З адава се революция с начина за събиране на отпадъците и определянето на такса смет от началото на 2025 г.
Тази такса ще се изчислява и всеки ще я плаща на база реалното изхвърлено количество боклук. Вече няма мърдане, след като Европейката комисия ни предупреди съвсем наскоро, че ако не се въведе принципът „замърсителят плаща“, на България ще бъдат наложени санкции.
Промяната обаче се очаква да доведе до увеличаване на размера на таксата за гражданите и намаляването й за бизнеса. Освен това е възможно в първите години събираемостта да падне, а може би и в градовете и селата за известно време да стане по-мръсно, защото мнозина ще се опитват да хвърлят боклука си на нерегламентирани места.
Неизбежно
За всички в България е ясно, че изчисляването на такса смет на реално количество отпадъци е неизбежна задача. Няма връщане назад, тя не може да бъде повече отлагана, отменяна или опакована в някакви други думи“, заяви пред „Телеграф“ изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева.
За гражданите това реално означава те да започнат стриктно да си събират разделно отпадъците и да хвърлят хартията, пластмасата, стъклото и метала само в цветните контейнери, които и сега виждаме по улиците. Едрогабаритните отпадъци ще трябва да се изхвърлят съобразно графика на общината за извозването им. Зелените отпадъци от градините да отиват в съдовете за компостиране.
Така в контейнерите ще попадат само отпадъците от домакинството, които не се събират разделно и реално само за тях ще се плаща такса смет. Ако хората са дисциплинирани, в контейнерите за общия отпадък ще се събира по-малко смет и съответно хората ще плащат по-малко. Самите контейнери пък ще се заключват и ще се отварят само с чип или ключ. Така ще бъде сигурно, че те ще бъдат използвани само от домакинствата, на които са им зачислени.
Промяната трябва да стане факт от 1 януари 2025 г., тъй като в Закона за местните данъци и такси срокът е обвързан с излизането на данните от НСИ от последното преброяване на населението и жилищния фонд, проведено през 2021 г. Принципът „замърсителят плаща“ трябва да се въведе от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването, което стана в средата на тази година, обясниха пред „Телеграф“ от Министерството на финансите.
Варианти
ЗМДТ предвижда три начина за изчисляване на таксата според реално изхвърления боклук. Всяка община ще си решава какъв метод да въведе на своята територия, като е възможно в големите градове, които са разделени на райони, да има няколко варианта.
Единият метод е чрез специални торбички, които общините ще продават на гражданите. В тяхната цена ще бъде включена и самата такса. Така, ако едно домакинство прецени, че ще му е необходима по една торбичка на ден, ще трябва да си купи от общината общо 365 броя. И общината ще е пресметнала колко струва изхвърлянето на една торбичка, като в нея трябва да бъде само битовият отпадък, който не е попаднал в някоя от цветните кофи, обясни Силвия Георгиева.
Такава е например системата за сметосъбиране в Брюксел – там торбите се оставят директно на тротоара и общината ги събира и извозва. Тук обаче има опасност много домакинства да започнат да си хвърлят боклука в други найлонови пликчета, за да пестят от таксата. Този боклук ще застоява по улиците, защото общините или сметосъбиращите фирми, с които те имат договор, няма да го прибират. Не се очаква този метод да има голямо приложение у нас, тъй като той е непознат за потребителите.
Вероятно общините ще заложат най-много на втория вариант – такса смет да се изчислява на контейнер. Този метод е много по-познат у нас, а доста общини имат и пилотни проекти за внедряването му. При еднофамилните сгради това е най-лесно приложимо – към всяка къща се зачислява контейнер, който се заключва, слага му се чип и може да се ползва само от съответното домакинство.
Таксата се изчислява според действителното количество боклук, като сметосъбиращите камиони ще трябва да бъдат снабдени с датчици, които измерват това количество, като четат чипа на контейнера. „Това означава общината да изчисли колко годишно генерира едно домакинство в неговата кофа, ако е еднофамилна сграда, и да плаща такса само за генерирания от него отпадък“, обясни Силвия Георгиева. Боклукът, който може да се събира разделно, пък отива в цветните кофи.
Блокове
По-сложно е с многофамилните сгради. Там на един блок или на няколко блока ще се падат по един или няколко контейнера. И живеещите в тези сгради ще си разделят на брой живеещи такса смет според това колко боклук събират тези контейнери, които им са зачислени. Някои общини като София и Свиленград вече имат пилотни проекти, с които въвеждат този метод. Тези общини изграждат зелени острови – оградено с мрежа място, което се заключва. В острова са разположени общите контейнери за битови отпадъци и цветните контейнери за разделно събиране на хартия, пластмаса, стъкло и метал. Живеещите в съответните блокове имат ключове или чипове, с които отключват вратата на острова и хвърлят в съответния контейнер боклука си.
При този метод също има риск някои хора да се изкушат да изхвърлят боклука си на нерегламентирани места, за да намалят количеството смет в контейнера.
Методът със зелените острови успешно се прилага на някои места в София, каза пред „Телеграф“ зам.-кметът на столицата Десислава Билева. В столицата били изградени първо пет броя зелени острова в „Надежда“ за 300 домакинства, които се заключват.
В тях има и контейнери за разделно събиране. Към днешна дата зелените острови в района са вече 10. Идеята е да се изградят още 10 до края на годината и така да се обхване цялата първа част на район „Надежда“, обясни Билева. В „Овча купел“ също са изградени 5 зелени острова, тази година такива се предвиждат и в „Илинден“, „Връбница“ и „Възраждане“.
Най-лесният начин за изчисляване на таксата според количеството боклук е на човек от населението. Именно заради него срокът бе обвързан с излизането на резултатите от преброяването. Общините ще получат от НСИ данни, на базата на които ще придобият реална представа колко човека живеят в даден имот. Проблемът обаче е, че това ще е картината към 2021 г., а тя постоянно се променя. Така че вероятно ще се търси и вариант за някакъв декларативен режим, например собственикът на имота да декларира в общината колко човека живеят там.
ЗЛАТЕН БОКЛУК: Чистят България със 752 млн. лв.
Изравнява се за гражданите и бизнеса
Големият въпрос е с колко ще се повиши таксата за гражданите след въвеждането на принципа „замърсителят плаща“, за сметка на намаление за бизнеса. Това все още не може да се каже, но е вероятно това, което се плаща от гражданите и фирмите, поне да се изравни, обясни Десислава Билева.
„Трябва да се каже и знае, че таксата битови отпадъци ще стане по-висока, въпреки че гражданите ще плащат само за количеството, което остава в общата им кофа. Защото в момента я изчисляваме на база данъчните оценки на имотите, които са изключително ниски.
Те не са променяни от 2011 г. и на един имот в София, който се купува за 500 000, данъчната оценка е не повече от 100 000, в някои от кварталите и по-малко“, каза Силвия Георгиева. В селата данъчните оценки са масово на законово определения минимум 1680 лева. Така се получава, че жителите на градовете покриват голяма част от разходите за сметосъбиране и сметоизвозване в селата, тъй като основата, върху която се изчислява таксата – данъчната оценка, за техните имоти е по-висока.
Според Георгиева обаче това не значи автоматично, че жителите на селата ще започнат да плащат много повече. Причината е, че много от отпадъците са зелени и ще отиват в контейнери за компостиране. Част от кухненските отпадъци пък ще отиват за храна за животните и така малка част от боклука ще попада в контейнерите за общ домакински отпадък.
София Симеонова
