„Годишно получаваме между 60 хил. и 70 хил. нови документа. В Националната библиотека на 1 кв. м се съхраняват по 700 тома, докато световните стандарти посочват, че на такава площ трябва да бъдат 280-300 книги“.
Това сподели в интервю за „Телеграф“ директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Калина Иванова. Проблемът стои от години и се корени в липсата на място заради неслучилото се разширяване.
Сградата
„Сградата е построена през 1953 г. с идеята, че 25 години след откриването й ще се направи допълнително крило, в което да се разширят фондохранилищата. Това не е направено“, заяви доц. Иванова. По думите й имало идея да се изгради атриум, който да подпомогне освобождаването на пространство за хранилищата, но към момента той е на етап идеен проект. Според нея причината проектът да не се реализира толкова години се крие в това, че ако се започне застрояване на част от парковата част, може да възникне напрежение от хора, които са против строителството върху зелени площи.
Стелажи
По думите на директора основният проблем, който спира разширението на библиотеката, е липсата на финансиране. Според нея има подходящи проекти, които може да се реализират, но без финансиране това няма как да се случи, посочи тя и уточни, че това се отнася за стационарните стелажи. „Ако намерим средства да модернизираме хранилищата с компактоси и така ще спечелим повече пространство“, убедена е доц. Иванова.
Проектът за разширяване.
Според нея това са съвременните методи и места за съхранение на книги. Тя каза още, че книги се съхраняват освен в централната сграда и в три изнесени хранилища, които също са в лошо състояние. От Министерството на културата коментираха за „Телеграф“, че са запознати с проблема, но към момента нямат полезен ход.
ИДЕЯ: Изграждат читалня, кафе и аудиториум на покрива
Проектът на проектантите Пламена Драганова и Цветелина Гаджелова предвижда да се изгради нова конструкция над сградата на Националната библиотека. В нея ще се настанят споделени работни пространства, читалня със свободен достъп, кафене и аудиториум. От надстройката се откриват гледки към задния двор на библиотеката, Докторската градина и катедралата “Св. Ал. Невски”. Новопроектирана е рампа, заобикаляща сградата. Тя ще насочва посетителите на библиотеката от пространството пред библиотеката към задния й двор, който в момента остава по-незабелязан. Пътят й преминава около три от фасадите на сградата, създава интуитивно движение около нея и през нея.
Читалнята в Св. св. Кирил и Методий.
Арх. Йордан Манолов пък предлага разширението на Националната библиотека да стане с изграждането на още едно здание. Този идеен проект ще даде решение на съществуващите проблеми, както и ще елиминира бъдещи такива. Разширението предвижда увеличение на съхранявания книжен фонд от 20 млн. до 45 млн. тома, на читателските места – от 300 до 750 бр. В новата сграда ще се обособят зони с различен режим на достъп. Част от парковото пространство ще бъде покрито с пергола и обединено с Докторската градина чрез затварянето на ул. “Кракра” и създаване на подходи към подземен паркинг по нейното протежение.
Показват Аргировия триод и Енинския апостол
На 20 януари Националната библиотека организира Ден на отворените врати. По този повод от 12:00 ч. до 14:00 часа в централното фоайе ще бъдат изложени Енинският ръкопис и Аргировият триод, които ще бъдат представени от експерти на институцията. Двата ръкописа се съхраняват при специални условия и предвид това експонирането им извън контролираната среда ще бъде в рамките на два часа. Аргировият триод датира от началото на XIII в. Фрагментът от 58 листа, изписан върху пергамент, съдържа части от богослужебната книга Постен и Цветен триод. Енинският апостол е старобългарски паметник от Х-XI в. и е най-старият кирилски паметник, съхраняван на територията на България.
През настоящата година се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност и в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се проведат поредица от събития под надслов ,,Година на глаголицата''. В същия ден ще се проведе и първото ателие „Аз пиша на глаголица“ от планираните четири през годината, посветени на годината на глаголицата. Ателиетата са насочени към ученици и целта е те да научат повече за най-старата славянска азбука и нейните уникални графеми. По време на едночасовите ателиета, участниците ще се научат да пишат с глаголическите букви.
Владимир Христовски
