О т средните училища у нас излизат компютърни дизайнери и рекламисти, а бизнесът търси работници в индустрията. Вместо инженери образователната система вади предприемачи, а вместо кадри за машиностроене и машинообработване, излизат среднисти с икономически профил и счетоводство.
Това според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пречи план-приемът за гимназиалния етап да не отговаря на нуждите на бизнеса. Според него трябва да се вземе пълната информация от Националния осигурителен институт за наличните кадри в различните специалности и на базата на нея да се утвърждават колко и какви паралелки да се разкрият за следващата учебна година.
База
90% от закритите паралелки са професионални, само в София след първо класиране са закрити 13 паралелки, посочи образователният министър Галин Цоков пред депутатите на последното заседание на ресорната комисия в парламента. В момента професионалните паралелки са 1423, което е почти половината от всички паралелки, а 52 от тях са защитени. За следващата учебна година ще има лек ръст в това направление, но като цяло в някои области професионалните паралелки трудно се запълват. Неизпълнен остава националният план-прием в областите Перник, Шумен, Добрич, Монтана и дори в София-град. В столицата дори се закриват 13 професионални паралелки. Преизпълняват плана пък в Смолян, Ямбол, Пазарджик, а в Бургас са отговорили точно на заданието. В някои области като Плевен, Русе и Шумен STEM паралелките надхвърлят плана, но в други 13 области са под план-приема. Професионалните области, в които се обучават най-много ученици, са IT технологии – 18%, туризъм и услуги – 16%, икономика – 11%. Накрая на класацията са селско стопанство – 8%, здраве и здравни грижи – 6%, технологии – 7%, строителство – едва 4%. Представената пред депутатите справка бе по искане на АИКБ. Велев представи пред депутатите казус с работодател, който поискал откриване на STEM паралелка за нуждите на неговото предприятие, но му било отказано с мотив, че бройката в план-приема е изчерпана. Регионалните управления на образованието съобразяват плана със заявки на работодателите. Оказва се обаче, че понякога се получава заявка от бизнес с двама служители, който предлага работа за 26 стажанти, което пък очевидно не отговаря на капацитета на фирмата. От АИКБ са готови да съберат подробна информация за търсените кадри, така че РУО-та да адаптират броя и вида на паралелките с реалните нужди.
МОН предлага план-приемът за следващата учебна 2023/2024 г. да е на базата на тазгодишния, като в областите с надвишение да се вземе по-малката бройка, а в тези с неизпълнение на плана – по-голямата. С особено внимание обаче ще се подходи към паралелките по изкуства в неспециализираните училища, като става дума точно за тези по компютърен дизайн, реклама и всички останали изкуства, които се преподават извън арт училищата в системата на Министерството на културата.
Дуално
Въпреки че се полагат усилия да се популяризира дуалното обучение, и там не липсват проблеми. В някои области като Шумен например няма нито една дуална паралелка, но пък има развита индустрия. Оказва се, проблем в тази добре развита в цяла Европа форма на обучение са осигуровките. Когато те са за сметка на работника, който в случая е ученик, може да се окаже, че младежите трябва да плащат, вместо да вземат заплата за положения труд. Това е проблем, който задължително трябва да намери законово решение, категорични са от МОН. Въпреки че в промишлеността и технологиите ръстът на заплатите е най-голям, обучението в тази сфера все още се смята за непривлекателно и училищата предпочитат да не откриват паралелки, към които интересът е слаб. Бюджетите на школата пък зависят от броя на учениците, защото парите за издръжка вървят с тях. Друг проблем от страна на работодателите е, че приемат ученици и ги изкарват до 9-и клас. Когато вече трябва да им плащат заплати в последните две години, се отказват от тях.
Красимир Вълчев: Създават се нагласи за миграция
“МОН трябва да намали броя на езиковите паралелки, особено извън езиковите гимназии”, препоръча бившият образователен министър и председател на парламентарната образователна комисия Красимир Вълчев. Според него проблемът на езиковите паралелки е, че създават нагласи за миграция. По думите му регионалните управления по образование отказват да правят политики и се превръщат в „офиси за експорт на човешки капитал“. Той категорично е за намаляване на езиковите профили. „Навремето езиковите гимназии се смятаха за професионални и там се подготвяха кадри, примерно за дипломати, за преводачи и т.н.“, посочи Вълчев. По думите му сривът в професионалното обучение е започнал, когато през 90-те години големите предприятия са фалирали и много добри специалисти са останали трайно без работа и без възможност за развитие. Сега обаче ситуацията е различна и трябва план-приемът да се нюансира, смята Вълчев. Според него нюансирането се състои в това STEM паралелките да са без предприемачество, професионалните – без такива по изкуства и профилирани с чужд език. “Може би най-добрите ученици няма да отидат в професионалната гимназия по механотехника, ако затворим езиковата паралелка, но биха отишли в паралелка с информационни технологии”, заяви в ресорната комисия бившият образователен министър. Той подчерта, че в бъдеще от работещите ще се търсят все повече комплексни умения, което означава, че усвояването на професия не е загубено време, каквато и да е предстоящата кариера.
Сияна Севова
