В град Хамбург се състоя знаменателна среща между носителя на Европейска награда за литература за 2021 г. Георги Бърдаров и носителя на „Златна мечка“ и награда на журито в „Кан“ режисьора и сценарист Фатих Акин. Поводът бе първото представяне на романа „Аз още броя дните“ на немски език.
Събитие
В аристократичната зала Lichtwarksaal публиката започна преживяването си с виртуозното изпълнението на Марина Савова и със специално подготвен за срещата филм от издателство „Мусагена“ на немски език, представящ книгата и автора. Д-р Христо Алексиев откри събитието и зададе основната тема на дискусията - „Любовта във войната“. В първата част на срещата Фатих Акин направи своя кинаджийски прочит на романа „Аз още броя дните“ и не скри въодушевлението си от книгата. Размислите му го върнаха в детството и първите спомени от тази част на Балканите, когато като дете на турски емигранти всяко лято е прекосявал пътищата от Хамбург до Турция, преминавайки през бивша Югославия и България. И двамата с Бърдаров разсъждаваха за хората и войната, толерантността и раните, прошката и любовта. Във втората част от срещата д-р Христо Алексиев включи и публиката, която повече от 2 часа задаваше въпроси към тримата. Организатори на срещата са издателство „Мусагена“ и Ars & Humanitas.
Филм
„Историята на „Аз още броя дните“ в момента е актуална не само заради войната в Украйна. Тя ми напомня за всички войни, за всички конфликти - за арменците, за третия свят... Ти си се опитал да направиш лошото човешко и точно там е силата на този роман“, заяви Фатих на Бърдаров и допълни: „Има два начина, по които чета книги, единият е да ги чета като класика, другият - да си представям филм, докато чета. Като режисьор и разказвач на истории си правя филм, докато чета, и така проверявам дали книгите са подходящи за кино или не. Понякога ги хвърлям и си казвам - няма шанс това да стане филм. Но твоята книга е разказана така, както аз правя филми. Не обичам да се разсейвам, не използвам кинематографични средства, които да изпъкват пред историята. Твоята книга е разказана по същия начин. За това и усещам връзка“.
Тема
„Темата на романа ми е изключително тежка и Фатих много точно я е усетил. Аз самият съм безкраен оптимист и убеден до наивност пацифист. И може би затова си избрах да преподавам и да пиша за етнорелигиозни конфликти. Но когато научих историята на моите герои и проучих събитията около обсадата на Сараево, тази тема ме докосна наистина дълбоко и лично“, каза от своя страна Бърдаров и допълни: „Фатих каза, че според него разказвам крайно и брутално за войната. Причината за това е, че когато стъпих в Сараево през 2015 г., си мислех, че знам всичко, бях направил пълно проучване на фактите, бях прочел и изгледал всичко по темата. Но още след първата ми срещата с директора на „Музея на войната“ осъзнах, че абсолютно нищо не знам. Говорих с много хора там и осъзнах, че само човек, който е преживял тази война, може да говори от първо лице. Най-страшното нещо, което разбрах за себе си, е колко лесно податливи сме на манипулация ние, хората. Затова за мен стана безкрайно важно да разкажа историята на героите ми Давор и Айда. Те са едни от многото там, но и едни от малкото, които имат смелостта да се противопоставят на манипулацията, безумното насилие и да се борят за своята любов.
