- Г-жо Пенева, има редица предложения за промени в Изборния кодекс (ИК), но основните са две – преброителни комисии и скенери за гласуване. Кой от тези два варианта е по-подходящ за родните условия?
- Действително в НС бяха внесени пет проекта за промяна на ИК и основното в тях е промяна на начина на отчитане на резултатите. Една част от законите предлагат да се възстанови функционалността на настоящите машини за гласуване чрез отпечатване на протокол с резултатите от гласовете. Другите се фокусират върху въвеждане на нови технологии за отчитане – преброителни центрове/комисии и оптични скенери. Преди да говорим за новите технологии обаче, трябва да си зададем въпроса защо партиите се обръщат към тях и какви задачи искат да решат с въвеждането им, какви са проблемите. Това обаче липсва за мотивите към тези законопроекти.
Говори се за погрешно отчитане на резултата в протоколите на секционните комисии. Тези грешки могат да бъдат неволни или да се дължат на липсата на достатъчно обучение, но могат да бъдат и резултат от умишлени манипулации. Ако са налице такива грешки при отчитането – неволни или умишлени, преброителните центрове едва ли ще могат напълно да адресират тези проблеми.
Предвижда се съставите на тези преброителни комисии да се излъчват от парламентарно представените партии. Не може да се каже, че това, което се случва в секциите, няма да се пренесе и в самите преброителни комисии. В някои от законите се предлага една преброителна комисия да отчита гласовете на до 20 000 избиратели, а в други – с до 30 000.
- А колко време ще отнеме един такъв процес?
- Никой не си е направил труда да направи експеримент и да види за колко време могат да се преброят тези резултати и доколко ефективно ще бъде работата на една такава преброителна комисия. Ако се върви към въвеждане на такъв начин на отчитане на гласовете, трябва да се направят предварителни тестове. През 2011 г. беше направен такъв тест в община Бобошево. Той обаче бе направен само за няколко секции. Затова трябва да се направи експериментално тестване, за да се видят предимствата и недостатъците на преброителните комисии при такива големи окрупнявания на резултатите. Аз съм скептична, че това с лека ръка може да реши всички проблеми, които са натрупани в изборния процес. Ако говорим за оптични скенери, трябва да си дадем сметка, че това ще коства един значителен финансов ресурс на държавата. Подобно е и становището до НС и на финансовото министерство.
Средствата, които ще са в порядъка на десетки милиони левове, не са предвидени в бюджет за тази година. И отново да си зададем въпроса какъв тип трябва да бъдат тези скенери. Отново да се мине през експериментално гласуване. Ако се говори за оптични скенери, трябва да ни е ясно, че това би означавало нов дизайн на бюлетината за гласуване. Най-малкото ще трябва да се смени начинът, по който да се отбелязва вотът.
След попълване на хартиената бюлетина избирателят сам ще я пуска за сканиране. В случай че е недействителна, ще бъде върната от машината. Някои избиратели умишлено желаят да попълнят невалидна бюлетина. Някои от оптичните скенери дават немалко грешки.
- Какви са най-срещаните такива грешки?
- Намачкване на бюлетината, неправилно поставяне на хартията, засядане на бюлетината, неизправни скенери, неправилно отбелязване на самия знак за гласуване. Затова ще са важни и параметрите на сканиращите устройства – какви нюанси на химикалката ще отчита, какви ще са самите знаци. И да не забравяме, че въвеждането на скенерите означава отново да вървим през процедура за удостоверяване на софтуера за гласуване. Накрая резултатът от гласуването отново ще бъде подаден чрез отпечатване на протокол или чрез флашки, които да се прехвърлят към компютрите в съответните РИК. Отново ще имаме софтуерна намеса. Най-големите критики срещу настоящите машини за гласуване бяха именно в процедурите за удостоверяване на софтуера и в съмненията, че той може да бъде манипулиран. Оптичните скенери няма да се различават кой знае колко от нашите машини за гласуване, които имаме в момента. И въпросът в този случай е: Защо трябва да дадем още няколко десетки милиони левове, за да имаме поредните машини на склад, които ще доведат до един съмнителен краен резултат?
- Правили ли сте изчисления колко точно преброителни комисии трябва да се създадат и колко членове трябва да се назначат, защото с тях се създава едно междинно ниво на изборна администрация?
