Т ри месеца и половина, 50 заседания, 8 от тях - извънредни. Това май е всичко, което може да се каже за 48-ото народно събрание, което приключи живота си скоропостижно.
Приказката бе кратка, но не и поучителна. В нея нямаше добри и лоши герои. Остави след себе си досада и отегчение. Защото това Народно събрание ще бъде запомнено само с едно – с хартиената коалиция, която според някои от участниците в нея не била коалиция. И с кадъра на кучето, застанало мирно пред парламента – за пример на политиците.
По стара българска традиция лисваме вода за късмет. Но и на 48-ото народно събрание, както и на предходното, му подляха вода избирателите. Които упорито разпиляват гласовете си към партии, които не могат да сформират мнозинство. Свобода на избора, демокрация. Дотук добре. А сега да погледнем към цифрите.
Предстои да похарчим около 12 млн. лв. – това е прогнозната цена на предстоящия вот. Политиците вадят други сметки. Така според Бойко Борисов: „Ще похарчим 80 млн. лева за пети път и ще произведем същия резултат”.
Време за почистване.
Сметки
Може да гледаме и на още по-едро – четирите парламентарни избори, проведени за период от около година и половина, са стрували на държавата 389 млн. лв. Най-скъпи са били изборите през ноември 2021 г. 124 млн. лв. сме платили всички ние, данъкоплатците, за двата тура на вота 2 в 1 - за президент и парламент. Оттук идва и размиването в последните дни – всички говорят за пети поред избори, които ни предстоят на 2 април. Според ЦИК обаче са шести, защото броят президентските за отделни.
„За две календарни години на практика това ще са шестите избори, които организираме. На 21 ноември беше новият избор за президент – това е отделен вид избор. Има предизвикателства - сега вследствие на измененията на Изборния кодекс трябва да се организират по различен начин някои от дейностите по изборите“, посочи вчера зам.-председателят на ЦИК Росица Матева. Още цифри от нея – ще има промяна в броя на мандатите в няколко района. 240 мандата, колкото е нашият парламент, трябва да бъдат разпределени според последното преброяване, обясни тя. Промените са в десет района, в шест от тях мандатите намаляват с по един, в три района се увеличават с по един мандат, а в София – 23-ти МИР, се увеличава броят с три мандата.
Връщаме се обратно към сметките за минало време. За вота през юли 2021 г. са похарчени 84 млн. лв. Изборите през април, на които за първи път бяха използвани машини за гласуване, са стрували 110 млн. лв. Следва още един вот за близо 71 млн. лв.
Най-голям е делът на средствата, които Министерският съвет прехвърля по бюджетите на общините. От тях близо 15 милиона са за заплати на членовете на секционните комисии. 14 милиона лева са били отделени за логистика. Отпечатването на бюлетините, както и провеждането на разяснителната кампания на ЦИК струва 8,3 милиона лева.
Сметката за работата на МВР е близо 13 милиона лева, външното ни министерство получи бюджет от 7,7 милиона лева за вота извън страната, пресметна bTV.
И още: избирателните списъци се изработват от ГРАО. Дирекцията е получила 1 400 000 лева за тях. Междувременно Министерският съвет заделя още пари по някои от перата.
Продължаваме с цифрите (защото българинът си дава сметка какви пари се прахосват само когато му се каже и покаже, че тези суми всъщност излизат от неговия джоб). Близо 30 000 лева струва на данъкоплатците един час в пленарната зала на 48-ото народно събрание. Хайде сега да си припомним срамните пазарлъци кой да е председател на парламента, скандалите, демонстрациите, липсата на кворум в залата и протакането на времето, пластмасовите ръчички, които се разкарваха по трибуните, както и няколко случая, в които едва не се стигна до бой. Отново – 30 000 лв. на час! Не е забавно, ако се замислим над похабеното време.
