- Г-жо Сачева, доклад на НОИ алармира за сериозни проблеми в пенсионната система. Според вас трябва ли да се предприемат спешни мерки?
- Факт е, че темата за бъдещето на пенсионната система ни владее вече трета-четвърта година. Говорим за анализи, които трябва да бъдат направени. За мерките, които трябва да се предприемат. Но тази тема, както и други, стана жертва на политическата нестабилност в страната. Когато липсва редовно работещо правителство с хоризонт, липсва и лидерство на ниво изпълнителна власт, така че да се случат всички тези решения, които всички очакват.
- Какво мислите за стъпки като увеличаване на възрастта за пенсиониране или ръст на осигурителната вноска?
- Многократно сме коментирали това, че трябва да обърнем внимание на приходите в пенсионната система. А това означава на първо място борба със сивата икономика. Крайно време е да се направи и система, която идентифицира младите хора, които нито учат, нито работят. Трябва да се види какви са мерките, свързани с факта, че немалко хора все още не плащат осигуровки върху целия размер на заплатата си, а върху минималната. Включвам и закона, с който уеднаквихме условията за получаване на обезщетения за безработица за хората, които се осигуряват в България, и тези, които са работили за кратко в чужбина.
С него спряхме злоупотребите с Фонд „Безработица“. Същото важи и за измамите с ТЕЛК. Преди да сме предприели тези мерки, т.е., преди да сме си събрали приходите и да запазим фондовете от измами, другите, които се предлагат, изглеждат като бягане от реалните проблеми и създаване на нови. Това са теми, по които трябва да се работи много сериозно. И тук не говорим само за законодателни решения, защото законът сам по себе си не върши работа, ако няма кой да го прилага и изпълнява. Необходими са контролни мерки - за повишаване капацитета на структурите на НОИ и НАП, така че борбата с измамите по отношение на средствата в пенсионната система да бъде много сериозен приоритет и да бъде координирано действие.
Трябва да има сериозен отпор, защото най-големите разходи в държавния бюджет са социалните, а най-големият бюджет - този на НОИ. Говорим за десетки милиарди и не можем да си позволим безотговорно отношение, като непрекъснато създаваме социални неравенства и същевременно се шири мнението, че България едва ли не не е социална държава. Това всъщност не е вярно! Точно обратното е.
- Но увеличаването на възрастта за пенсиониране не е ли неизбежно в бъдеще заради лошата демография?
- Предвидили сме и сме предприели тази стъпка още по времето на Ивайло Калфин като социален министър във второто правителство на ГЕРБ. Реформата предвижда да се достигне 65-годишна възраст за пенсиониране за мъжете през 2029 г., а за жените – през 2037 г. Не е необходимо да се вземат мерки за допълнително увеличаване на възрастта, преди да изпълним вече заложеното. Разбира се, пенсионната възраст ще продължи да нараства според средната продължителност на живота, която също расте, но и поради факта, че има все повече недостиг от работници на пазара на труда.
На този етап обаче не смятам, че трябва да се предприемат мерки в тази посока. Факт е, че са налице демографски тенденции, които оказват много неблагоприятно влияние върху разходо-покривната пенсионна система, каквато е нашата.
Отново се връщам на тезата, че събирането на приходите и опазването на фондовете от измами би трябвало да са най-сериозните мерки, върху които трябва да се фокусираме.
- А какво може да се направи за младите, защото те внасят или ще внасят осигуровки, с които на практика се изплащат пенсиите?
- Поставям акцента върху младите хора, защото те са на пазара на труда. Много исках да работим и в предишните парламенти по тази тема. Исках да направим голяма дискусия за младите и пазара на труда, за отношението им към солидарните системи. Оказва се, че не вярват в солидарните пенсионни системи. Те живеят много динамично, много забързано. Живеят за мига. Бях впечатлена от проучването на БАН, според което 40% от младите хора в България не смятат, че е нарушение на закона да работиш без трудов договор. Това е много сериозна аларма какво се случва в главите на младите и не можем да си позволим да се правим, че това не съществува. В същото време разговорите в България се водят само за хора – кой, къде, какво е направил, каква позиция трябва да заеме и каква да освободи.
Тези разговори буквално ни откъснаха от развитието. Знаете мисълта на Елинор Рузвелт, че малките умове говорят за хора, средните умове – за събития, а големите – за идеи. Като че ли у нас големите умове са се отдръпнали. Никой не говори за идеи, а непрекъснато говорим за хора. Тенденциите за младите хора и тяхното отношение към работата са ключови за бъдещето ни. Обезверяването към солидарните системи ги унищожава и трябва да намерим механизмите, за да върнем обратно доверието. Без това не можем да осигурим справедливост и предвидимост. Но пък всички искат точно това.
- Международни институции ни препоръчват да се махне таванът на максималния осигурителен доход, прогресивно облагане и други мерки. Какво е вашето мнение?