- В нито един от законопроектите, внесени в НС, не се говори за съкращаване на изборната администрация – т.е. за намаляване на броя на членовете в СИК, РИК или ОИК. Тук говорим за назначаването на още стотици хиляди членове на изборната администрация. Необходими ли са толкова много членове на секционните комисии, защото тяхната дейност ще бъде сведена до работа с избирателния списък, да се провери дали избирателят фигурира в него, да се подаде бюлетината на избирателя, да се отбележи, че той е гласува и да се попълнят нужните данни. В СИК няма да се прави нищо друго. Ако се въведат такива предварителни комисии, нужно ли в членовете на СИК да бъдат между 5 и 9 човека? Това е напълно безсмислено. При всички положения трябва да се върви към редуциране на състава им, а може би и тези на РИК. В момента членовете на СИК прекарват много часове в изборните помещения. След това трима от тях отиват в РИК, където могат да прекарат едно-две денонощия. Останалите си отиват по къщите, а разликата във възнаграждението не е кой знае колко по-голяма. Може би трябва да се мисли за окрупняване на самите секции.
- Говорите първо за експеримент, но на кои редовни избори най-рано биха могли да се въведат преброителните комисии или скенерите?
- Това зависи от политическата ситуация. В момента предсрочни парламентарни избори не са на хоризонта. Следващият редовен вот в календара е този за президент, който трябва да се проведе през есента на 2026 г. Предстоящите президентски избори са тези, на които може да се тестват преброителните комисии. В страната непрекъснато има и частични местни избори по различни причини. Ако се наложи извънреден местен вот, например в някой голям областен град или в София, може да се направи тест с преброителни комисии. При всички положения това е един експеримент, който трябва да бъде много внимателно планиран и приложен.
- Т.е. повсеместно може да имаме преброителни комисии или скенери на избори поне след 4 г.
- Зависи от депутатите. Президентските избори са тези, които са най-близо до хоризонта.
- Има идеи за въвеждане на образователен ценз за членовете на секциите. Кой според вас е по-подходящият вариант - ЦИК да засили обученията и те да станат задължителни за СИК или да се въведе наистина изискване за минимално образование?
- Трябва да се върви към образователен ценз за членовете на секциите и той да бъде минимум средно образование. Това трябва да бъде съчетано със засилено обучение, а след такова обучение членовете на СИК да получават сертификат. Нека да напомня, че средното образование е задължително у нас. Затова ангажимент на партиите е да излъчат такива представители в СИК, които да отговарят на условията. Личното ми мнение е, че средно образование не е толкова голямо изискване. Това е изискването и човек да има шофьорска книжка. Нормално е, когато в ръцете на такива хора са оставени резултатите от едни избори – независимо дали парламентарни или местни, тези хора да бъдат отговорни.
- Колко точно би се оскъпил процесът от въвеждането на такива нови начини на отчитане или гласуване?
- Закупуването на оптични скенери би струвало десетки милиони левове. Дали ще са 40, 50 или 60 млн. лв., зависи от характера на обществената поръчка и от офертите. Покупката на тези устройства няма да бъде единственият разход. По подобие на настоящите машини, след това ще изискват логистика, съхранение в складове, процедури по удостоверяване на софтуера, нужда от консумативи - хартия, флашки. За предишните машини и тяхното обслужване цифрата отиваше около 100 млн. лева. Сигурно за оптичните скенери сумата не би била много по-различна. За преброителните комисии разходът би бил основно във възнагражденията на това междинно звено на изборната администрация, наем на зали.
- Споменахте, че при вот със скенер ще трябва да се мисли за нов дизайн на бюлетината. Това означава ли и промяна на знаците – т.е. да не се гласува с X или V, да не се излиза въобще от квадратчето?
- Възможно е. Това зависи от изискванията за машините, които биха се избрали, и от характеристиките, които ще бъдат заложени. Това имах предвид, като казах, че трябва да се помисли за редизайн на бюлетината за гласуване. И с оптични скенери веднъж са се правили тестове в една софийска секция. Те не бяха много успешни. Скенерите не можаха да работят по достатъчно надежден начин, за да отразят вота на избирателите. Технологиите обаче се развиват. Възможно е сега да има устройства, които да бъдат по-успешни от тези, които се използваха в тестовете преди десетина години.
- А как се гарантира тайната на вота чрез скенерите?
