Е дин от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание през бурната 1876 г. са черешовите топчета. Смята се, че са изработени около 40 броя, но до днес само едно е оцеляло и се съхранява в Брацигово. За него разказва пред БГНЕС директорът на Историческия музей на Брацигово Петър Данов.
Черешовата артилерия на априлци
Идеята за използване на артилерия е свидетелство за високото ниво на знания на нашите предци, решили да отдадат живота си за свободата на родината. Иван Кишелски се сочи за родоначалник на въстаническата артилерия. В своето ръководство за успешен бой с турците той изброява три рода войски – пехота, конница и артилерия.
Естествено нашите прадеди не са имали възможността да внасят легално оръдия и за това решават да си ги произведат сами. За целта се спират на черешовите дървета, от чиито здрави дънери българските майстори изработват около 40 топа. Калибърът им е около 8-10 см. За снаряди са използвани тежести или както са били известни тогава топузи от кантари, а също така по-обли камъни. Черешовата артилерия е изстрелвала топузите на разстояние до 400, а понякога и до 500 метра, с което е предизвиквала истинска паника сред поробителя.
За съжаление, заради налягането черешовите топове много честа са ставали негодни за употреба. Трудно е те да бъдат сравнявани и с артилерията на противника, която по това време е разполагала с модерни германски оръдия, по-добри дори от тези на руската армия.
Въпреки това черешовите топове са имали огромен психологически ефект не само, защото са стреснали османския аскер и башибозук, но и защото са вдъхвали кураж в собствените сили на въстаниците от Търновски и Панагюрски революционни окръзи.
Брацигово в нашето Възраждане
Брацигово се намира в полите Родопите. В средата на XVIII в. по време на преселническото движение в Брацигово отсядат около 150 семейства от Костурско и Корчанско, сред които и немалко майстори дюлгери. За кратко време израстват новите им къщи по десния бряг на река Умишка, след което същите тези майстори привличат калфи и чираци и започват да строят в близки и далечни селища.
Скоро за около половината от мъжкото население в Брацигово дюлгерството става основен занаят. От кондиката на еснафа, от документи и спомени стават известни имената на над 400 майстори и калфи.
Обособени в тайфи, те строели из обширната Османска империя, разнасяли славата на Брациговската архитектурна школа и извън нейните предели. Десетки са построените от тях църкви, много са училищата, търговските сгради, мостовете, стотици са къщите. Времето е заличило част от тяхното дело, но оцелялото до днес архитектурно наследство свидетелства за строителния гений на брациговци.
Брациговските майстори са били неуки, но са имали сърца, очи и ръце на творци, създали са една от най-големите за времето си архитектурни школи по нашите земи. Образците й са едни от най-монументалните паметници на Възраждането.
Брациговските строители разпространяват и усъвършенстват типа на трикорабната псевдобазилика, която се развива като главна схема до Освобождението. Най-силни са те в култовата архитектура, където основният композиционен елемент е наосът. Явление в архитектурата по това време е оригинално решаваното от брациговци подпокривно пространство на църквите с цел олекотяване и заздравяване на конструкцията.
Брацигово в Априлската епопея
Въстанието в града е обявено от Васил Петлешков на 21 април/3 май 1876 г. Така започват 16 дни на свобода и борба за местното население. В хода на въстанието населението от околните села се преселва в Брацигово, създадена е армия от 1333 бойци, организирани в десетки, стотни и хилядни. За хилядник е определен самият Петлешков.
Въстаниците с успех водят нападателни боеве с башибозука в околностите на града и близките селища. На 27 април в местността Гробето е изпробвана черешовата артилерия, състояща се от шест топа.
Брациговската отбрана е една от най-организираните в IV революционен окръг. Защитата на укрепения лагер в Брацигово продължава от 21 април до 6 май. След успешни боеве на 5 и на 6 май срещу редовната османска войска въстаниците са принудени да преговарят.
„Към края на Априлското въстание в града се водят мирни преговори с Хасан паша. Той иска ръководителите на въстанието и оръжието, за да не се опожарява града и да не се избива мирното население“, разказа Петър Данов.
Той отбеляза, че брациговци не са имали доверие към поробителя и са използвали времето, за да укрият част от оръжията си. „Брацигово е разполагало с най-доброто оръжие в ІV революционен окръг. Не са имали доверие на турците и са решили да запазят най-доброто оръжие“, добави историкът.
За да спаси живота на населението на Брацигово, Васил Петлешков сам се предава. Хасан паша заповядва да бъде жестоко измъчван, включително да бъде хвърлен в огъня, но не успява да го сломи. На мъченията, Петлешков ще отговори с думите: „Сам съм – други няма!“.
За свободата на България в Брацигово са убити 143 въстаници, а други 252 са заточени.
Последният оцелял
Петър Данов заяви, че черешовата артилерия е била изработена в града и е била разположена на позициите да го отбранява. Сред укритото оръжие е и един от тези топове.
„Черешовото топче е било скрито под една голяма купчина оборски тор. След завършването на славните събития то е извадено и се съхранява и до днес в нашия музей“, заяви с гордост Петър Данов.
