- Проф. Богов, как да се предпазим от високите температури, какво могат да правят хората, за да се предпазят от жегите?
- Наистина отбелязваме пикови стойности при температурите в сравнение отпреди 10-12 години. Имаме изключително горещи дни, което не се отразява благоприятно не само на болните хора, но и на здравите. Трябва да имаме предвид, че в тези горещи дни ни спасява единствено приемът на достатъчно течности. Водата е основен градивен елемент в човешкото тяло, като количеството варира между 45%-75% в зависимост от теглото и възрастта. С остаряването този процент на съдържание на вода в организма намалява и затова най-застрашени са възрастните хора и тези с хронични бъбречни заболявания. Иначе всички хронично болни пациенти страдат в горещите дни. Ние сме свидетели на това, защото може би всеки ден в Спешното отделение на болница „Света Анна“ приемаме между двама и четирима, които са потърпевши от горещините и идват при нас в безпомощно състояние. Налага се да ги хоспитализираме. Тогава много бързо се обострят хроничните заболявания, тъй като организмът се дехидратира. Затова апелът ми, особено към възрастните хора, е да не излизат в горещините навън, ако не е наложително. Също така да приемат достатъчно течности.
- С какви симптоми, които са следствие на горещините, идват при вас хората?
- Предимно са дехидратирани. А това означава обезводняване на организма, а най-потърпевши обикновено са възрастните хора с хронични сърдечни и бъбречни заболявания. Те влошават бъбречната си функция. Когато правим опити за рехидратация на такива пациенти, невинаги се получава и те отиват на диализно лечение. Когато пък е наложена и ковид инфекция, това усложнява допълнително основното им заболяване.
- Колко вода трябва да приемаме през деня и можем ли да я заменим с други течности като газирани напитки, да речем? Помагат ли те в горещините или напротив?
- Това е много важен въпрос. Не всяка течност може да замести необходимото количество, което е необходимо за организма ни. Водата е единствената, която може да компенсира това. И то трапезната или изворната, а не минералната. Хронично болните в голямата си част от терапевтичния режим приемат диуретични лекарства. Това допълнително усложнява състоянието им в горещините, защото губят още по-голямо количество течност. Затова е наложителен приемът на вода. Не бива да го заместваме с бира, подсладени сокове, минерални води. Количеството на приема обаче е според възрастта. При здравите хора, до 30-годишна възраст, трябва да се консумира между 35-40 мл на килограм тегло. За тези над 65-годишна възраст - до 25 мл на килограм, ако са здрави. При хронично болните има индивидуален подход, защото бързо се дехидратират, а от прекомерен прием на течности могат бързо да направят белодробен оток. Затова здравите мъже може да приемат над 3 литра вода на ден, а жените - 2 литра. Тук трябва да споменем и пациентите с наднормено тегло, защото тенденцията е, че все по-голям процент от тях в своята структура имат по-голямо количество на подкожна мастна тъкан, което означава по-малък прием на вода. Това са важни неща, които трябва да се знаят.
- Какви са симптомите при дехидратация?
- Симптомите са главозамайване, отпадналост, невъзможност да се движат повече, да изкачат повече от един етаж на стълбището. А при тежките случаи се стига до колабиране, неадекватност, невъзможност от неясни отговори при задаване на въпроси. Това са признаците, които сочат към дехидратация и ние, лекарите, ги познаваме добре. Такива пациенти са със сухи лигавици, сух език, вдлъбнати очни ябълки.
- Как влияе дехидратацията на хората с бъбречни заболявания?
- Хората със здрави бъбреци забелязват намаляване на диурезата, което означава количество на отделена урина за 24 часа. Също така отделената урина е наситено жълта до тъмна. Това ги плаши, а всъщност то е от състояние на дехидратация. Пациентите с хронични бъбречни заболявания пък могат да спрат да уринират напълно за денонощие. Понякога се стига до заместителна терапия или това е диализното лечение. Това са опасни състояния, при които понякога дори няма възможност за нашата намеса за връщане обратно към нормалното състояние.
- Има ли повишаване на заболеваемостта при бъбречните заболявания и как се отрази пандемията на тези пациенти?
- Наистина има ръст на болните с хронични бъбречни заболявания, преболедувайки от COVID-19. Преболедували COVID, без да имат първоначално някакви изяви, постъпват след шестия месец за хоспитализация с увредени бъбреци, което няма как да е следствие от друг проблем освен от коронавирусната инфекция. Така че процентът се покачва рязко. Другото важно нещо е, че такива пациенти не възвръщат обратно бъбречната си функция до нормални стойности. Те остават с хронична бъбречна недостатъчност.
