О коло 100-150 вулкана е имало на територията на страната ни в миналото. Те са били активни преди 90 милиона години и няма опасност да се активизират, обясни пред „Телеграф“ доц. д-р Станислав Стойков от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
„Има два периода на вулканична дейност - преди 91-87 и 32-28 милиона години. Между тях има затишие. Като имате предвид, че Земята е на 4,6 милиарда години, от научна гледна точка това е относително близко геоложко време. За вулканите от по-стари геоложки периоди нямаме достатъчно информация. Така че не можем да кажем с точност броя им, това са само тези, които са ни известни и от които сме изследвали достатъчно добре запазени продукти“, коментира доц. Стойков.
Той уточни, че вулканите са се развивали в няколко зони у нас по различно време. Така например преди около 90 милиона години е имало активни в Стара планина и Средна гора, след което магмената дейност се премества на юг. Следващият по-сериозен вулкански етап у нас е преди около 30 милиона години в Източните и Централните Родопи.
„Има по-млади вулкани - отпреди 20 милиона години, действали в Северна България. Това са и най-младите, за които имаме данни у нас. Оттогава до днес не е имало нови вулкани и процесите, които са водили до тяхната активност, са се преместили на юг. Така че не може да се очаква да се активизират отново“, обясни ученият. Той допълни, че един вулкан може да бъде активен между 500 000 и един милион години.
Земетресения
Обичайно изригването на вулканите е съпътствано и от други явления. Когато магмата се придвижва от дълбочина, има локални земетресения.
Също така се отделя вулканска пепел, множество газове, лава. Трябва да се знае и че един вулкан няма еднократно изригване, то винаги е многократно. Доц. Стойков обясни, че процесът на топене в дълбочина продължава, което после води до ново изригване.
В момента активни вулкани най-близо до страната ни има в Италия и южната част на гръцките острови, но те са достатъчно далече от нас и не би трябвало да будят притеснение. В същото време обаче е трудно да се изследват от учените.
Терен
„Причината е, че всичко е свързано с теренни проучвания, събиране на образци и тяхното изследване. Съдим за изригналите вулкани по това, което е останало като лава, и други техни продукти. Изследваме скалите и по тях относително лесно можем да определим коя е образувана от вулкан и коя от седиментни или процеси. Съобразно по тези продукти можем да разберем какъв е бил типът и съставът на
вулкана и къде се е намирал. Може да се определи и дълбочината на зараждане на магмата и нейната еволюция“, разказа доц. Стойков.
Витошкият - сред най-известните
В днешно време остатъци от вулкански скали има навсякъде, където е са действали вулкани - в Стара планина, Средна гора, Родопите. Те са
частично запазени от миналото. Така например един от най-известните вулкани у нас е Витошкият, който е бил активен преди около 84 милиона
години. Такива е имало и в Източните Родопи - Кърджалийска, Хасковска област, около Джебел, Момчилград, Крумовград и др.
„Там на повърхността има доста запазени лавови скали и скали, образувани от вулканската пепел. Интересното е, че за нас вулканите са
предимно сериозна опасност, а на практика следствие на тях са възникнали много материали, които използваме. Най-отдавна са
сечивата на древните хора - те са от вулканско стъкло, опал и др. Те са доста твърди и са използвани за изготвяне на остри предмети – оръдия на труда, които са използвали всекидневно. Също така трябва да споменем и металите като мед, злато и др., които са използвани в по-късни времена. Всичко това е свързано с вулканичната дейност“, обясни доц. Стойков. Той добави и че парата от тях се използва в геотермалните централи за производството на електроенергия и даде за пример Исландия и Нова Зеландия, където енергията идва директно от природата.
Яна Йорданова
