 000 лв. В същото време обществената поръчка на УМБАЛ „Александровска“ за приготвяне и доставка на готова храна за хоспитализираните пациенти е за 199 999 лв. и е за срок до сключване на договор с избран изпълнител по обжалваните процедури със същия предмет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Хвърлят кетъринга в коша
Елена Анастасова
От много години частните и държавните болници в Бургас използват услугите на външни фирми за изхранване на пациентите. Кетъринга се доставя на място в прозрачни кутии.
Заради лошата и недостатъчна храна в държавната болница повечето пациенти изобщо не я докосват и кутиите с манджи от кетъринга отиват директно в кошчетата на боклук. В частните болници храната е доста по-добра, но количествата са малки, а цената е висока. Пациентите заплащат по 25 лв. дневно за храна. В една от частници лечебници храната е безплатна само за спешните пациенти, транспортирани с линейка, и за онкоболните.
Кръчми в близост решават проблема
Добромир Радушев
Пациентите във Варна също са недоволни от храната в големите болници. Там проблемът е решен със заведения за хранене в двора или близо до лечебните заведения. Цените са приемливи, но пък този вариант не е подходящ за лежащо болните. Те често ядат това, което им донесат от вкъщи. Домашната храна според лекарите обаче не винаги е подходяща и много зависи от заболяването на пациента.
Поли Пантева
