12 200 пенсионери са получили увеличение под 1 лев, тоест стотинки. Броят им е 0,6% от общо 2 033 988 възрастни с пенсии за трудов стаж и възраст, съобщи социалният министър Лазар Лазаров по време на парламентарния контрол. Средното увеличение след преизчисляването пък е 123,71 лв., което означава, че скокът е с 15,2%. Прогнозните разходи за пенсии през 2023 г. са 19,2 млрд., което е с 23,9% повече от 2022 г., очаква се те да са около 11,1% от прогнозния БВП, допълва Лазаров.
Растеж
Увеличение на дохода са получили 894 249 души, или 45,3% от общия брой на възрастните с пенсии за трудова дейност. С най-голям скок са отпуснатите до 2009 г., защото задачата на второто за годината преизчисление е да се свие ножицата между старите и новите пенсии. За отпуснатите през 2008 г. скокът е средно с 23,3%. Около 70% от пенсионерите, а това са 623 888 души, увеличението е над 50 лв.
Зануляване
Малко над половината от пенсионерите обаче са без промяна на дохода след октомврийското увеличение. Обяснението е, че сумата след преизчислението е била по-неблагоприятна от тази, изплащана през предходния месец, поради което размерът остава на нивото от месец септември. Принципът е, че колкото са по-стари пенсиите и колкото по-големи са били при отпускането им, толкова по-голямо е увеличението от 1 октомври. Пенсия, отпусната през 2013 г. с размер малко под 1000 лева например, вече е 1224 лв. Причината за нулевото повишение е, че преизчислението се извършва върху действителния размер, без всякакви добавки. Ако той не надхвърля минималния размер на пенсията, няма и реално увеличение.
Минимални
Възрастните с пенсия, с включени добавки към нея, които са под линията на бедност за 2022 г., а за тази година тя е 413 лв., са 306 460, или 15,1% от общия брой на пенсионерите. Това са наследствени пенсии, пенсии за осигурителен стаж и възраст с непълен стаж, за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност между 50 и 70 на сто, от стаж и в други държави, както и пенсии, които не са свързани с трудова дейност.
