С тават четири години след поредната гнусна гавра с българската история, която сътвориха сърбоманските еничари от Северна Македония. Те унищожиха оригиналната паметна плоча на войводата Велко Скочивирчето и 7-те му четници, подменяйки я с фалшификат, който продължава да стърчи в двора на черквата „Св. Архангел Михаил“ в село Клепач.
Още тогава дипломатическата мисия на България в Скопие установява подмяната на паметника и на 29 септември 2021 г. българското МВнР изпраща протестна нота до колегите си от Северна Македония. Гневно реагираха акад. Георги Марков и проф. Пламен Павлов. А журналистът Атанас Величков, собственик на сайта Трибуна.мк, смело заявява: „В РСМ рушим паметници, но драпаме към Европа“!
До ден днешен гузно Скопие не казва истината. В оригинала имената на българските герои бяха издълбани на мраморен мемориал в двора на главната селска черква „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач, Прилепско. Паметникът е издигнат от българите местни жители в периода от 1904 до 1918 г. По сведения на днешни жители от района, съхранили българската си идентичност, паметникът е поставен с помощта на български войници от Македоно-одринското опълчение през 1915 г., по време на Първата световна война.
Фалшификат
През септември 2021 г. оригиналният паметник на гроба на героите е скрит, после унищожен. На негово място е монтиран фалшификат. Имената на комитите са променени - Христо Романов и Тасе Костов са „качени“ на СКИ и са преименувани на Христо Романовски и Тасе Костовски. Димитър Берански става Димитриjа Берански; Димитър Енимале го преименуват на Димитар Енимале; името на Недялко Долиманов става Велко Долимановски; Стрезо Милев е преименуван на Стрезо Милески; Стоян Гьорчев на Стоjан Гворчески?!
Оригиналното посвещение под имената: „Те умряха за свободата на Македония и обединението на България“, е променено на „Загинаjа за слободата на МАКЕДОНИJА“. Простакът македонист, извършил това престъпление от незнание, обаче е оставил изречението: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ – явно не знаейки, че това са безсмъртни стихове на българския национален поет и революционер Христо Ботев от поемата му „Хаджи Димитър“!
Преди 4 години МВР на Северна Македония брутално излъга, че паметната плоча е заменена законно. Появил се бил наследник на Велко Скочивирчето, който имал правото да смени плочата, защото тя не била в списъка с обекти на културата на РСМ! Било е частен гроб! Но въпреки настойчивите запитвания от България скопската власт и сега не казва името на наследника.
Коментар
Преди няколко дни председателят на фондация „Македония“ Виктор Стоянов направи коментар за „Телеграф“: „Четири години след като от Пелагонийска епархия по заповед на владиката й Петър от МПЦ дадоха заповед на местния клисар в църквата „Св. Спас“ в село Клепач да махне оригиналната надгробна плоча на Велко Скочивирчето и неговите 7 загинали комити, няма никаква правда и следа от оригиналната плоча. Гробът на Велко от село Скочивир бе осквернен, също и на още 7 български герои - комити, загинали в бой с турска войска през 1904 година в село Клепач и погребани в двора на църквата. Още тогава фондация „Македония“ подаде сигнал до прокуратурата на РСМ в Скопие. Този сигнал бе потулен и не се случи нищо. Подадохме втори сигнал още през 2022 година и той бе потулен. „Прокуратурата на РСМ е на 100% корумпирана, също и съдът в страната“ - това са думи на посланика на Австрия от 2023 година.
НОВ СКАНДАЛ: Обвинения срещу България, че не иска да строи жп линия със Северна Македония!
Благодарение на писмата на фондация „Македония“ до МВнР на Република България и до институциите на ЕС скандалният случай и промяна влязоха в годишния доклад на Европейската комисия и на Европейския съвет през 2023 година. До днес правда няма. Република Северна Македония няма да се интегрира в ЕС, защото това е желанието на нейните политици и държавно ръководство. Същата е ситуацията и с църковния въпрос на страната и получаването на томос от Вселенската патриаршия - преди няколко дни архиепископ Стефан, главата на Македонската църква, каза, че в никакъв случай няма да изпълнят исканията на Фенер и затова ще си останат непризната църква. Исканията на Вселенската патриаршия са МПЦ да се откаже от името "македонска църква", както и да ограничи епархиите си само в политическите граници на Република Северна Македония. Впрочем Св. синод на Българска православна църква на свое заседание е взел решение да нарича църквата в Скопие Православна църква на Република Северна Македония, именно защото от скопската църква са си присвоили и името на Охридската ни българска средновековна архиепископия, което представлява кражба на културно-историческо църковно наследство на българската нация. В тази връзка подмяната на надгробната плоча на Скочивирчето и фактическото оскверняване на гроба му е дело на църквата в Република Северна Македония, но правда и до днес няма“, подчертава Виктор Стоянов.
Биография
Велко Евтимов Велков е роден на 5 април 1877 година в мариовското село Скочивир, тогава в Османската империя, по произход е от Чеган. Съвсем млад, Велко, познат повече като Скочивирчето, става комита в четата на Георги Сугарев. По-късно е районен войвода на ВМОРО в Прилепско и застава начело на своя чета.
Четата на Георги Сугарев, в която Скочивирчето започва своята революционна дейност
Комитите му са от Битоля, селата Сръпци, Круша, Христо Романов е от с. Бърник, Димитър Берански от с. Беранци, Димитър Йенимале и Костадин Йенимале са от района на Йенимале, центъра на борбата на българската Екзархия срещу гъркоманските патриаршисти в Битоля. Недялко Долиманов също е от с. Сръпци, Стрезо Милев от с. Клепач, за Стоян Гьорчев не е посочено откъде е родом, а Тасе Костов е от с. Круша.
Четата води борба и с ширещата се в Мариово гъркомания. Скочивирчето и седмината му другари загиват в сражение с турски аскер при село Клепач на 15 май 1904 година (б.а. - в някои от биографичните данни е посочена 1906 г. за година на сражението). Погребани са в двора на селската църква „Св. Архангел Михаил“. За него се пее народната песен „На Бога се моли Велко войвода“.
Румен Жерев
