- Г-н Сливенски, на 27 февруари БЧК стартира кампания за набиране на материални дарения за пострадалите от войната в Украйна. Колко хора се отзоваха на призива?
- До момента всеки ден идват по 200-250 дарители в нашата централа. Отделно от това имаме крупни дарения и от корпоративния сектор. Така че бих могъл да кажа, че много хора се отзоваха и продължават да го правят.
- Всички областни структури ли го отчитат, или само в по-големите градове?
- Абсолютно в цялата страна има хора, които даряват. На страницата ни ние сме описали какви са най-неотложните нужди и какви материали от първа необходимост набираме. Това са нови дрехи - мъжки, дамски и детски, както и обувки, спално бельо, топли завивки, хигиенни материали, палатки, отоплителни уреди за палатки, фенери, батерии.
- В социалните мрежи някои хора изразяват недоволство от изискването всичко да е ново...
- Знам това, но ще обясня защо е необходимо. При различни кампании, които сме организирали след бедствия в страната, сме отправяли призив да се даряват нови неща, а впоследствие част от хората решават да изчистят гардеробите си и да донесат всичко в БЧК. Това изисква огромен ресурс, за да бъдат сортирани годните от негодните дарения. В момента нямаме време за това. Помощта е необходима сега и веднага.
- А има ли профил българският дарител, можете ли да кажете дали идват повече млади или повече възрастни, повече мъже или повече жени?
- Не, на нашите призиви винаги са се отзовавали всякакви хора - възрастни, пенсионери, семейства с малки деца, млади хора. Всички. Така е и сега. Дори в момента гледам през прозореца, тъй като моят офис се намира на първия етаж, мина семейство с малко дете, което носеше торбите. Оставиха два плика с памперси. Хората непрекъснато пристигат, записват се, предават даренията. Ние правим списъци и благодарим на всеки дарител. Гледката и усещането са страхотни. Дават надежда.
- От нещата, които се даряват, всичко ли се изпраща в Украйна, или част от тях остават и за хората, които пристигат в България?
- Кампанията е за всички, които са засегнати от конфликта в Украйна. До момента сме изпратили 8 камиона, като два от тях са от нашия бедствен резерв по искане на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, а останалите са изцяло от даренията на граждани и фирми в нашата централа. В областните съвети на Българския червен кръст продължава набирането на същите стоки и материали с хуманитарен характер, като към този момент те се сортират и складират при тях и междувременно се подпомагат нуждаещи се, които вече са настанени в България. Така че в момента по-голямата част от даренията заминава с камиони за Украйна, където сме във връзка с Украинския Червен кръст и след тяхно потвърждение камионите тръгват. Те поемат помощите и разпределят даренията според нуждите.
- Как се осъществява този процес чисто логистично, защото знаем, че пътуването и преминаването на границата може да бъде опасно дори за конвой с дарения?
- Да и затова на първо място искам да обърна внимание на всички, които спонтанно организират транспорт, конвой или имат желание лично да отидат, да не го правят, защото е опасно. Българският Червен кръст поддържа постоянен контакт и работи съвместно с Министерството на външните работи, както и с Украинския Червен кръст, с нашите колеги в Румъния. Така че при нас нещата са координирани. В Украйна има създадена организация, в зависимост от обстановката да се поемат и да се претоварват камиони, като при необходимост това може да се случи дори и без да се влиза в страната.
- БЧК разкри банкова сметка, както и есемес кампания. Как са по-склонни да даряват хората по ваши наблюдения?
- В настоящия момент всеки лев е важен и ние сме благодарни на всеки човек, който помага, независимо дали с хуманитарни или с финансови дарения. По банков път за първите 5 дни от Националната благотворителна кампания са набрани над 1,5 млн. лв. Отзоваха се хиляди индивидуални и корпоративни дарители. Това е един наистина много впечатляващ отклик на нашия призив, така че българският народ отново показа, че е съпричастен.
- Казахте, че поддържате връзка с Украинския Червен кръст, какво ви споделят вашите колеги там?
