Половината българи се прехласват по Володимир Зеленски, другата половина го мразят – някои знаят защо, други не, но пък ненавистта им е още по-силна. Но и двата лагера няма как да отрекат, че посещението бе историческо.
Когато Русия нападна Украйна, клането в Буча стана световната разделителна линия кой от коя страна на историята застава. Няма смислен човешки аргумент, който би оправдал подобно зверство.
За България втори такъв вододел се оказа посещението на украинския президент. В световен план ясно показахме от коя страна на историята сме. А в нашенското си битие начертахме дебела червена разделителна линия между нас самите. Вече се знае абсолютно точно кой от коя страна на историята застава и изреченото не може да бъде замазано.
Покрай визитата на Зеленски огромното разделение в българското общество по темата за Украйна се вля в световния новинарски обмен. Когато си отвън, е по-лесно да видиш важното и да го събереш в две изречения. Така и стана - за света България има либерално прозападно правителство, което подкрепя Украйна, и проруски президент, който нарича войната „конфликт“. Толкова.
Яснота
Немалка заслуга за ясното българско „за“ има премиерът - академик Денков, който без да му вадят думите с ченгел от устата и да опитва да казва на бялото черно, обяви най-важното - подкрепяме Украйна за НАТО. Ще правим официални оръжейни доставки по определения законов ред, искаме защита за българската диаспора във воюващата страна. Изрече и нещо, за което Зеленски питаше непрекъснато, но някак остана встрани от информационния поток – каква е българската позиция за мирната формула на Украйна. Сиреч – какво смятаме за цената на примирието и на бъдещия мир. Денков отговори ясно: „Русия трябва да се изтегли безусловно от Украйна, в нейните международно признати граници, както и да понесе съответната отговорност, включително и за военни престъпления”.
В този пункт разбрахме, че гостът е не само добър актьор с правилните акценти при публичните си прояви, но и политик с остър нюх, който знае точно какво иска. Зеленски вече мисли в бъдеще време – когато дойдат преговорите за примирие и след това – за мир, е важно предварително да е ориентиран в позициите на държавите, особено ако са членки на НАТО и географски близки. Защото когато се стигне до масата за преговори, ще се оформят нови лобита и нови вътрешни групи както в НАТО, така и в ЕС за това откъде, как и колко трябва да се изтегли Русия. И дали изобщо това ще се иска от нея.
Продажба
Причината за неочакваната визита на украинския лидер в България бе интригата на деня в четвъртък. Тя отново бе бързо разплетена от премиера Денков. Той съобщи, че са започнали сериозни разговори дали биха могли реакторите от площадката в АЕЦ „Белене“ да бъдат използвани в една от атомните централи в Украйна. И въпросителните отпаднаха. Зеленски дойде, за да договори продажбата на реакторите от „Белене“. Украйна има нужда от тях, защото централите й работят само с руско оборудване, а от Русия е и ще бъде невъзможно да се доставят части.
И ето, всичко се подрежда: Киев получава руската ядрена техника от България, а тя се отървава от нея срещу около 650 млн. евро, които ще получи от международния фонд за Украйна. Разбира се, както половината българи не харесват Зеленски, така са и против продажбата на реакторите. Тук вече битуват и конфликтни експертни становища. Денков призова да се избягват спекулациите, но надали някой ще го чуе.
„Това е само начало на преговорите, има много технически параметри, има много финансови и икономически параметри, които трябва да се дискутират. Разговорът е по същество за голямото оборудване, което би могло да бъде използвано в Украйна, ако успеем да проведем тези преговори и да стигнем до съгласие за това как би могла да се реализира тази сделка“, заяви премиерът след срещата с украинския президент в четвъртък. А в петък повтори в парламента, че Белене е „гьол“. „По отношение на площадката на АЕЦ "Белене" няма никакъв напредък, освен че платихме едни пари, имаме изкопан гьол, стоят съответните реактори и няма никаква перспектива този проект да се случи. След започването на войната на Русия срещу Украйна е ясно, че трябва да се търси друго решение", каза той.
Благодаря
Разбира се, интересът за реакторите не омаловажава историческата визита на украинския лидер. Покрай ядреното оборудване Володимир Зеленски благодари със сълзи в очите на българите, че са приютили неговите сънародници. Разказа подробно това, което искаше и за което винаги търси трибуна – за агресията, за отвлечените украински деца, за оръжията, които се ползват за защита, а не за нападение. Разпръсна жестоката си харизма, покори с чара си, накара ни да завиждаме на украинците, че имат такъв политик. Още повече че преди едва три години никой в света, камо ли у нас, очакваше някакво смислено бъдеще от един комедиен артист, случайно спечелил парламентарни избори. Оказа се, че и световните умове грешат понякога, че нищо не е случайно и че войната създаде глобален лидер с голямо бъдеще.
Разбира се, Зеленски вече е набрал достатъчно самочувствие, за да не му мигне окото да се опълчи на българския президент Румен Радев. Признавам обаче, никой не очакваше толкова драматичен сблъсък. И най-малко от екипа на Радев, който бе поканил медиите на живо да предават срещата. И които бяха изгонени лично от него, когато нервите му не издържаха. Държавният глава избра да продължи да нарича войната „конфликт“; да твърди абсурдно, че все още е възможен мир без военни действия (защо ли не отиде да попита Владимир Путин как се нахлува огън и меч в съседна държава); да настоява, че страната ни не може да дава боеприпаси на Украйна. Каква по-добра ситуация за Зеленски – направо му бе подарена сцена, на която да върне драматични, жестови, изпълнени великолепно реплики. „Вие казахте, че не подкрепяте доставките на боеприпаси като върховен главнокомандващ, за да не отслабне вашата армия. Каквото и да имате, ще е недостатъчно за вашата армия, за да воювате с Русия, ако дойде тук. Затова е добре да се дава на хората да се защитават, за да не дойде войната при вас. Не, дай Боже, да стане някоя трагедия и да сте на моето място, и ако не ви помагат, какво ще правите тогава? Ще кажете: "Путин, взимай български територии?". Не, сигурен съм, че няма да го направите и да допуснете компромис със суверенитета на държавата си“, емоционално отговори украинският президент. Чувството за мярка е най-важният вододел в политиката. Когато го прекосиш, връщане назад няма. Жалко, че държавният глава и върховен главнокомандващ на България изпадна в това жалко положение. Жалко е и за нас, българите.
Михайлина Димитрова
