Б ългарската горанска общност още пази традициите ни в Косово и Албания. Гора е високопланинска област, разположена между планините Шар, Кораб и Коритник. В Косово, позната още като Призренска гора, горани или горанци живеят в 19 селища, в Албания, наричана и Кукъска гора 9 селища са населени с горани, а в Северна Македония в две села все още живеят горани.
Преселение
Историографите са доказали, че гораните са преселници от Източна Стара България от времето на богомилството, когато са отказали да се покръстят. Известната българска песен “Боряно, Борянке“ е създадена от гораните в село Борье на територията на днешна Албания и по-късно пренесена в България. Западни изследователи поддържат тезата за българския характер на горанския говор.
ИСЛЯМ
Близо пет века Гора е част от Османската империя. Данните на турските данъчни регистри от 1519 г. посочват само християнско население в района. Едва в края на ХVIII и началото на ХIХ век гораните приемат исляма. Съществува легенда, че насилие не е употребявано, a приемането на исляма е с чисто практически и икономически причини – освобождаването от данъци.
След Балканските войни и освобождаването на областта Гора от Османската империя тя попада първоначално на сръбска територия, а по-късно последователно е под българско и под австро-унгарско административно управление. През 1924-26 г. е утвърдена държавната граница между Кралството на сърби, хървати и словенци и Албания, а Гора е разделена, макар за това да няма никакви географски, езикови или етнически основания. Периодът около Първата световна война в Гора се получава българско жито. В наблюденията си от експедицията в Македония и Поморавието от 1916 г. акад. Ст. Младенов пише, че не само по език жителите на Гора са българи, а "по интереси и чувства те се смятат неразделни от България, в която като гурбетчии всички почти си изкарват прехраната".
ШИНЕЛ
По време на Първата световна война, на 16 ноември 1915 г. Трета балканска дивизия овладява Призрен. Разгромени са главните сръбски сили и са взети огромни трофеи. Пленени са 20 000 войници и офицери с 30 оръдия и гаубици. Българските войници пленяват каляската на сръбския крал Петър, избягал позорно с волска каруца към Албания.
По-късно при оттеглянето на дивизията български офицер закача шинела си на един от 4-те чучура на чешма в Призрен и казва на наобиколилите го горани: „Да ми пазите шинела, един ден ще се върна!“
След десетина години офицерът наистина се връща в Призрен, вече като цивилен и с изненада вижда, че шинелът му се пази чист в близка до чешмата къща. Оттогава тя се нарича „Българската чешма“. В наши дни чешмата се намира на централния площад „Шадърван“.
Общност
Днес гораните в Косово наброяват около 14 000. Общият брой на българите горани в Албания е 45 000. В началото са били записвани от властите като турци, от 1971 г. са класифицирани като “мюсюлманска“ народност, а в периода 1996 -1999 г. те са обявени за нов уникален етнос – горани или горанци. Доказано е, че баба Божана от село Брод е последният християнин по тези земи, починала е през 1856 година.
ПРАЗНИЦИ
Освен ислямските Курбан Байрам и Рамазан Байрам в Кукъска гора се празнуват и християнски празници - Митровден/Димитровден, както навсякъде на Балканите. Земеделската година се дели от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. На Атанасовден се пее: "Атанас - таламбас, зови лето код нас.“ Летник се празнува на 14 март и ознаменува началото на пролетта. На Благоец/Благовец гораните казват: "Благоец врагоец, триста козе йен ярец". Гюргевден или Джурджевден т.е. Гергьовден е най-важният празник в Гора, празнува се няколко дни, свързан е с редица ритуали - ходене за цветя и билки преди изгрев-слънце, люлки, хора и т.н.
Интересни са локалните зимни празници Бабе, Средзима, Средлето, както и Корезеляници и Дуарници, които са чисто горански празници. Корезеляници се празнува през месец февруари, точат се кори с конкретно предназначение - против рани от самара по конете. Празнуването на Дуарници, макар че е през зимата, е за успешна и добра вършитба през лятото. На Дуарници гораните от с. Шищавец поставят паричка в обредния хляб.
САМИР
Младият горанин Самир пише огорчен в социалните мрежи: „На македонците България дава български паспорти, а на нас, въпреки че сме признати за българско малцинство още не.“ Той иска да учи в Благоевград, но няма пари. Турция и Сърбия отпускат стипендии за горани със условия, а България не! За Благоевград Самир пише: “Сом бил тамо.“ И разказва за особеностите на горанския език, който има нюанси в отделните селища. Ако в Брод казват: “Сом панау во кау и сам се изкаляу“ (“Паднах в калта и сам се изкалях“), то в съседното село Бачка същата фраза звучи: “Сом панаф у каф и сам се изкаляф“. В Брод на петела казват петеу, на вола - воул, на дола - доул, на ние - мие, и т. н. Въпросът “Къде си бил?“ в Брод е “Че си бил?“, в Бачка - “Ке си биф?“. На стъргалото, където се срещат всяка вечер младите, се казва „корзу“.
Самир споделя още: „Ние сме особени и нашият ислям е местен! Възрастните жени са облечени в дрехи, подсказващи мюсюлманското вероизповедание, но младите жени са красавици с тесни и впити панталони, с гол корем и гръб. Те с гордост крачат по корзу!“
ИМЕНА
Доц. д-р Раки Бело от университета в Тирана пише в публикацията "Собствени имена на българите от с. Връбник, Корчанско (Югоизточна Албания)": "Жителите на селото са православни българи, а пък техният говор днес е най-югозападният представител на българския език. Етимологията на селищното название идва от думата върба, образувано с наставка -ник (Връбник или Върбник). В селото и днес има много върби покрай малката рекичка. Селото е малко (около 250 жители), с тенденция за намаляване в последните години. Личните имена на жителите от с. Връбник са многобройни и разнообразни. Сред славянските имена са Славо, Слава (Славко, Славка), Снега, Милан, Мила, Жива, Живко, Търпо, Търпена, Трайко, Трайка, Надежда, Нада, Неда, Невена, Стоян, Стояна, Кръсто, Крум, Борис."
Румен Жерев
