„Защо тъгува Гилбърт Грейп“ - ако животът на парламента трябваше да бъде описан с едно филмово заглавие, тази седмица то щеше да е нещо от този род. И не съвсем. Киното в парламента трябваше да се казва: „Защо почива депутатът Х”. Това май е единственото вече, което обединява народните представители в т. нар. коалиция.
Проблем - почивка, проблем - почивка, по-голям проблем - повече и по-дълги почивки. А на финала - великденска. В сряда избраниците на народа почиваха многократно заради военната помощ, в четвъртък - заради разпределението в комисиите. От какво толкова се умориха депутатите? И те самите не знаят. Но парламентарната скука вече е изнервяща. А малките политически играчи вече загряват край резервната скамейка в предчувствие за предсрочни избори.
Самозабравяне
Хайде да не се лъжем. Всичко е игра. И интереси. Като се започне от „продължаващите промяната”, които демонстративно скъсаха връзката с тези, които ги изпратиха с мнозинство да оправят държавата. Те не говорят с избирателите си и не ги чуват. Харвардският чар се трансформира в надменност и себедостатъчност. На срещата с превозвачите в четвъртък Кирил Петков забрави усмихнатото лице в кабинета си. „Каза ни, че в този кабинет той определя какво ще се говори и как ще се говори и ако на нас не ни харесва, можем да напуснем. И ние това направихме“, заяви Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи. Ден по-късно се появи и запис от срещата. За разлика от преговорите преди сформирането на коалицията, когато всичко демонстративно се правеше явно, този път от МС реагираха като ужилени: „Срещата беше работна и не се предполагаше да бъде записвана без знанието на участниците в нея. Наличието на запис навежда на мисълта, че е търсен конфликт“. Ето такова съобщение, разпространено от правителствената служба, досега не е имало. И това е само началото. След изборите Кирил Петков и Асен Василев плеснаха с ръце и се прегърнаха. Да сте ги виждали да го правят наскоро? А да сте виждали Кирил Петков да се разхожда по улицата пеша, за да чуе какво мислят хората за него?
Няма, свърши се вече. Петков вече няма необходимост да се прави на човек от народа. Той тропа по масата: „Повярвайте ми, ако не искате да слушате, вратата е там. Ето я. Зад вас. Няма... Аз решавам тук как ще говоря и какво ще говоря”.
И наистина Кирил Петков е все по-сам, говорейки като премиер на България. По нито един важен въпрос не бе свикан референдум. „Продължаващите промяната” водят елементарни пазарлъци, защото дори и те са наясно, че външната подкрепа не е достатъчна. А след сгромолясването на „Има такъв народ” като рейтинг, те са следващите, които ще изпият горчивата чаша. До дъно. Защото избирателят, колкото и наивен и глупав да изглежда на някои политици, вече има опит. И дори когато повтаря грешките си и се предоверява на нови играчи, наказва тези, от които се е разочаровал докрай. Затова никой, ама никой в този парламент освен ГЕРБ и „Възраждане“ не иска предсрочни избори. Ще се договарят, ще правят компромиси и ще почиват. Защото междучасията са времето, в което се въртят задкулисните игри.
Пунта мара
Какво имаме след пазарлъците за и против военната помощ? Нещо като нищо. Зеленски спаси коалицията с писмото, в което уточни каква подкрепа очаква Украйна. Корнелия Нинова си плю в пазвата, че не се налага да прави пунта мара. Едва ли някой е очаквал БСП да изпусне властта. Нека сме честни. Никога повече Нинова няма да е вицепремиер. Може да продължи разходките по зеленчукови тържища и опипването на червени домати, но в друга роля. Избирателите на БСП се разочароваха от увъртането на социалистическото ръководство по темата за военната помощ. На думи едно, на практика друго. Зеленски спаси коалицията с писмото си, но докога? БСП не защити мъжа с окървавена глава в подлеза на Софийския университет. Направиха го от „Възраждане“. И това е партията, която ще изяде хляба на Корнелия.
Като няма хляб, яжте козунак! Всеки Великден виждаме колко умело соцлидерката замесва тестото. Но сладката пита на БСП изгоря. Вместо да си седят у дома и да прехвърлят залъка от едната на другата страна, за да трае по-дълго удоволствието от поскъпналите заради войната и инфлацията продукти, избирателите на Столетницата излизат на улицата. И правят това, защото хората, които са се барикадирали на „Позитано“ и в парламента, комай не са изразители на тяхната воля, а коалиционни партньори на цената на това - да им е за последно.
Шанс
На резервната скамейка вече загряват Стефан Янев и Мая Манолова с новоучредените си партии. Тя умело лавира като въжеиграч със страховете на българите от поскъпването на живота. Но какво ново може да предложи, освен да бие тъпана? Без партньори тази партия не може да се изправи, така както тръби. А Манолова е индивидуалист. Какъвто между другото май е и Янев.
При учредяването на „Български възход“ бившият служебен премиер маркира някои от акцентите: „...близо до хората, ще има постоянен контакт с гражданското общество, ще се позиционира в национално-консервативния сектор". И дотам. Тръгнал с голям заряд след изгонването му от кабинета, Янев изгуби инерция. А дистанцирането на президента Радев от него прави задачата му още по-сложна. Независимо че търси подкрепа от служебни министри, които се ползваха с доверие, Янев изглежда самотен играч. Това означава, че гръмките приказки как той и хората му вече се виждат седнали на депутатските банки, са силно преувеличени.
„За втори път на президентството се приписва политически проект. Това е грешно разбиране, защото не работя с подставени лица“ - на Гергьовден Радев прозвуча категорично. Малко след като се здрависа за пръв път от доста време с премиера Кирил Петков. Такива знаци са символични. И още в следващите дни ще започнат приказки, че държавният глава се опитва да стопли отношенията с кабинета, от който уж формално се дистанцира. Всъщност знаците са повече от един. Повечето политолози са категорични, че политическите проекти, които гравитират около президентството, имат по-голям шанс. А най-категорични в разграничаването досега са Петков (и дори не той, а вицето Асен Василев) и Нинова. Кой губи от това? И до какво ще доведе мнимото коалиционно примирие?
Демократична България: Коалицията скърца, но...
Имаме недоволство от начина, по който функционира коалицията. Не се спазват някои разпоредби на коалиционното споразумение, доста скърца. Това заяви вчера по bTV Атанас Атанасов, зам.-председател на НС и съпредседател на „Демократична България“.
„Във вторник съм свикал заседание на националното ръководство на партията. Ще обсъдим детайлно отношенията ни в коалицията и най-вероятно ще поискаме среща с ръководството на мандатоносителя в лицето на премиера и вицепремиера, защото трябва да бъдат изгладени някои проблеми“, обяви той. Но подчерта изрично, че това не означавало, че ДБ търси пътища да сваля правителството. "Напротив, смятаме, че трябва да се предприемат всички действия в настоящата ситуация да бъде укрепена властта", подчерта Атанасов.
Това изявление дойде само ден, след като другият съпредседател на ДБ Христо Иванов заяви, че няма смисъл от тази коалиция с думите: „Досега не сме си позволявали да тропаме по масата и да поставяме ултиматуми и червени линии. Но сега идва време ние да вдигнем червен флаг. Ние ще направим много сериозна дискусия за това как бихме могли да бъдем полезни и какви са условията, при които можем да продължим да бъдем част от тази коалиция“. Но както Атанасов, така и Иванов подчерта: „По никакъв начин не можем да заплашваме съществуването на правителството“.
Кристи Петрова
