С ценарист от комисия в Националния филмов център погреба колегата си Емил Бонев, пък последният си е жив и здрав, което е прекрасната вест в случая. В своя коментар журналистът от в. „Телеграф“ Георги П. Димитров задава много въпроси по темата, а основния е – трябва ли да се закрие веднага НФЦ.
Казват, че тези, които по погрешка или нарочно са били погребани от хорската уста, живеят дълго, та пожелаваме още много години от все сърце на Бонев. Основното занимание на Националния филмов център е да прави гафове - поне такова е усещането в последно време, идващо откъм столичния булевард „Дондуков“, където е разположена тази институция. А изобретателността в направата на тези гафове е толкова голяма, че ако бяха решили да я приложат към някой сценарий, щяха да направят я касов хит, я номинация за „Оскар“ да спечелят, пък може и някоя и друга закуска за шампиони да си заслужат.
Оскар
Като говорим за „Оскар“, веднага се сещаме за другия пресен и неповторим гаф, произведен тези дни. „Майка“ на Зорница София отпадна от надпреварата за холивудското злато заради грешка на въпросния Национален филмов център. Оказа се, че в НФЦ не могат да смятат. Но тъй като американците могат, изчислили, че диалогът на английски в „Майка“ е повече от допустимото, за да бъде филмът признат за чуждоезиков. Въпросът е, че за поредна година НФЦ със своята неориентираност и открита наглост прави невъзможно участието ни в тази надпревара да бъде забелязано с нещо, различно от гафове и излишни скандали.
Гунди
Що се отнася до филма за Гунди, чийто сценарист е преждевременно погребаният Бонев, може би пък е по-добре, че не се хареса на НФЦ и му биха шута. Иначе кой знае какви изисквания в устрем за политическа коректност можеха да му сложат, за да изглежда точен. В този полет на мисълта може би щяха да поискат я някоя джендър връзка, я някой тъмнокож актьор да го играе, ако не и двете, взети заедно. Не че има нещо лошо, ама все пак не става въпрос за фантастика, опитваща се да измисли акценти върху колкото се може повече кръвосмешения и отклонения за ефект.
Пари
И май Максим Генчев ще се окаже прав, когато каза, че в този филмов център всичко е въпрос за много пари. Едни хора тази година са в комисията, дават добри оценки и пари на колеги, които следващата година влизат в комисията и дават отличните оценки на първите и т.н. Защото Максим Генчев и хората, които стоят зад Бай Иван, колкото и халтура да правят, в която са обвинявани, печелят зрители и положителни отзиви, за каквито всички филми, подкрепяни от НФЦ за няколко години, не могат да спечелят. Имало е години, когато за подкрепени от НФЦ проекти зрители са успели да си купят едва 19 билета за цялото им осигурено разпространение из кината на родината. Вярно, че става въпрос за изкуство, ама чак пък толкова елитарно, че едва 19 души барабар с роднините да те гледат, на прекалено голям авангардизъм избива, което едва ли може да оправдае стотиците хиляди левове инвестиции от държавата.
Аут
Що се отнася до проф. Велислав Минеков, който в момента е служебен министър на културата и има забележителни постижения в изобразителното изкуство, най-добре е да зазида този НФЦ, и то така, че да не могат след него да го върнат. Ако не той, кой друг?! Защото не е виновен синът на легендарния композитор Дечо Таралежков, че в напрежението е погребал колега- свръхнеприятен гаф, но може да се случи. Въпросът е, че системата в НФЦ е такава, че някакви критици и чиновници получават много държавни пари, за да дават стотици хиляди и милиони държавни левове на проекти, които после никой няма да гледа. Най-много да отидат на някой второразряден фестивал и да спечелят някоя наградка, която после ще бъде обявена все едно са се качили на луната с колело под бурните аплодисменти на обединените нации. Няма нужда от НФЦ, както и от Министерство на културата, но това е друга дълга тема.