- В момента в България съществува и солидарна, и капиталова система. За мен архитектурата на пенсионната система, каквато е в момента – три стълба, не трябва да се променя. Още повече че модел като този би дал пълния си ефект 40 години след като е зададен. Тоест през 2040 г. В момента сме малко над средата на прилагане на модела. Не би трябвало да има паника по отношение на модела, ако говорим стратегически. Затова смятам, че архитектурата на пенсионната система трябва да се стабилизира, а не да се променя. Разбира се, трябва да се подобри финансовата независимост на солидарната пенсионна система от държавния бюджет.
Темата за солидарната и индивидуалната система е голям дебат. Но смятам, че диверсификацията не е термин, който трябва да свързваме само с енергетиката. Диверсификацията е това, което осигурява стабилност. Не можем без солидарна система, колкото и да ни се иска всички да са независими, финансово грамотни, предприемчиви и със стабилни доходи. В живота не се случва така. Появяват се различни ситуации. На хора, които са имали стабилни доходи, се случва нещастие или някакво неблагополучие и те се обръщат към солидарната система. Тя категорично трябва да съществува, а вече всеки спрямо възможностите си, знанията, усилията си, почтеността към законите и обществото, да има възможността да си осигури по-добри старини. Не трябва по никакъв начин да говорим за промени в модела. Това може само да създаде нови кризи, от които ние нямаме нужда в момента.
В доклада на Международния валутен фонд има някои тези, които не са приемливи, като например въвеждането на прогресивно облагане. Смятам, че на този етап не е необходимо. Не казвам това, защото политически няма да бъде приемливо, а защото при силно недоверие вдигането на данъци изобщо няма да бъде добре прието от когото и да било.
- Но ако не се вдигне осигурителната вноска, как ще намалява дупката в бюджета на НОИ, която сега се запълва от държавния бюджет?
- Ръстът на заплатите е значителен. Това априори означава, че средствата от осигуровки също са по-големи. Обръщам внимание, че след пандемията броят на хората, които се осигуряват на максимален доход, нарасна. Мисля, че през 2019 г. бяха 6%, а през 2024 г. вече са 14%. Вноските от максималния осигурителен доход вече представляват над 20% от общите вноски. Според мен трябва да се обсъди в законодателството какъв да е механизмът за ръст на максималния осигурителен доход, който да съответства на ръста на възнагражденията. Но трябва да бъдем много внимателни и балансирани, защото високите възнаграждения по правило се получават от хората, които имат и най-висока производителност на труда.
Не трябва да демотивираме тези, които на плещите си изнасят брутния вътрешен продукт, да влизат в сивия сектор или да преминат към практики, които са в ущърб на общото благосъстояние.
- Ако падне таванът на максималния осигурителен доход, не трябва ли да падне и таванът на пенсиите?
- Таванът на пенсиите ограничава твърде малко хора. Лично аз съм давала няколко пъти предложения за падане на тавана на пенсиите и те не са били приемани по конюнктурни причини. Един път, защото съм ги предложила аз от ГЕРБ. Друг път, защото сме взели решение, че ще чакаме анализ на пенсионната система. Принципно няма голяма политическа опозиция по въпроса - дали да падне таванът на пенсиите.
В момента той стои, за да не се създават големи дисбаланси. В крайна сметка този въпрос обхваща твърде малко хора, а и не смятам, че това би била мотивацията повече хора да си плащат максималните осигуровки.
- Трябва ли да има пенсионни фондове с по-висок риск, но и с по-висока доходност?
- Това опира на първо място до финансова грамотност. А у нас финансовата грамотност на хората продължава да е на незадоволително ниво. Да вземем дори факта, че все още имаме измами на възрастни хора, които си хвърлят парите през прозореца, за да си спасят близките от измислени катастрофи. Все още предпочитаме буркан банк вместо някакви други инвестиции. Темата за мултифондовете не е нова в дебата за пенсионната реформа и вече започнаха разговорите в тази посока в публичното пространство. Смятам, че това е тема, по която задължително трябва да работим. Трябва да я обсъдим с експертите на Министерството на финансите, на Комисията по финансов надзор, на пенсионно-осигурителните дружества. Необходим е дебат за въвеждането на промени, с които да се регулира създаването и функционирането на тези инвестиционни портфейли, които да са с различен рисков профил. Да има възможност хората да избират между консервативни, балансирани и по-рискови инвестиционни портфейли.
Споделям тезата, че е по-добре да има повече възможности за инвестиране на средствата на частните пенсионни фондове, но все пак трябва да има и съответните ограничения, тъй като става дума за средства на осигурени лица. Ако се случи неблагоприятно събитие и се изгубят пари, винаги се търси отговорност от държавата. Затова трябва да има гаранции за сигурността на тези средства.
