С тари дългове на стойност общо 876,5 милиона лева са дадени от кредитори за събиране от колекторски фирми. Това става ясно от данни на Асоциацията за управление на вземанията. През 2021-ва размерът на възложените за събиране дългове се увеличава с около 135 милиона лева спрямо 2020-а, когато борчовете, дадени за събиране от колектори, са били 741,6 млн. лв.
„Наложеният през 2020 г. мораториум на банките се отрази върху обема на възложените за събиране вземания. През 2021 г. обаче хората, които са били най-засегнати от кризата или не са управлявали добре парите си по време на този период, нарастват като брой. Средното необслужвано задължение също повишава стойността си, което е и една от причините да се наблюдава известен ръст в общия обем на необслужваните задължения през 2021 г.“, казва Райна Миткова, председател на АУВ
„Последните отсрочки от кредитния мораториум изтекоха в края на 2021 г., индикациите са, че част от тези заеми няма да се обслужват редовно. Но отново не можем да говорим за масово просрочване. Опитът и на други европейски държави, в които мораториумът изтече по-рано, показват, че няма съществено увеличение в дела на необслужваните кредити“, коментира пред „Телеграф“ Надежда Гонова, търговски мениджър в "Агенция за събиране на вземания", част от норвежкия B2Holding.
През 2021 г. броят на новите длъжници намалява, но се увеличава размерът на борчовете им. През миналата година случаите, възложени на колекторските фирми, са общо 881 120. Средният размер на дълга на борчлиите е 994,8 лева. За сравнение случаите през 2020 г. са 936 342. Но размерът на борчовете е средно 792 лева.
Българинът продължава да задлъжнява най-много към банките. 37% от борчлиите имат невърнат заем към някоя от кредитните институции у нас. 28% пък не са могли да си върнат взетите бързи кредити от небанковите финансови институции. На трето място с дял 23% са длъжниците, които висят със сметки към телекоми. Делът на длъжниците към застрахователни компании е само 5%. А едва 2% са борчлиите, които не са си платили сметки за комунални услуги. Най-малко – 1%, са длъжниците към лизингови компании.
В последните години обаче има тенденция да намалява делът на борчовете към банки за сметка на задълженията за бързи кредити, които растат с 4 на сто през 2021 спрямо 2020-а.
Вече се плаща по-редовно
През 2021 година плащаемостта се е повишила спрямо предишната 2020 година, коментират още от асоциацията. Наблюдава се ръст от близо 12% на годишна база.
„Потребителското поведение се промени, пазарът постепенно се възстановява след пандемията и това се отразява и върху възможността на потребителите да изплащат дълговете си“, посочва Райна Миткова.
Друга причина, освен промяна в потребителското поведение, вероятно е и това, че сега банките регулярно продават, а компаниите за събиране на вземания изкупуват периодично и по-малки пакети. „От гледна точка на длъжника, а и за нашата работа този подход е доста по-добър. Когато просрочието е по-малко, се повишава вероятността заемът да се изплати. След това длъжникът може да изчисти досието си в Централния кредитен регистър и да се възползва от всички възможности на пазара за финансови услуги“, коментира Надежда Гонова.
Според законопроект: Дружествата влизат в регистър
Законопроект, който ще регламентира работата на колекторските фирми, е внесен за разглеждане от Министерски съвет в Народното събрание. Той предвижда само дружества, вписани в регистър към Министерството на икономиката, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите. При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на една година регистрацията на колекторската фирма ще се заличава. Забранява се на дружествата за събиране на вземания да използват методи като тормоз, принуда, заплахи, обиди или физическо насилие, за да принуждават длъжниците да изплащат задълженията си. Забранява се на колекторите да притесняват гражданите на работните им места и в дома им, да ги дискредитират пред колегите и работодателя им, да поставят съобщения за дълга на обществени места. Когато търсят длъжника, ще имат право да го правят само писмено или по телефон, и то не по-често от интервал от 2 работни дни. Забранява се и звъненето през почивните дни и между 20,00 и 7,00 часа.
София Симеонова
