Б ългарската оперета загуби своята графиня Щаси от „Царицата на чардаша“. Тъжната вест съобщи бившият директор на Националния музикален театър Марияна Арсенова. Тя публикува в социалните мрежи тяхна обща снимка с костюмите от представлението и написа: „Така ще те помня! Отказвам да е по друг начин! Ти Си символ на най-щастливите образи от нашето оперетно изкуство! Ти си приятел и колега, несравним с никой друг! Думите бягат! Дарявай усмивки и в другите измерения, за където пое! Да е светлина на душата ти! Бог да те прости, мила Катерина Тупарова! Искрени съболезнования на близките до сърцето й!“. Най-близкият до сърцето й в последните години бе композиторът Румен Бояджиев-младши, син на легендарните Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова.
Битка
Катерина Тупарова е издъхнала едва на 58 г. след тежка битка с онкологично заболяване, което води от няколко години, но само най-близките са знаели за проблема. Последната й изява на сцената е в дните около рождения й ден през март – тогава за последно е качвала свои снимки и в профила си във Фейсбук. „Появи се доста отслабнала, но си изигра ролята на Щаси в „Царицата на чардаша“. Гостувахме в Плевен с Плевенска филхармония“, разказа пред „Телеграф“ нейна колежка. „Милото прекрасно Кате... Най-веселата, най-позитивната, най-добрата и човечна... Символът, Гръбнакът и Душата на Музикалния театър!!! Щом чуеш гласа й в бара или по коридорите, знаеш - Слънцето е изгряло и ти предстои сладък разговор с много закачки, хумор и доброта... Обич, Обич и само Обич за теб!!! Светлината и Добротата да са твои сестри "горе". Това никога, никога, никога не съм допускала да се случи... Знаехме, че си зле, че си много зле, но ти си Катя и за всички нас беше невъзможно да си нещо друго освен танц, песен и смях. Боже, много страшно“, казва за нея костюмографът Денис Иванов.
Наследство
Катерина Тупарова е сред най-ярките сопрани у нас, един от най-обичаните звездни гласове на Музикалния театър "Стефан Македонски". От малка мечтае да се занимава с оперета. Казва, че е щастлив човек, защото работи това, което обича. В репертоара й са почти всички субретни (комедийни) роли - Щаси от “Царицата на чардаша”, Лиза - „Графиня Марица“, Полина от “Великата неизвестна”, Лила и Янка - „Българи от старо време“, Елайза Дулитъл в мюзикъла „Моята прекрасна лейди“, Пепи Плайнингер - „Виенска кръв“. Легендарен е дуетът й с Александър Мутафчийски, а публиката ги сравнява с незабравимите Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. С него тя се срещнала още при дебюта си в Пазарджик, а после я назначил и в Музикалния театър, а от нея наследява гримьорната й. „Подарявам ти това колие. Аз съм играла Елайза Дулитъл с него. Искам един ден и ти да играеш с него“ - така и стана - играх Елайза Дулитъл в "Моята прекрасна лейди" с това колие“, разказваше в интервюта Катя Тупарова.
Полата й пада на сцената
Почитателите на Катерина Тупарова ще я запомнят като ведър и забавен човек. Често тя разказваше и за гафовете си на сцената: „Някога се забравят реплики от говорни диалози. Друг път се забравят реплики от певчески диалози. Със Сашо ми се случвало например - пеем някакъв дует и, естествено, аз казвам някаква друга дума или две-три, защото не се сещам за точната. И срещу мен виждам едни такива големи очи. Другото, което е - падала ми е полата на сцената. Свършва ни танцът в "Графиня Марица" и аз усещам, че просто полата ми пада.
Слава Богу имам фуста отдолу. И се навих около Сашо, завършихме дуета и аз само стъпках полата с крака. И публиката се засмя и ни ръкопляска. Ние вече имаме достатъчно опит, за да не се притесняваме от такива неща.
Понякога се е случвало и колеги да спасяваме. Чакаме например, но той не се появява. А всяка секунда на сцената се струва часове. И започваме да водим някакъв диалог, който е свързан с предишния или е като продължение, за да можем да изчакаме колегата да влезе и да продължим. Играем в "Граф фон Люксембург" със Сашо. Обикновено ние с него си казваме текстовете предварително.
Финал. И аз трябва да кажа "Сега трябва да ни поздравите с нашия официален годеж". Започва финалната музика и свършва пиесата. Аз излизам с апломб и казвам: "А сега можете да ни официте с нашия поздравялен годеж". При което всичко живо пада от смях“.