Заплати
За първите два месеца от дейността си - ноември и декември, депутатите (поне тези, които уважават присъствено работното си място) са получили заплати в размер на 3 784 541 лева.
Средно те са говорили около 127 часа от трибуната. Така един час в зала е 29 799 лева (за буквалистите).
За трите месеца от октомври до декември субсидиите на партиите са 4 780 000 лева. Най-много са за първите две политически сили: ГЕРБ - 1 265 000 лева, следвани от "Продължаваме промяната" с малко над милион. ДПС са с 687 000 лева, „Възраждане“ - с 500 000, а БСП – с 464 000 лева. "Демократична България" очакват по сметките си 372 000 лева, „Български възход“ - 231 000 лева, а извънпарламентарните партии над един процент - 241 000 лева.
И сега към свършеното: по време на мандата си 48-ото народно събрание е приело 53 закона, 90 решения и две декларации. Това сочи справка за периода от 19 октомври 2022 г. до 2 февруари 2023 г., предоставена от дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ на Народното събрание и парламентарния пресцентър. Много или малко е това?
Въпреки ударната работа буквално в края на 48-ото народно събрание, която имаше характер на предизборна агитация, не може да не отбележим, че в 48-ото народно събрание са постъпили общо 205 законопроекта, като 134 от тях са внесени от народни представители. По време на мандата в парламента са постъпили 141 проекторешения, от които 122 от народни представители, както и 7 проекта за обръщения и декларации (на фона на законопроектите, които не видяха бял свят в това Народно събрание, може да се спори дали декларациите и обръщенията се водят за свършена работа).
Контрол
Зададоха 1321 въпроса
В 48-ото народно събрание са зададени 1321 въпроса и са отправени 57 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 6 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 5 извънредни заседания. Блицконтрол е провеждан в 3 заседания, като са зададени 35 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание за мандата е 66 часа и 36 мин.
В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол. Проведени са 11 изслушвания по чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От зададените въпроси с писмен отговор са 1050, а 271 – с устен. При питанията 24 са били с писмен отговор, а 33 с устен. Отговорено е на 1130 въпроса и на 43 питания, а 34 въпроса и 5 питания са оттеглени.
Най-много въпроси и питания през мандата са били внесени от народни представители от ПГ „Демократична България” – 361 въпроса и 14 питания. От ПГ „Продължаваме промяната“ са отправили 331 въпроса и 17 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС - 232 въпроса и 6 питания, от ПГ „Възраждане“ – 157 въпроса и 11 питания. От ПГ на „БСП за България” са внесени 153 въпроса и 6 питания; от ПГ „Български възход“ – 74 въпроса, и от ПГ на ДПС - 30 въпроса и 3 питания.
През втората сесия са зададени 387 въпроса и 7 питания, имало е и 3 изслушвания. Парламентарен контрол е провеждан в две петъчни пленарни заседания и в едно извънредно заседание, веднъж е имало блицконтрол – като са зададени 13 въпроса. Използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на Народното събрание е 17 часа и 40 минути.
От зададените въпроси 358 са с писмен отговор, а 29 – с устен. Отговорено е на 259 въпроса, а 9 са оттеглени.
Ударници
Най-много въпроси и питания през втората сесия са били внесени от народни представители от ПГ на „Демократична България”, които са отправили 116 въпроса и едно питане. От ПГ „Продължаваме промяната“ са задали 97 въпроса и 3 питания, от ПГ на ГЕРБ-СДС - 60 въпроса, от ПГ „Възраждане“ – 48 въпроса и две питания, от ПГ „БСП за България“ - 45 въпроса, от ПГ „Български възход“ – 19 въпроса, от ПГ на ДПС – 7 въпроса и едно питане.
Втора сесия
През втората си сесия (от 4 януари до 2 февруари 2023 г.) 48-ото народно събрание е провело 16 пленарни заседания, две от които извънредни. През този период депутатите са приели 29 закона, 32 решения и декларация във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония.
Кристи Петрова
