Б ългария е сред страните в ЕС с най-високи цени на различни храничелни продукти. Кои са те и какви са разликите - това провери репортерът на "Телеграф" Елена Иванова, а Владимир Симеонов коментира темата.
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Това пише преди повече от 150 години великият ни поет Христо Ботев в своето прочуто стихотворение „Елегия”. Век и половина по-късно народът ни също е беден, най-бедният в Европейския съюз. За щастие отдавна не се люлее „в таз рабска люлка”. За нещастие обаче се люшка в потребителската кошница на основните хранителни продукти в забързаното ни, задъхано и пълно със стрес родно ежедневие.
Дъното
Така се люшка между оскъдните си доходи и надутите цени, че свят му се вие и иде му да вие. Защото хем е с най-малки покупателни способности от своите европейски братя, хем го товарят като чуждо магаре все повече с надути цени, някои от които вече са мисия невъзможна за много от хората в страната, които получават ниски пенсии и най-ниските заплати в ЕС. Оправдания за ценовото цунами чуваме какви ли не - войната, международното положение, високата себестойност на храните, прекупвачите, спекулантите, държавата, само за арменския поп не се чува нищо, ама е въпрос на време и той да „понесе” вината си за скъпотията по магазини, бакалии, супермаркети и всякакви други търговски обекти. От доста време именити българи спорят по тв екраните кой и защо ни взема 1 лев от цената на горивата в страната. Спор, който не топли никого, още по-малко през зимата, която наднича иззад месец ноември. Защото важното в случая е не кой ни прибира стоте стотинки, а кой ги дава – та нали тези 10х10 стотинки излизат от джоба на българина, който скоро съвсем ще се скъса. Как да си обясним данните, че в Русия всичко поевтинява, а нали това е страната, която воюва с Украйна.
Летят
В същото време в държавите от ЕС цените на храните летят нагоре, че и в страните, които са извън ЕС, но са на нашия континент. Ние можем да се похвалим, че дори Обединеното кралство не може да ни бие по скок на цените. Че у нас захарта е най-солена, да, няма грешка, най-солена е като цена в сравнение с другите европейски страни. Какво като си произвеждаме и слънчоглед, и брашно, след като олиото и хлябът излизат по-евтино на жителите на Брюксел, отколкото на нас. Само това да е, да махнеш с ръка, да стиснеш зъби и юмруци. И да замълчиш. Но скоро може народът да изока досущ като героя на Чудомир. Защото вече в някои квартални магазини не може да се намери сирене под 15 лева за килограм, кашкавалът пък отдавна мина психологическата граница от 20 лева за килограм. А се чуват признания на наши тираджии, че истинските сирена и кашкавали се изнасят в чужбина. За нас остават полуистинските продукти. Докога ще продължи търпението на българина към този парадокс - най-бедните в Европа да плащат най-скъпо за храната си? Само да не стигне чак до онази история с магарето, дето тъкмо се научило да не яде...
