Кладенец, изкопан в стената на дълбочина около 17 метра, събуди интереса на археолозите.
„Такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи“, сподели проф. Николай Овчаров. Той смята, че водоснабдителното съоръжение е създадено още в Древността.
Предания
Данните, с които археолозите разполагали, преди да започнат разкопките, били свързани с преданията за гибелта на укрепения манастир на връх Света Неделя по време на османското нашествие и находките, намерени на върха при строежа на параклис през 1916 г. При градежа на храма са открити още останки от зидове и питоси (глинени делви) и изкопан в скалата кладенец на дълбочина около 17 метра.
Крепостта между Златоград и Неделино е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност, коментира проф. Овчаров. В началото на ноември приключиха археологическите разкопки на ранновизантийската крепост на връх Света Неделя между Златоград и Неделино, по които той работеше заедно д-р Николай Бояджиев.
Крепостта на връх Света Неделя е важен щрих в изучаването на този български край, а проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история, каза още Овчаров.
Датиране
След приключилите разкопки на вр. Света Неделя археолозите датират крепостта като късноантична, издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567). Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания, но все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции, посочи проф. Овчаров. От укреплението днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни, обяснява проф. Овчаров.
* По статията работи Кристи Красимирова
