С инът на героя от три войни полковник Борис Дрангов – Кирил, продължава делото на татко си за обединяване на българите в Македония.
Доблестен и верен съратник на Иван Михайлов и ВМРО, той има „късмета“ да доживее преврата на 9 септември 1944 г. Преследван е и на 8 юни 1946 г. се самоубива пред очите на невръстните си деца Райна и Борис на тавана в обградения от милицията им дом на ул. „Иван Шишман“ 37.
Кирил Дрангов е роден на 15. 07. 1901 година в град Лом, където баща му, прочутият по-късно герой от войните полковник Борис Дрангов, е на служба.
Още като ученик Кирил се записва доброволец в Първата световна война. През 1919 година завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1921 година вече следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, който завършва през 1928 г.
През 1920 година в Софийския университет се основава Македонското студентско дружество „Вардар“. Сред първите му членове е и Кирил Дрангов. По-късно известно време е и ръководител на организацията. Сближава се с Иван Михайлов, стават съратници в освободителното дело. Като студент Дрангов посещава различни лекции в Гренобъл, Франция и Инсбрук в Австрия.
Възмездие
На 6 май 1924 година във Виена е подписан предателският Майски манифест от ЦК на Македонската федеративна организация и ЦК на ВМРО, с подписа организацията се подчинява на Коминтерна. Тодор Александров е подведен, давайки съгласието си да бъде подписан от представителите на левите във ВМРО. Разбирайки съдържанието му, той оттегля подписа си. Следва заговорът за убийството му, организиран и изпълнен от Алеко Василев и полк. Георги Атанасов.
В спомените си Иван Михайлов описва участието на Кирил Дрангов в т.нар. Горноджумайски събития от 12 септември 1924 г.: „…Като му казахъ, че ако носи нѣщо отъ бащината си кръвь и ако лично прецени, че има сили да извърши нѣщо голѣмо, рѣдко би могълъ да рискува за по-голѣма цель въ нашето дѣло, той моментално, безъ никакво колебание ми заяви, че се постави изцѣло на разположение. Тогава му казахъ, че е свободенъ да реши самъ на мѣстото, споредъ обстановката, дали не може да тегли куршума на всичкитѣ трима, или поне на двама отъ тѣхъ...
...Въ стаята влиза Кирилъ Дранговъ. Алеко веднага пита Дрангова кѫде е Иванъ Михайловъ. Пристигналия обяснява, че Михайловъ не може да дойде поради заболѣване. Възмутенъ, Алеко заканително казва: „Да не мисли той да се налага надъ насъ!“
Алеко потупалъ Дрангова по рамото и тръгналъ да излиза, а Кирилъ учтиво му далъ пѫть да мине. И още когато прекрачвалъ прага, обърнатъ вече съ гръбъ къмъ Кирила, последниятъ измъкналъ парабела си и теглилъ въ тила на Алеко, който се струполилъ предъ вратата. Нейде отъ отсрещнитѣ стаи Атанасовъ започналъ да стреля. Другаритѣ отговорили отъ тѣхната стая и откъмъ стълбата. Нѣколко минути продължила тая престрелка въ кѫщата, докато четирмата другари успѣли, едни презъ стълбата, други скачайки презъ прозорцитѣ, да се измъкнатъ, а и револверътъ на Атанасовъ не се чувалъ вече.
Следъ като е падналъ Алеко, Дранговъ не е могълъ да удържи яда си, хваналъ за яката Протогерова и цѣлъ разтреперанъ, съ револвера още въ рѫката си, нѣколко пѫти му отправилъ презъ зѫби въпроса: „Казвай, кой уби Тодора?“ Протогеровъ останалъ безъ душа отъ страхъ, умолително плачелъ и повтарялъ нѣкакви несвързани думи, отъ които Кирилъ бѣ запомнилъ само това: „Приятели сме били съ баща ти!“. Така убийците на Тодор Александров получили възмездие.
