- Проф. Овчаров, слагате край на археологическото лято на Перперикон. Не веднъж изтъкнахте, че сезонът е бил труден за вас. Какво успяхте да свършите все пак?
- Днес приключваме с разкопките на Перперикон. С много колеги си говорихме, че това лято е пълен провал за българската археология. Разбира се, има и изключения, но ако на Перперикон и Мисионис се случи нещо, то беше само с подкрепата на общините Кърджали и Търговище. Нямаше помощ от страна на държавата. Разкопки се реализираха, но редовните, които зависеха от държавното целево финансиране, не се случиха. Причината е, че не бяха подписани половината от разрешенията. Става дума за подпомагане на пет обекта в страната - Перперикон, Рациария край Видин, Мисионис край Търговище, Хераклея Синтика край Петрич, Солниците край Провадия. До тази година там се работеше със средства от държавния бюджет, предназначени за развитието на културния туризъм. Например на Рациария бяха отпуснати от общината едва 9000 лева, сами разбирате, че с толкова пари не може да се свърши много. Същите проблеми имаше и в Провадия. Общините в Кърджали и Търговище успяха да отпуснат повече пари и там се свършиха доста неща. Не мога да отрека, че служебното правителство също задейства нещата, но парите дойдоха прекалено късно и колегите ще трябва да работят и през октомври, когато времето е дъждовно.
- Да разбирам ли, че приключвате разкопките по-рано заради липсата на средства?
- Да, изчерпахме всичко. Дори и кметът на Кърджали заяви, че вижда бъдещето на града именно в разработването на културния туризъм, чийто флагман е Перперикон. Това са инвестиции в бъдещето.
- С какъв екип работехте на Перперикон?
- По график трябваше да работим там два месеца, но копахме десет дни повече. Екипът ми беше от около двадесетина души. Решихме да не продължаваме работата от миналата година в южния квартал, както предвиждахме. Музеят от ротонди сам по себе си е изключително интересен. Това лято копахме встрани, до храма с олтара на Дионис. Той се намира отново в южния квартал, но в северната му част. Преди 15 години на това място очаквахме, че има нещо там. Така че този зид, на който се натъкнахме, се оказа част от източния на езическия храм, който се намира там. Въпреки всичко разкопките бяха изключително трудни - имаше три метра пръст и камъни, които трябваше да бъдат премахнати. Затова бих казал, че екипът извърши героизъм, защото изхвърлиха тонове пръст и камъни, за да могат хората да се радват на тази красива находка.
- Работите от години на Перперикон, изненадва ли все пак с нещо?
- Перперикон винаги ме изненадва, там нищо не може да бъде предвидено. Тръгваш да търсиш едно, а се натъкваш на друго. Разбира се, аз бях наясно с този зид, но не знаех какво затваря. След завършване на този сезон вече имаме по-голяма яснота. Става дума за система от храмове край светилището на Дионис. Това е четвърти езически храм от 4-ти век. Така през езическия период се оформя цял култов ансамбъл - комплекс от храмове, свързани с различни божества. Целият южен квартал в Перперикон, на който всъщност работим, се оказва само със сакрални свещени цели. Там са ротондите от миналата година, които имат култови предназначения, там се изгражда и огромната християнска 40-метрова базилика. Можем да кажем, че всичко е свързано не с жилища, а с култови цели.
- Успяхте да разкриете всъщност изцяло езическия храм, на който се натъкнахте наскоро. С какво ви изненада той?
