Б агеристът Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово копаел траншея за прокарването на телефонен кабел. Годината е 1972, а мястото е Варна. На 22 октомври съвсем случайно Райчо става откривател на най-старото технологично обработено злато в света. Съкровището от Варненския халколитен некропол (V хил. пр. Хр.) е намерено преди 50 години в района на днешната Западна промишлена зона. Половин век по-късно Райчо бе награден с почетен знак с лента на кмета на Варна. Отличието бе присъдено по предложение лично на Иван Портних по повод юбилейната годишнина от откриването на съкровището.
Предмети
Всъщност Маринов намира само част от цялото съкровище. Предметите, на които се натъква, нямали вид на особено ценни. Затова той ги прибира в кутия от обувки, които си купил предишния ден, и така ги оставя ден-два в багера си, докато идва краят на работната седмица. След това се връща в родното село, където споделя първо на родителите си за намереното. Те се свързват с проф. Димитър Златарски, който по онова време е шеф на местния музей. Когато вижда съкровището, ученият веднага разбира, че се касае за нещо ценно. Впоследствие стартират и археологическите разкопки. При тях става ясно, че съкровището било поставено в древен гроб, датиран от преди 4200 г. преди Христа и част от халколитно гробище. Епохата, от която е датирано съкровището, е късната каменно-медна епоха.
Служби
За находката си тогава Райчо получава 500 лева. По онова време това била сума, равна на няколко месечни заплати. Въпреки наградата и историческото му откритие разузнавателните служби на българския комунистически режим следели багериста известно време, за да се уверят, че не е задържал за себе си артефакти, които да продаде на черния пазар. Мерките са строги, защото археологическото откритие разтърсва света и прави на пух и прах всички известни теории за развитието на човешката цивилизация. Варненското съкровище става научна сензация, защото се оказва, че е най-голямата група от златни предмети, откривана до момента в света – от 297 гроба, разположени на площ от около 7500 кв. метра, са изровени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 килограма. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят.
Уникално
Освен това пробите показват, че това е най-чистото злато, сътворено от човешка ръка. Съдържанието на ценния метал в накитите е уникално – над 23,5 карата. И не на последно място – това е най-старото обработено злато в света, по-древно поне с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Паралелни изследвания чрез радиовъглероден анализ в научни лаборатории и институти в Япония, Западна Германия, Великобритания и СССР, извършени в средата на 70-те години, установяват, че предметите от Варненския халколитен некропол са били изработени в периода между 4600 и 4200 г. преди Новата ера.
Гривна
Дотогава историците смятат, че през периода VII-III век пр.н.е. Европа все още живее в новокаменната епоха, а първото злато се появява на Стария континент едва 2000 г. пр. Хр. Ето защо само няколко години след откриването му Варненският халколитен некропол е обявен за сензацията на ХХ век, а българските земи – за люлка на европейската история и на забравена цивилизация, живяла във Варненския регион. В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит, или около 5000 г. пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички намерени.
Гробове
В гроба на владетеля е положено копие от лявата страна – военна власт, а отдясно - меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг злато - 5 кг са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 – владетелския. От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение. Трупополагането на изправените скелети се е практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или със символични глинени лица. Открити са 57 такива. Съществува тезата, че някои от богатите символични гробове са кенотафи – на хора, умрели далеч от дома, които не могат да бъдат погребани. Възможно е те да са и жертва на боговете, тъй като в тях е имало символично погребани дрехи.
Не е ясно какво се случва с народа, построил некропола
Народът от некропола е живял по Черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. Край Варненското езеро са открити 8 селища от каменно-медната епоха. Те били потопени при повишаване нивото на Световния океан. Твърде е възможно некрополът да е обслужвал нуждите на няколко от тях, а може и на всички. Езерните селища около Варненското езеро са били център на региона. Към края на енеолитната епоха примитивното общество на Балканския полуостров се разпада. И до днес обаче няма ясна теза какво точно се е случило с народа, построил некропола.
Днес е пенсионер и чака внуци
Обиден
Днес Райчо вече е пенсионер и чака внуци. Признава, че е малко обиден от пренебрежението към неговата личност от политици и историци. Пред „Телеграф“ той сподели, че никой не го е търсил за 50-годишнината от откритието му. Припомня си, че когато навремето се сгодявал със съпругата си Димитричка, нейният вуйчо и кмет на селото единствен го похвалил: „Мъжът ти е открил най-старото златно съкровище!“, казал той на младата булка. Семейството днес живее във Варна и има дъщеря Анита и син Радостин, а скоро се надяват и на внуци. След като се пенсионирал като миньор в Етрополе, Райчо работил известно време и в корабостроителницата на МТГ „Делфин“. Бил е и в екипа, построил луксозната ветроходна баркентина „Роял Хелена“, продадена по-късно на Доминиканската република. За него навремето пишели в сп. „Антени“, а от „Дискавъри“ снимали филм, но след това Райчо бил тотално забравен. Няма негова снимка и в богатата експозиция на съкровището в археологическия музей. Затова и се чувства обиден на всички, които покрай неговото откритие направили кариери и го забравили. Откривателят обаче продължава да се интересува от всички исторически находки у нас и по света.
Добромир Радушев
