П рез април ( на 1-ви) се чества Световният ден на птиците. Според еколозите те са индикатор за състоянието на околната среда и за качеството на живот. Открай време обаче те са символ и на човешкия порив към свобода. В доста точки по света пацифисти днес пускат гълъби с надеждата скоро да настъпи мир в Украйна.
Символ
Прелюбопитен факт е, че символът дължим на знаменития художник Пабло Пикасо. По време на немската окупация той остава в Париж, като от 1940 до 1944 г. не спира да твори. Тогава Пикасо става член на Френската комунистическа партия.
През 1949 г. в ателието му идва поетът Луи Арагон, който му поискал изображение за афиша на конгреса на Движението за мир. Разглеждайки картините, Арагон сам избрал образа на една конкретна птица, която Пикасо по-рано бил нарисувал. Гълъбът бил подарък за колегата му Анри Матис, който също като Пиксо бил голям фен на пернатите. Именно така се появява Гълъбът на мира, който влиза и в логото на ООН.
Според биографи на испанския гений в началото той доста се учудил, че някой иска точно тази птица да е символ на мира. Пикасо даже коментирал, че поначало гълъбите са първични и дори бил видял как два мъжки изкълвали една женска до смърт, защото ги отблъснала.
Свързочници
Все пак точно този род птици от незапомнени времена са били ползвани като пощальони или „свързочници“ , в зависимост какво е времето - мирно или военно.
Още в Древен Египет развъждали специална порода бързи гълъби, които били използвани за предаване на разузнавателни донесения, за доклади и управление на войските. В някогашните крепости имало гълъбарници, в които се държали птиците за пощата на фараона. По тях се пускали секретни данни за действията на врага. Тази практика била възприета от гърците и римляните и продължава през цялото Средновековие. По-рано чрез пощенските гълъби разпространявали новините за победителите от Олимпийските игри в Древна Елада.
Разбира се, като всички войници и птиците са били изложени на смъртни опасности, защото често са ставали жертва на соколи и ястреби. Отначало това е бил въпрос на случайност, но скоро стратезите започнали да обучават специално пернатите хищници да убиват въздушните куриери. Така ценната информация е попадала в ръцете на противника. Като противодействие на тази тактика пък започнали да се изпращат няколко гълъба с едно и също донесение - все един от тях успявал да достигне до адресата. А самите текстове са били шифровани.
Наполеоновите войни ознаменували не само въвеждането на телеграфа и военната куриерска служба, но и усъвършенстването на гълъбовата поща. През ХІХ век в британската и пруската армия били сформирани специални пощенски роти, в които „служели“ военни гълъби. Британците дори „произвели“ в полковник пощенски гълъб № 888 за негови специални бойни заслуги.
Под обсада
По време на Френско-пруската война (1870-1871) германците обсадили Париж. Гражданите нямали друг начин да предават новини извън обръча на обсадата освен чрез гълъбова поща. Тогава в Париж била създадена „Пощенска зала за гълъби“ - читалня, в която дешифрирали писма, доставени от тези божи твари. Донесенията били поставяни във водоустойчиви капсули, които прикрепвали към оперението или крачето на гълъба. След войната благодарните парижани дори издигнали паметник на пощенския гълъб.
Мобилизация
Гълъбите си остават важно средство за комуникация и в следващите десетилетия, дори и след изобретяване на радиото. Затова в навечерието на Първата световна война частните гълъбари в Европа също били задължени в случай на въоръжен конфликт да предадат своите развъдници на специалистите от военното ведомство. Започналата през 1914 световна касапница напълно оправдава тези мерки. Само в британската армия служат 100 000 гълъба. Птиците били транспортирани в клетки, разположени в камиони или в преустроени двуетажни автобуси. Техните покриви са били боядисвани с ярки маркировки, за да могат крилатите войници по-лесно да откриват „казармата си“, дори и ако се промени нейното местоположение.
По време на Втората световна война пощенските гълъби отново са „мобилизирани“. През есента на 1941 г. съветското командване издава заповед всички гълъби, държани от частни лица, да бъдат предадени на милицията. Собствениците им имали 3 дни за изпълнение на заповедта. Лицата, които не предавали гълъбите си, били разстрелвани. Същите мерки и наказания са предприети и в Германия и окупираните от нея страни.
Шер Ами спасява 194 войници
Най-известният в историята военен гълъб е Шер Ами. На 3 октомври 1918 г. 500 американски войници са направили пробив в немските позиции, но в крайна сметка са обградени. Те имали 4 пощенски гълъба. Един веднага е изпратен, но заради подадени грешни координати артилерията започнала да обстрелва обкръжените. От приятелския огън загиват половината от тях. Следващите два - вече с точните данни, за лош късмет са застреляни от немските снайперисти. Обкръжените имали един последният шанс - гълъба Шер Ами ( „Скъпият приятел“). Той също бил улучен в гърдите, но по чудо успява да прелети над германските позиции. Така Шер Ами спасява живота на 194 войници.
Константин Събчев
