Р епортерите на „Телеграф“ София Симеонова и Кристи Петрова направиха проверка с колко са скочили цените за учебните тетрадки и помагалата на учениците. Колко излиза пълният комплект и каква алтернатива предлагат борсите, можете да прочетете в новия брой на вестника. А ето и мнението на София.
През последните две години се възцари тотален хаос в системата на подпомагане на родителите от държавата. Не че преди това всичко беше наред – хората разчитаха на едни мизерни детски надбавки, които не мърдаха години наред, или пък на двадесет лева за дете данъчно облекчение.
Сега, когато първо дойде пандемията, а след нея веднага влязохме в период на избори след избори, политиците развързаха кесията, но затова пък настъпи пълна неразбория в системата. Всичко се пише на коляно, а при гласуване в последната минута нещата се обръщат на 180 градуса.
Дъно
Знаем много добре, че България е на дъното в европейската, та и в световната класация по раждаемост. Същевременно у нас да си родител на ученик, тежи финансово толкова, колкото раницата на плещите на първолака.
Първоначалната идея бе помощите от по 300 лева за учениците в 1-ви и 8-и клас да са само за семейства с ниски доходи. Причината е, че това са критичните класове за децата от етническите групи - дали да тръгнат на училище въобще и после дали да продължат в гимназията. И затова беше измислен този финансов стимул за родителите от малцинствата, така че децата им да не отпадат от образователната система.
Впоследствие обаче беше решено тези помощи да са за всички родители независимо от дохода им. Което е чудесен пример за това как се пропилява обществен ресурс към хора, които изобщо нямат нужда от него. Не че родители със средни доходи нямат нужда от едни 300 лева, когато детето им тръгва на училище. Но помощта се дава на калпак, включително на хора с много високи доходи. Същото се случи и с таксите за детски градини, които бяха напълно отменени. Не е задължително заможните да пращат децата си само в частни забавачки. Така че и този ресурс се разпръсна сред множество получатели, част от които съвсем нямаха нужда от него.
Тежест
А истинската тегоба идва не в детската градина, а след 8-и клас, когато родителите трябва да купуват учебниците на децата си. Това са едни около 350 лева, които трудно може всеки да извади тутакси от джоба си. Като прибавим купуването на тетрадки, раници, химикалки, моливи и прочее задължителни за клас пособия, сумата спокойно може да стигне и 500 лева. За компенсиране на тези разходи след 8-и клас обаче никой в държавата ни не е помислил.
Навсякъде в нормалните страни има държавно подпомагане за родителите. И то не е на калпак, а в зависимост от доходите на двамата родители. В далечна Австралия, една от най-развитите страни в света например, семействата получават субсидии както за детска и занималня, така и за гледането на детето вкъщи, за което ставката е най-голяма. Задължително се гледа доходът на семейството - най-нискодоходните групи взимат 85% от субсидията, а богатите - 0%. Групите между тях получават 25% или 50% от полагащите им се помощи. Доказано е - помощта на калпак не води до желания ефект, освен за пропиляване на обществените ресурси.