Това е материя, която изисква специфични познания както в областта на активите, така и в инвестициите. Смятам, че такава експертиза в рамките на народното представителство не съществува. Единици са хората, които имат професионално отношение по темата и затова разчитам на експертизата на институциите - на финансовото министерство, на КФН, на самите пенсионни дружества. Определено трябва да се предприемат стъпки в тази посока, защото това са очакванията на хората в по-млада възраст, които се осигуряват.
- Споменахте закона за френската безработица, който ограничава схемата, по която хора, които излизат да работят за кратко в чужбина, вземаха по-голямо обезщетение. Какви резултати да очакваме?
- Имаше голям натиск този закон да не влезе в сила веднага, а да е от следващата година. Пробваха се най-различни парламентарни хватки. В крайна сметка се радвам, че влезе в сила, защото трябва да има равнопоставеност при изчисляване на размера на обезщетението за безработица. Трябва обаче и да се покаже много ясно, че солидарността не означава злоупотреба, а взаимопомощ. Имаше огромен отпор. Имаше и протести. Имаше опити за повдигане на темата на ниво Европейски съюз, но те не срещнаха разбиране. Темата за обезщетенията за безработица не е само българска, тя е европейска. Проблем е и за другите държави, и за техния пазар на труда. Когато говорим за повишаване на доверието в осигуряването, това също е мярка, защото човек, който редовно си плаща осигуровките, като чува, че други редовно не работят и ползват неговите пари, естествено, че се демотивира да плаща.
Радвам се, че успяхме да приемем този закон. Той е от малкото, които 50-ото народно събрание успя да приеме, защото темата е важна в много направления. Законът влезе в сила на 13 август.
Все още няма как да се отчете някакъв ефект. Ще го отчетем най-рано през декември. Нека мине едно тримесечие. Но Фонд „Безработица“ беше на дефицит към датата на приемане и това беше най-силният аргумент, че трябва да започне да действа веднага.
- Какво мислите за предложението да се създадат 24-часови мобилни екипи от социални работници?
- Кризите в съвременния свят ще стават все повече. Особено тези, които са причинени от промените в климата. Не можем да си затваряме очите. Всяка година сме свидетели на наводнения, пожари, градушки и други природни бедствия. Това е тема, по която трябва да се подготвим, а не да действаме кризисно, аварийно и в последния момент. Няма да спра да повтарям, че е необходима стратегия за развитие на човешките ресурси в социалния сектор. Трябва да се намерят начините, по които да се привлекат квалифицирани и широкоспектърни специалисти. Един социален работник трябва да бъде много широкоспектърен човек. Като сложим на първо място, разбира се, чисто човешките качества като човеколюбие и емпатия. Тези хора трябва да разбират от деца, от родителски конфликти, от проблемите на възрастните хора. Трябва да могат да комбинират различните закони, така че да намерят най-доброто решение за съответния казус. Трябва да бъдат съзнателно подготвени още от училище.
Това означава съответно нови учебни програми в университетите, нова начин на план-прием на студентите, които ще се занимават с тази работа, защитени специалности, допълнителни стипендии. Още оттам започваме, за да стигнем до това, че те трябва да получават много по-достойно възнаграждение. Социалната работа е кръвоносната система на обществото. Виждате какво се случва, когато сме разделени, скарани и мразещи се. А социалните работници са тези, които могат да държат обществото цяло, защото те трябва да възстановяват разкъсани връзки. Те трябва да са висококвалифицирани и много добре заплатени, с добро кариерно развитие. Оттам нататък решим ли тези проблеми, които далеч не са малко, можем да организираме работата им по всякакъв начин. Не е необходимо да работят на 24-часови дежурства, но може да има такава организация на работа, която да активира механизми за работа по време на кризи. Че трябва да има социални работници на разположение, това е категорично. Както и да има мобилни екипи, които да са в готовност да действат при проблеми.
Социалните работници трябва да са мотивирани, но и да се чувстват защитени от държавата. Аз съм „за“ да се направи такава организация на работа, която да осигурява мобилност и непрекъсваемост на социалната работа. Преди да се пристъпи към това обаче, трябва да се направят решителни стъпки към укрепване на тази професия. Ако съм част от народното представителство, което ще участва в изработването на бюджета за 2025 г., ще защитавам увеличаване на възнагражденията на социалните работници както в системата на социалното подпомагане, така и в системата на социалните услуги.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 2 ноември 1973 г. в София.
- Магистър по връзки с обществеността от СУ „Св. Кл. Охридски” и по здравен мениджмънт. Бакалавър по социална педагогика.
- От 1999 до 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.
- От 2016 до април 2017 г. е зам.-министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов.
- От 2017 до 2019 г. е зам.-министър на образованието и науката.
- Министър на труда и социалната политика в кабинета „Борисов 3“.
- Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Сияна Севова