- Храмът вече е напълно разкрит. И както казах, това стана благодарение на община Кърджали. Тя отпусна още 5 хиляди лева и така получихме финансиране за 90 хиляди лева от нея. Много повече от това, което обикновено общините могат да отпуснат. Иначе щяхме да оставим обекта недовършен, с неразкопана пътека отстрани. Но постигнахме всичко това със свръхусилия. Този езически храм всъщност се оказва най-добре запазеният не само в Родопите, но може би и в цялата страна. Той е висок три метра, имаме цялата планировка. Става дума за квадратен план, размери 8,20-8,20 метра, с преддверие от юг, което води до централната част. Опитваме се да възстановим нещата сега, защото общо взето се очертават някакви ритуали. Разбира се, има още много какво да се работи, но в преддверието има корито, специално издялано в скалата - най-вероятно за измиване на ръцете на богомолците. Това е обичай, който присъства не само в християнството. Но тук, естествено, става дума за езическа вяра. След това през тържествения вход се влиза в централната част, където от север са направени три големи вани. Те са дълбоки и са поставени до стената.
- За какво са служили според вас те?
- Това е голямата загадка пред нас, защото няма как да са предназначени за вода, защото липсва водоснабдяване. Няма как да са и за кървава жертва, тъй като са много големи. Така че най-вероятно са били използвани за производство на вино, което е свързано с храма на Дионис. Той се намира само на 20 метра от него. Кървави жертви също е имало, но пред храма има малък олтар, с дупка за изтичане на кръвта. Той е обаче много по-малък и плитък. Отстрани са пренасяни в жертва и някакви дребни животни, най-вероятно кози и овце, както наблюдаваме и при храма на Тракийския конник. Много е важно да кажем, че този храм заедно с открития до този момент храм на Тракийския конник, на източния бог Митра и на Предците, е четвъртият от 3-4 век, който се намира в района на около 20-30 метра от централния олтар на Дионис. Видяхме това чрез монети, които открихме на самия под. Те по-конкретно са от втората половина на 4-ти век. Натъкнахме се и на много красива монета на Валентиан I. Това е последният римски император, който толерира езичеството. След това започват гоненията на езичниците и се въвежда християнството в началото на 5-и век, отново на Перперикон. Там започва покръстването. Но 4-ти век е абсолютно езически и може да се каже, че на базата на откритията ни има бум на езичеството, непосредствено преди приемането на християнството.
- Можем ли да кажем, че Перперикон се превърна в нещо като Меката на културния туризъм?
- Не мога да посоча конкретни цифри, но особено през събота и неделя Перперикон е като бул. „Витоша“ в столицата, пълно е с хора. Сигурно само вчера минаха над 1000 души оттук, има голям интерес. Не случайно на 18 септември National Geographic ще представи едночасов филм от серията „Европа от високо“, в който единственият археологически обект от България е Перперикон. Така че нещата говорят сами за себе си.
- А какво се случва на Мисионис?
- Там приключихме още в края на август, но ще представим резултатите по-късно. Там разкопките също се реализираха благодарение на общински средства. Иначе сезонът щеше да пропадне. Аз съм само научен консултант, но бяха открити интересни неща - например сребърен накит от 11-и век. Той е уникален, част от епископска огърлица. Самите общини разбраха колко е важна археологията за тях, но те не могат да отделят повече от 50 000 лева, затова е необходима помощта от държавата. Лошото в случая е, че сме сезонни работници и политическите кризи се отразяват на нас.
- Какво ви предстои оттук насетне, след като тръгвате от Перперикон?
- Всъщност нека уточня, че лятото за нас не е приключило, защото имаме малки разкопки, които трябва да проведем на не по-малко интересния обект Татул. Там не е копано от 2007 година. Сега има един малък участък, който трябва да се довърши. Община Момчилград ни помоли за това. Но объркването на сезона направи така, че ще работим през октомври и началото на ноември. Ще проучим един сектор, в който подозираме, че има християнска църква, защото има акропол. Предстоят ми и много отговорни пътувания, ще участвам на конгрес в Казахстан, на който ще говоря за българския шаманизъм през 8-9 век, преди приемането на християнството. Това е много важен доклад по тема, която още баща ми разработваше и аз я довършвам.
Това е той:
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г.
През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”
Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”
Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий с огърлие“ за изключителни заслуги в областта на културата
Повече от 20 г. проучва най-популярните археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул и др.
Яна Йорданова
