- Г-н Томов, ние се познаваме от много години. Защо ми се струва, че напоследък страната ни не върви на добре. Какви са причините според вас? И можем ли да търсим аналогии с други държави?
Ако се доверим на историческия календар, през 2021 г. се изпълниха 1340 години от основаването на българската държавност, прогласена през 681 г. от хан Аспарух. Не е кой знае каква годишнина, но колко държави на картата на Европа могат да се похвалят с такава традиция. И през тази хилядолетна история на България се редуват циклично „вървежи“ на добре или пък не съвсем. Моят призив е да се опитваме разумно да приемаме случващото се в днешната ни родина като не съвсем толкова висока кота от сегашния цикъл, съизмервайки се преди всичко със страните от ЕС. В този смисъл дали държавата ни „върви“ на добре или не - няма еднозначен отговор. Фактът, че страната ни е около средищното място сред държавите на Стария континент както по брой на население, така и по територия, сам по себе си е насърчителен. Общото усещане за неудовлетвореност има обективни основания, защото хората у нас очакват в рамките на Европейския съюз българите да имат по-висок стандарт на живот. Много са причините, главно от субективен характер, че това не се случва.
- В битката за физическо оцеляване като че ли духът отиде на заден план. Каква е ролята на творците, на съзидателите в днешно време?
- Тук може и да поспорим дали духът на българите е останал на заден план заради всекидневната битка за физическа оцеляване. България е родината на писменост, която в съвременния свят се използва от над 300 милиона души. Българският език е създаден като „лингва сакра“ - свещен език, на който да се преведат предимно богослужебните книги на разбираемо слово за неговите носители. В този смисъл ролята, мисията на българските творци и в днешно време не е по-различна, отколкото на нашите предци. Съвременните радетели на българската култура имат много по-широк кръгозор за тенденциите в духовното развитие на народите по света и оттук следва, че носят и много по-голяма отговорност, за да съхранят самобитната българска култура и я завещаят на бъдното поколение.
Пиететът към знание и просвета все още не е изчезнал заради икономическия недоимък. Познавам хора от бедни семейства, чиито деца с къртовски труд и упоритост намират начин да се образоват. Непрекъснато виждам люде на пенсионна възраст, които може и да броят стотинките си за хляб, но четат книги. Още нещо любопитно - увеличава се броят на хората над 55-60 години, които посягат да пишат - спомени, стихове, краеведски изследвания в най-закътани места на родината. А като цяло тенденцията в книгоиздаването у нас е оптимистична. За броя на населението и равнището му на грамотност в България излизат невероятно много печатни издания, които все пак някой купува и чете. Обществените библиотеки също показват оживление.
- Въпросът с ветото на България за започване на преговорите за присъединяване на РС Македония към ЕС отново е на дневен ред. Вие следите процеса отблизо. Каква трябва да бъде нашата позиция. И защо се получи разминаване между външно министерство и премиера?
- Българската позиция ясно е формулирана от Народното събрание и бе прeпотвърдена от КСНС при президента през месец януари т.г. В публичното пространство през последните шест месеца се появиха разнопосочни сигнали на най-различно управленско равнище. Българският премиер подходи изключително неадекватно още при встъпването си в длъжност, след като отиде на посещение в Скопие. Може би съвсем не бе случайна репликата, когато той спомена, че за шест месеца спорните въпроси със Северна Македония могат да бъдат решени. Свидетели сме на куп още разминавания в позициите както на представите на изпълнителната власт, така и на народни представители, политици. Най-зряло и мъдро се държат членовете на научната общност. Истинският проблем обаче не е толкова текущата неразбория на говорене. Българският народ е особено чувствителен към случващото се в днешна Северна Македония, защото е уязвено достойнството на българите. Процесите по тези територии, останали извън българското землище след Освобождението на България през 1878 г., за последните сто години показват, че върху българското население там се извършва геноцид непрекъснато. Тази македонска държава от десетилетия се изгражда на основата на българофобия, кражба на културна идентичност и унищожаване и заличаване на паметници (книжовни и материални), които са безспорно доказателство за българския характер на народа. Унизително е за съвременните българи, които се чувстват част от ЕС, ръководители на западните държави да пренебрегват всички факти, че в Северна Македония към България и българите официалната политика е езикът на омразата, погазването на човешките права. За мен е неразбираемо как при наличието на договор между България и Северна Македония, който от македонската страна въобще не се изпълнява, някои чуждестранни политици развиват тезата, че те щели да бъдат гарант на още някакви си договорености, които да дадат възможност Република Северна Македония да започне преговорите за присъединяване към ЕС. Категорично българските политици и държавници трябва да отстоят заявената вече българска позиция.
- Как трябва да се отстоява българщината днес. Къде е тънката линия между национализъм и патриотизъм?