- Следствие на COVID?
- Точно така. Има много проучвания и публикации по темата. В Европа и света не по-малко от 35% COVID инфекцията ангажира бъбреците. Това е очаквано, защото най-много рецептори за COVID-19 има именно в бъбрека.
- Има ли връзка това с постковид синдром?
- Не, при постковид синдрома може да бъде поразен всеки един орган. А тук става въпрос за хронична бъбречна недостатъчност, свързана с COVID-19. Това не може да се нарече постковид синдром.
- А има ли усложнения при такива пациенти заради прекъсване на лечението при пандемията?
- Да, това е определено другата важна тема. Страхът е този, който водеше пациентите, въпреки че имаха нужда от посещение при общопрактикуващия си лекар. Страхът от това да не би да попаднат в болница и там да се заразят с COVID отложи лечение, което в много случаи е било дори наложително. Някои от пациентите пристигнаха при нас след две години, което не е в техен интерес. Тогава нещата не могат да бъдат върнати обратно. Затова е много важно тази тема да се застъпи за в бъдеще, защото може би предстоят други пандемии. Оказа се, че този вирус е изключително видоизменчив. Свидетели сме през определен период на различни щамове, които се откриват. Така че този проблем няма да приключи скоро. Но хронично болните пациенти трябва да знаят, че не бива да се отказват от посещението при специалист или своя общопрактикуващ лекар заради пандемия. Има предпазни средства, ваксинация, чрез която могат да се предпазят. Това не бива да ги кара да стоят само в домовете си и да не излизат.
- Има ли натоварване при вас вече заради новата вълна и смятате ли, че трябва да се върнат COVID отделенията, тъй като се повдигна този въпрос?
- Общо взето, от две години се занимавам с този проблем и ми прави впечатление, че при нас потокът е огромен, но не бих казал, че има затруднения по отношение на увеличаване на заболеваемостта. Има пациенти в Инфекциозно отделение. Всяка една структура е длъжна да има обособен триаж за пациенти с основното ни заболяване и наложена COVID инфекция. Тогава те биват изолирани в съответното отделение, но при нас няма такъв наплив на пациенти с COVID в момента, засега нещата са напълно спокойни.
- Според вас не бива да се връщат COVID отделенията в болниците, така ли?
- Не мисля, че на този етап е необходимо. Личното ми наблюдение е, че сегашните инфектирани с коронавирус са предимно с висока температура за 2-3 дни, с дискомфорт и симптомите преминават бързо.
- Какво сочи все пак статистиката за бъбречните заболявания, къде се намираме ние?
- Статистиката изобщо за хронично бъбречните заболявания показва между 9,5%-12% заболеваемост. Тя е сравнима с честота на тези заболявания за Европа. Може би на малко по-предни позиции сме по отношение на скритата заболеваемост - с около 1%. Тук може да се говори много по темата, но не правим изключение от Европа. Общо взето, се нареждаме на едно и също място. Става дума за пациенти, при които процентът може да бъде много по-нисък, защото в основата е профилактиката. Работата на общопрактикуващите лекари е да бъдат обхванати пациентите с водещите заболявания като артериална хипертония, захарен диабет, наднормено тегло. Това са трите основни заболявания, при които на определен период от старта се изявява и хроничното бъбречно заболяване. Но то протича първо без симптоми и хората не посещават своето джипи. Ако още в началото се положат необходимите грижи, лечението може да е ефективно. Но наблюденията ми са, че по-скоро идват изключително запуснати случаи. Имам чувството, че тези пациенти не са посещавали лекар през живота си и идват в крайно тежко състояние. Превенцията я няма изобщо. Що се отнася до тези, които имат здравна култура, посещават специалисти, качеството и продължителността на живота при тях са други.
Това е той:
Завършил е Медицинския факултет в Медицинска академия – София
Има специалности по вътрешни болести и нефрология
До 1989 г. работи в Районна болница – град Сандански
После последователно е асистент, старши и главен асистент в Клиниката по нефрология на Александровска болница
В момента работи в МБАЛ „Света Анна“ - началник на Втора клиника по вътрешни болести
Доктор по медицина от 2002 г.
Специализирал е в болници във Франция и Осака, Япония. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници
От 2009 до 2021 е бил началник клиника по нефрология УМБАЛ “Александровска”, а от 2020 и към момента е ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицински факултет при МУ - София
Председател е на общото събрание на медицински факултет
Яна Йорданова
