Ц ърковни служители продават свещи за покойници по 40 ст. и за живи пет пъти по-скъпо, по 2 лв. За тази своеобразна дискриминация се жалва във Фейсбук Валетина Тодорова. Жената посетила църквата в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра” в Града на хумора и била изключително неприятно изненадана от случилото й се там.
„Влизам в църквата. Жена продава свещичките. Питам: По колко имате? Отговор: По 40 ст. за умрелите и по 1 лв. и 2 лв. за живите. Аз се слисвам и отговарям: Никога не е имало такова разграничение. Не заблуждавайте хората! А тя ми обяснява, че правела това, което и кажат. Докато бях вътре в църквата, я чувах как лъже и други хора. Не мисля, че някой и е казал така да говори, а че тя просто си е такава. Но само си мисля. Това е епохата, до която дойдохме”, споделя с огорчение Валентина Тодорова.
Съобщението на габровката предизвика вълна от коментари в социалната мрежа. Друга жена също потвърждава думите и, че тя и семейството и са били информирани за това, че свещите за покойници и за живите са на различна цена, но отказала да им обясни коя е причината за това покойниците да са поставени в подобно неравностойно положение. Освен различната цена на свещите, църковната служителка се скарала на семейството и затова, че съпругът отишъл да купи свещи за всичките. Трябвало всеки сам да си купи свещта. „Накрая след посещението си в тази църква се оказахме едва ли не прокълнати, а не опростени”, възмущава се Ирина Бижева. А трета потребителка пък споделя, че въпросната продавачка ги излъгала, че има само свещи от 1 и 2 лв.
Наред с възмущението си от продавачката, хората се възмущават и от промяната, която била настъпила от известно време в „Етъра”. „Комплексът вече няма нищо общо с това, което беше в миналото. Нито в материално отношение, нито в духовно. А т.нар. храм е под всякаква критика”, споделя Паола Симеонова.
Църквата „Свето Богоявление” е изградена в периода 1998-2008 г. със средства събрани като дарение и труд от габровската общност. Неин първообраз е стара църквата на век и половина със същото име в село Радовци, обявена за местен паметник на културата.
Иван Първанов