- Въпросът за българщината е проблем, ако не се чувстваш българин, а си роден такъв. Това по-скоро е в областта на вътрешното индивидуално усещане на всеки един от нас - дали пази спомена за род и родина и като се съизмерва с представители на други народи, чувства ли се равен с тях. В този смисъл патриотизмът е нещо, с което човек се ражда. Както обичаш родителите си, така обичаш и родината. Усещането за национална принадлежност е по-друг въпрос. Аз лично не се гордея с някои от проявите на българската нация като манталитет, като способност да се решават важни национални проблеми чрез полагането на колективни усилия. Колкото народът ни е съхранил хилядолетна мъдрост, толкова за последните години нацията ни се е проваляла в решаването на националните си проблеми. Това е и една от причините много българи, след като напускат страната си, да не усещат чувство за принадлежност към нацията, от която произхождат. Причините за това са от всякакъв характер, но пред очите ни се вижда само през последните две години как нацията ни отново се разделя по важни въпроси в критичен момент за държавата.
- Смятате ли, че това, което се преподава днес в българското училище, е достатъчно за елементарната подготовка на младото поколение, за да се включи активно в работата по „строителството на светлото бъдеще“? А как стои според вас въпросът при висшето образование?
- Темата за българското образование е вечна. Доколкото познавам учебниците за средно образование, не съм във възторг от съдържанието, особено що се отнася до историята и литературата. През последните години е сторена някаква абсурдна промяна на съдържанието, която изопачава фактите и духа на цели периоди от развитието на българската държава. А пък обучението по български език и литература е на такова равнище, че нашите ученици се оказват доста по-неподготвени в сравнение с връстниците си от ЕС. Когато тези ученици завършат средно образование и решат да продължат висш курс, то у нас възможности много. Имаме десетки ВУЗ със стотици и хиляди специалности. Моята надежда е, че във висшето образование ще се извърши преструктуриране и положителни промени по силата на естествения подбор и конкуренция. Всяка силова намеса при създадените условия по-скоро би затлачила решаването на проблемите във висшето образование.
- Свидетели сме на опити за пренаписване на историята. Не само от страна на РС Македония, но и тук, в България. Как трябва да им се противопоставяме?
- Само отговорът на този въпрос би отнел десетки и стотици страници. Накратко бих заявил, че историческите въпроси и спорове с РС Македония не са история. Опитите тази новопоявила се държава да се състои чрез кражба на българска културна, книжовна и историческа идентичност трябва да бъдат пресичани категорично. За съжаление още по времето на СФРЮ след 1945 година в създадената в нейните рамки македонска социалистическа република официалната идеология е македонизмът. А той е изграден на антибългарска основа. Това продължи и след разпадането на Югославия. Не считам, че България все още е пропуснала момента да опази от посегателство своите ценности в тази насока. Когато и да се случи началото на преговорния процес на РС Македония, до приемането й в ЕС ще има години, които българската държава да използва рационално.
- Къде и какъв е най-големият дефицит днес в обществото?
- Най-големият дефицит в съвременното българско общество е липсата на морал и достойнство. И в личен план, и на колективно равнище. Непрекъснато сме свидетели на чудовищни прояви, разкриващи липсата на елементарни морални задръжки на битово, социално, обществено, парламентарно, политическо и т.н. равнище. Научаваме всекидневно за злоупотреби, измами, посегателства върху човешки живот, а сетивата ни сякаш обръгнаха.
- Имате ли рецепта за излизане от кризата, която с малки прекъсвания ни тресе вече 32 години?
Да, струва ми се, че имам рецепта. Тя е проста, трудно изпълнима, но, ако опитаме, усилията ще си заслужават. Това е да постигнем 100% грамотност на българското население чрез образование, наука и култура. Към 10 ноември 1989 г. статистиката сочи, че над 90% от българите са грамотни. След Освобождението на България през 1878 г. едва 3-4% са били грамотните. Данните показват, че към настоящия момент грамотността в България е около 50-процентова. За последните 32 години невежествеността и простотията проникват като проказа навсякъде. Вече имаме неграмотни учители и преподаватели, които възпроизвеждат неграмотни учещи се. Тази идея за всеобща грамотност според мен е надпартийна и ако управляващите политически сили я превърнат в общонационална, то България ще има по-светли бъднини. Само просветен народ може да издържи конкуренцията в съвременния свят.
Това е той
Писателят Димитър Томов е роден в Павликени
През 1986 г. по повод 100-годишнината на Алма матер е сред основателите на Университетското издателство “Климент Охридски” и в продължение на 25 години е негов директор
Съпричастен е към издаването на повече от 7000 книги с общ тираж над 10 милиона екземпляра
Председател е на училищното настоятелство на Лицея в Горна баня
През 2010 г. получава наградата „Йордан Йовков“ за цялостно белетристично творчество и майсторство на разказа
През 2016 г. получава Национална литературна награда „Георги Караславов“ за цялостното му творчество
Член на Съюза на българските писатели
Женен, с три деца
Пламен Енчев
