В историята на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането имената на жените, участвали в борбата за освобождение, се броят на пръсти.
И не защото такива са липсвали, а защото в онова време на жените се е гледало повече като на домакини, а не като на революционерки. Макар че историята днес знае имената на жени хайдутки, повечето от тях са повече легендарни и са със съмнителна степен на историческа достоверност. По време на Априлското въстание всеки българин знае името на Райна Попгеоргиева и като че ли с нейното име се обобщава участието на жените в тази проява на освободителното ни движение. Райна Княгиня обаче далеч не е единствената жена, дръзнала открито да застане на страната на мъжете революционери. Типичен пример за това е Христина Хранова, чието име днес за съжаление знаят само шепа хора. Дори и голяма част от специалистите историци никога не са чували нейното име. Крайно време е Христина Хранова да бъде изведена от забвението и да заеме достойното си място в Пантеона на българската незабрава.
Овчар
Христина Хранова Антонова е родена през 1852 г. За нейно родно място спорят Самоков и Клисура. Баща й Храно е овчар, принуден да се грижи за изхранването на едно наистина голямо семейство от общо 18 деца, в което Христина е най-малката от всички. В средата на 70-те години на 19-и век семейството се премества да живее в София. Тук под влияние на по-големите си братя Христина се включва в националноосвободителното движение, като става таен куриер при това не на един, а на цели три революционни комитета: в София, Ловеч и Панагюрище. По това време тя се запознава с Васил Левски и дори присъства тайно, преоблечена като овчар в мъжки дрехи, на обесването му в покрайнините на София. По време на Априлското въстание 24-годишната Христина е в Батак и там с пушка в ръка се бие срещу настъпващите турци. Оцелява като по чудо в последвалите кланета. Въпреки разгрома на въстанието две години по-късно Христина участва в Руско-османската война не само като милосърдна сестра, но и като боеви боец с пушка в ръка. Участва в битките при Шипка, Шейново и Стара Загора.
Заслуги
След Освобождението на българските земи, подобно на Райна Княгиня, Христина Хранова също е изпратена в Русия, където учи за акушерка в Киев. След успешното си завършване тя се връща в България и работи като акушерка в София, Варна, Силистра и Лом. Често се пише, че Райна Попгеоргиева е първата българска акушерка. В действителност това не е съвсем вярно. Христина Хранова е първата акушерка, която започва да практикува у нас тази хуманна професия. Любопитното е, че по време на престоя си във Варна поборничката работи и като спасителка на плажа. И само за две години, между 1895 и 1897 г., спасява живота на 54 давещи се. Заради това по предложение на варненското гражданство през 1907 г. е наградена със сребърен орден „За граждански заслуги“ от българската държава.
Майка
След избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Христина Хранова зарязва акушерството и заминава за фронта не само като медицинска сестра, но и като редови боец. Участва в сраженията при Сливница, Драгоман и Гургулят, където е ранена в крака. Медиите в България с уважение я наричат „Майката на героите от фронта“. През 1906 г. Българските пощи издават специална картичка по повод четвъртвековната й акушерска практика. Оказва се, че през цялата акушерска кариера Хранова дава живот общо на 3462 новородени. Или както самата тя пише: „Дадох възможност на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери.“ Тя не само изражда родилките, но и често със собствени средства купува на бедните дрехи и завивки за бебетата.
Макар и вече на повече от 60 години, Христина участва и в двете Балкански войни, където получава и няколко медала. След края на войните тя се установява за постоянно в София, където обаче така и не успява да си намери работа.
Милост
През 1910 г. чиновниците у нас отказват на Христина държавна пенсия. Мотивът за отказа им е толкова жестоко близо до съвременността, а именно, че тя няма внесени необходимите осигуровки. Цели 8 години революционерката, рискувала живота си за българската свобода, е принудена да води люта битка с тъпите чиновници в новоизлюпената ни държава. Едно от писмата й до родните депутати истински потриса с думите: „Никой няма да склопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта ми. Но поне спасете ме от страдания и лишения до този върховен час. Аз не искам много. Помогнете ми колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на Майка България!“. Накрая, за да се отърват от молителката, депутатите отпускат милостиво пенсия в размер на 60 лв. Толкова струва по онова време около 1 метър евтин плат. Мизерията, в която е принудена да живее, гладът и студът оказват въздействието си върху тялото на бившата поборничка и революционерка.
Цвете
На 14 ноември 1922 г. Христина Хранова умира в София на 70-годишна възраст, забравена от всички. Тя не е погребана тържествено и с почести. Всъщност на погребението й идват едва десетина бивши познати и другари, които я съпровождат до вечното й жилище. Нито венец, нито дори цвете от името на държавата. Нещо повече – в следващите години така и не се намират средства на гроба на революционерката да бъде поставен поне един скромен паметник. Така постепенно гробът изчезва и днес никой не знае къде точно е погребана тази българска героиня.
Днес на името на уникалната българка има кръстена улица в морската ни столица. Неин бюст-паметник се намира в двора на Медицинския университет – Варна. Той е построен със средства, събрани от дарения. Уви, през 70-годишния си живот Христина Хранова така и не успява да създаде семейство и да остави потомство.
Иван Георгиев