- Това е един добър въпрос. Възможно е тайната на вота да бъде нарушена, ако например скенерът върне бюлетина и реши, че знакът не е сложен на правилното място или тя е недействителна. Така член на СИК би могъл да види тази бюлетина, защото в някои от законопроектите се предвижда избирателят да получи нова, за да упражни правото си на глас. Това е притеснително.
- Какво мислите за тази идея да се намали кампанията от 30 на 20 дни и ще върне ли това мотивацията на избирателите?
- Това е въпрос, който партиите трябва помежду си да постигнат като съгласие. Явно някои от тях считат, че 30 дни е доста дълъг срок. Нека не забравяме, че тези дни – дали ще са 20 или 30, са обвързани и с други срокове и с различни задължения на партиите и медиите относно отразяването на самата кампанията. Според мен 30 дни предизборна кампания е нормална. Това дисциплинира партиите в агитацията.
- Какъв е начинът да се изчистят списъците от мъртвите души?
- В един от проектите – този на БСП - се предлага „активна регистрация“. Трябва да се подходи по-внимателно към изчистване на мъртвите души, но не по този начин. Възможно е върху представителите на местните общности да се окаже натиск от общинската администрация. Последната е тази, която съставя списъците. Може би трябва да се работи по-активно с регистър ГРАО, със самите органи, които се занимават с удостоверяване на настоящ и постоянен адрес. Т.нар. мъртви души в списъците са основно две категории лица – живеещи в чужбина, които не са регистрирали настоящ адрес извън страната, и такива, които са починали зад граница и за това няма данни в ГРАО. Ако съставяме списъци по настоящ адрес, а не по постоянен, може би ще получим по добри избирателни списъци. Това отново е обвързано и с изборен район „Чужбина“. Ако има такъв, гражданите извън България ще фигурират като избиратели по местата, където живеят. Няма да фигурират по списъците по постоянен адрес и няма да има дублиране.
- Как се отнасяте към отлагането на район „Чужбина“ за 2026 г.?
- Въпросът е тежък, защото за да се създаде район „Чужбина“, трябва да се отнемат депутатски мандати от някои от районите в страната. Това решение е болезнено, но не трябва да се отлага. В момента гласовете от чужбина се разпределят измежду останалите, без да излъчват физически депутати. Така се изкривява изборният резултат в някои от изборните райони. Това е въпрос, който се отлага непрекъснато и наистина трябва да се оформи този избирателен район, пък дори и само с четирима депутати, колкото е минимумът. Може да се започне с подготовката на списъците с избирателите в чужбина на базата на данните кой е гласувал на последните избори, с право на дописване.
- Как се бори купеният и корпоративният вот?
- Купеният и корпоративният вот няма как да го преборим, въвеждайки нови технологии на гласуване, преброителни комисии или скенери. Такъв вот се бори с комплексни мерки - повишаване на благосъстоянието на гражданите и по места, работата на партиите по места.
Може да се наложи да не използваме X и V в бюлетината
- Вече изразихте резерви към текстовете Обществения съвет към ЦИК да стане съвещателен орган и в него да членуват организации, които имат поне 50 наблюдатели на последния вот. Какво е притеснителното в тези текстове?
- Не можем да оценяваме независимите наблюдатели само количествено с бройката наблюдатели, които са регистрирали на последните избори. Най-смущаващото е изискванията към представителите на организациите и те да са приравнени към членове на ЦИК. Нормално е да се иска те да са с висше образование, с професионален опит не по-малко от 7 г. и да притежават добра репутация. Забранява наличието на каквито и да било трудови или служебни правоотношения, освен като преподавател, да нямат никакви участия в търговско дружество.
Работата в Обществения съвет е изцяло на доброволни начала и не са получавали една стотинка възнаграждение.
Този доброволен характер се запазва, но им се забранява да имат каквито и да било доходи. В самата ЦИК получават заплати с ранга на министерски и е нормално членовете на ЦИК да имат тези ограничения. Въвеждайки такива утежнени изисквания, буквално ликвидират Обществения съвет по начина и формата, по който е създаден и се опитват да неглижират организациите в него.
Tова е тя:
- Оглавява Обществения съвет на ЦИК от октомври 2022 г. до април 2024 г.
- Член е на съвета от 2021 г.
- Основател на сдружението „Демокрация и законност“ през 2020 г.
Тихомира Михайлова