Цялата революционна дейност на Кирил Дрангов до края на живота му е свързана с Иван Михайлов. През февруари 1925 година се провежда Шестият конгрес на ВМРО, на който Кирил Дрангов е избран за пунктов началник на София. Той се занимава с международните контакти на организацията.
Арестът
През 1932 г. на Осмия конгрес на ВМРО Кирил Дрангов е избран за запасен член на Централния комитет. Идва Деветнадесетомайският преврат от 1934 година, той е арестуван и натикан в подземието на жандармерийските казарми в Лом. Пускан е на въздух заедно с останалите задържани само в обградено с бодлива тел малко дворче. Правителството на Кимон Георгиев съвместно с югославското започват репресии срещу ВМРО.
След разстрела на сръбския крал Александър Караджорджевич в Марсилия на 9 октомври 1934 г. през 1936-а Кирил Дрангов и Йордан Чкатров са прехвърлени във военните погреби в София, а след време освободени. През април 1941 г. идва временното българско Воскресение за по-голямата част от Македония.
Кирил Дрангов веднага заминава със семейството в родния град на баща си Скопие. До оттеглянето на българските войски през 1944 година там той е адвокат, после се установява в София.
Присъда
С преврата на 9 септември 1944 година властта на ОФ начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев започва реализация на налудничавото решение от Москва за създаване на Балканска федерация и инспириране на македонска нация. През 1946 г. Георги Димитров лично издава заповед да бъдат ликвидирани без много шум дейци на ВМРО, набелязан е и Кирил Дрангов. Изпълнението на акцията по убийството на Дрангов е възложено на главореза Лев Главинчев, бивш член на ВМРО.
Макар и минал в нелегалност, Кирил Дрангов е разкрит в София. Вечерта на 8 юни 1946 г. семейната къща на улица „Иван Шишман“ 37 е обградена от милиция. Свидетелства за последните часове на баща си оставя дъщерята Райна. Тогава тя е 11-годишна, а брат й Борис на 7: „...На 8-и беше Задушница и мама беше приготвила жито, сладки, соленки за гробища. На отиване към леля и на връщане, точно пред нас, двама непознати с шлифери седяха на оградката зад църквата "Свети Седмочисленици". Беше още светло - около 8.30 ч. Мама каза на баща ми да се измъкне през задната ограда. Той отказа. Откъм тавана ме гледаше, аз му махнах и той ми махна, по-късно си легнахме с брат ми и сме заспали.
Смъртта
Събудихме се посред нощ от глъчка, стаята ни беше пълна с мъже и жени. Жените започнаха да таршуват из стаята. Отвориха гардероба, започнаха да си мерят различни дрехи на мама и да се подхилкват. На таблите на кревата имаше месингови топки и на една от тях беше прехвърлен един много голям и хубав кръст с рубин в средата. Прибраха кръста и аз се разплаках. После се започна една пукотевица, тупуркане по стълбите. Ужас. Всички бяха цивилни. След около 30 минути къщата ни беше осветена от всички страни, донесли бяха отнякъде прожектори. Бяха хванали дядо ми и го караха да вика: "Кириле, предай се, Кириле, предай се." И след това имаше много кръв по стълбите…
На другия ден идва Лев Главинчев и сочейки нас, попита: "Това ли са фашистките кученца?" След два дни дойдоха отново и един от тях пак ни посочи: "Това ли са децата на самоубилия се?"
Текстове снимки:
- Къщата на ул. „Иван Шишман“ 37, в таванската стая на която Кирил Дрангов се самоубива. Къщата е собственост на д-р Зенешев, тъст на Кирил Дрангов.
Семейството на Кирил Дрангов на панихида през 1942 г. на гроба на полковник Борис Дрангов в Скопие. До Кирил е съпругата му Надежда, до нея са малките Райна и Борис, а непосредствено зад тях е нейният баща д-р Георги Занешев.
Кирил Дрангов (вторият), Пано Попантов (третият), Иван Михайлов (четвъртият) и други дейци на ВМРО, 1927-а година
Сни
Румен Жерев