- Това, което всички виждаме - ужаса на въоръжения конфликт. Работи се при изключително тежки условия, те се намират в укрития, колегите там са подпомогнати и от екип на Международния комитет на Червения кръст, който е водещ за работата при въоръжени конфликти. Отделно от това има екипи на международната ни федерация, които също подпомагат Украинския Червен кръст за връзката и логистичната подкрепа с всички национални дружества на Червения кръст и Червения полумесец, които искат да помогнат в настоящия момент. Те комуникират с националните дружества от целия свят, събират всички искания, предложения и координират процеса, така че да се доставя най-необходимото.
- Като говорим за най-необходимото, много призиви се чуха за изпращане на медикаменти, бинтове и т.н. Могат ли хората да носят при вас и такива неща?
- В действителност необходимостта от различни лекарства, кръвоспиращи, превързочни материали е голяма. За съжаление има ранени, както военни, така и цивилни граждани. Поради спецификата на преминаване на границите и митническите режими и съхранението БЧК не приема от гражданите такива дарения. Хората имат желание да помогнат, отправят запитвания, но тази част от необходимата хуманитарна помощ е възложена на екипите на регионалните здравни инспекции в координация с Министерството на здравеопазването. Нашето ръководство поддържа контакт с МЗ, знаем, че се подготвят и ще бъдат изпратени такива материали, но от корпоративни дарители и фармацевтични компании, които са осигурили и големи количества от необходимите материали.
- БЧК е организатор на много дарителски кампании през годините като тази след наводненията в село Бисер например. Съпричастни ли са хората към чуждата трагедия, колкото към собствената?
- Да, абсолютно. Смятам, че не се прави разлика. При наводненията от 2005 г., когато 23 области бяха наводнени шест поредни пъти, имахме един наистина огромен отзвук, който отприщи вълната от дарители. Оттогава във всяка една ситуация, когато ние сме апелирали към българския народ, нашето общество се отзовава. Същото беше за Хаити, за земетресението в Перник, в Мизия. Така че хората се отзовават винаги както за бедствия в страната, така и извън нея.
- По-различно ли е обаче усещането за трагедия, когато не говорим за природно бедствие, а за война?
- Моето лично усещане е, че най-ужасното е да гледаш хора, които страдат от въоръжени действия. Няма печеливши. Това е най-тъжното нещо и най-трудното за преодоляване. Въоръженият конфликт остава своята следа дори в хуманитарните работници, моите колеги.
- Има ли достатъчно доброволци, които помагат в настоящия момент с приемане на даренията, сортиране, пакетиране, товарене на камионите?
- Много се радвам, че ми задавате този въпрос. Логистиката наистина е огромна. Хората идват, носят своите дарения, те веднага се поемат, сортират се в съответната категория - дрехи, обувки, хигиенни материали и т.н. Поставят се в кашони, запечатват се, надписват се, етикират се, товарят се. Такъв е процесът. Наистина е много трудно, ние работим непрекъснато. Бяхме на работа на 3 март, през почивните дни също. В момента имаме 35 доброволци от нашия Национален екип за действие при бедствия. Това са хора, които са обучени за работа при бедствия, те са подготвени, помагат за подготовката и товаренето на камионите. Във всички областни съвети на БЧК имаме доброволци. На този етап се справяме. Имаме и много запитвания от спонтанни доброволци - граждани, които са готови да се включат и да помагат при необходимост. Това много ни радва и ни крепи, че не сме сами.
Това е той:
През 1985 г. става доброволец към Младежкия БЧК, а през следващите години последователно заема поста на експерт и директор
През 2000 г. става началник-отдел за готовност при бедствия. Две години по-късно става член на регионален екип за реагиране при бедствия към Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (IFRC)
През 2008 и 2009 г. е заемал поста регионален координатор за управление на бедствия в Централна Европа и Южен Кавказ
Участвал е в делегацията на IFRC в Грузия
Бил е в Гърция по време на кризата с бежанците през 2015 г, както и в Албания след разрушителното земетресение от края на 2019 г.
Поли Пантева
