С едемте рилски езера са едни от най-изследваните екосистеми в Рила планина, но недостатъчният регулярен мониторинг чрез теренни проучвания оказва влияние върху проследяването на дългосрочните промени. Метеорологичните данни от станцията на връх Мусала показват драстично увеличение на температурите на въздуха и спад на валежите през последните десетилетия. Редица научни изследвания алармират за настъпващи негативни промени в екологичното състояние на езерата, но въпреки това до момента не се предприемат действия за смекчаване и адаптация към тези промени.
Климат
Седемте рилски езера - Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното - са най-известната туристическа дестинация в българските планини и имат висока екологична, културна и духовна стойност. Съществуват разнопосочни мнения за предизвиканите промени в тяхното състояние. Климатични промени, антропогенно натоварване или напълно естествени процеси, които водят до заблатяване на езерата, са основните посоки в търсене на правилния отговор.
Климатът в миналото има важна роля за съвременния облик на планините Рила и Пирин. Поредица от заледявания през епохата на плейстоцена са оформили характерните ледникови черти на релефа, представени от дълбоко всечени долини, пирамидални върхове (карлинги) и циркуси, издълбани при движението на тежките ледници. Последващото затопляне на климата е предизвикало постепенното отдръпване на ледниците към по-високите части на планините, а впоследствие и тяхното пълно изчезване, като са се оформили леглата на множеството глациални езера, разположени на различна надморска височина в дъното на циркусни тераси.
Съвременният климат не позволява образуването на ледници в Рила, но условията за развитие на растителни и животински организми в езерата остават сурови. Редица фактори предопределят слабата биологична продуктивност на езерата, като ниски температури, липса на хранителни вещества, високи нива на слънчева радиация през лятото и продължително замръзване на езерните води през зимата и пролетта. Само специфични организми успяват да се адаптират към екстремните условия, като много от тях днес представляват глациални реликти и ендемични видове с високо консервационно значение. В ранните етапи на развитие в езерата е липсвала водна растителност, която е характерна при напреднала фаза в еволюционното им развитие. Естествен фактор за развитието на биологичната продуктивност в езерата са органичните седименти, които се натрупват от техния водосбор. При сравнително устойчиви климатични условия този процес би отнел хиляди години, но под въздействието на съвременното изменение на климата и в резултат на интензивното човешко присъствие в района на езерата промените настъпват с много по-бързи темпове. Най-яркият пример за този ускорен процес на еутрофикация са Седемте рилски езера.
Прогноза
Температурата на езерните води се влияе пряко от температурата на въздуха през летните месеци, а количеството валежи определя тяхното пълноводие. Данните от метеорологичната станция на връх Мусала за последните три десетилетия показват драстично увеличение на средните месечни температури спрямо климатичната норма. На база на изготвени чрез климатични модели проекции за бъдещи промени се очаква температурите на връх Мусала към 2084 г. да се покачат с около 3,7°C спрямо средните стойности за втората половина на XX век. Постоянното повишаване на температурите създава предпоставки за понижаване на нивото и намаляване на площта на езерата.
Снеготопенето и валежите през летните месеци играят ключова роля за подхранването с води на Седемте езера. Езерата са най-пълноводни през късните пролетни месеци до средата на юли, а най-ниските водни нива се наблюдават през септември и октомври. През месеците август и септември валежите са единствен източник за подхранване на езерата. За разлика от температурите тенденциите при валежите са разнопосочни и се наблюдава ясно изразена цикличност или редуване на сухи и влажни летни месеци.
Ефекти
Главен негативен ефект оказва допълнителната ерозия, причинена от туристическите пътеки. Интересен е фактът, че най-силно засегнатите езера не са най-силно посещавани от туристите като Бъбрека, Окото и Сълзата. Пътеките, които водят до тези езера, попадат във водосбора на по-ниските езера като Близнака, Трилистника и Рибното. От гледна точка на площта и степента на ерозия на пътеките езерата Близнака и Трилистника са най-силно засегнати от интензивния туризъм. По-ниско разположените езера са и по-уязвими към климатични промени заради по-високите температури на въздуха и водата, но и заради по-големия водосбор и по-малката дълбочина. Рибното езеро е в най-напреднала фаза на своето развитие, като е едно от най-ниските езера и е най-плитко - само 2,5 м. Значителен негативен ефект имат органичните замърсители от хижата, големият брой посетители през летните месеци и къмпингуващите през август месец. Трябва да се отбележи, че Долното езеро има малък водосбор и е слабо засегнато от човека, като в него не се наблюдават активни процеси на обрастване въпреки малката надморска височина. Това навежда на мисълта, че антропогенното натоварване е главен фактор за влошеното екологично състояние на Рибното езеро, а климатичните промени засилват ефекта.
Интересни резултати се наблюдават през август 2018 г. По време на заснемане на спътниковите изображения през този месец се провежда мащабна кампания по премахване на езерната растителност и натрупания субстрат от растенията по дъното, а резултатите от снимките потвърждават това, като площта не намалява драстично както предходната година. Прочистването на езерото е извършено от служители на Националния парк “Рила”, доброволци и последователите на учението, създадено от Петър Дънов, които традиционно провеждат своя лагер в района на Седемте езера. През следващите две години на база на данни от спътникови изображения не се отчитат действия по премахване на езерната растителност до края на септември.
Човекът
Данните от изследването на езерата представят интересен и алтернативен поглед върху тяхното състояние, но и поставят някои важни въпроси. Изменящите се условия създават предпоставки за появата на нови видове и промяна на съобществата от организми, което е свързано с рискове от изчезване на характерни и консервационно значими видове и поставя популации в критичен минимум. По този начин се разрушават естествените екосистеми и биоразнообразието. Друг основен проблем, който остава неразрешен, е нерегулираният туризъм в района на езерата. Този фактор и до днес остава недостатъчно добре проучен, като липсва количествена характеристика за степента на неговото влияние върху екологичното състояние на езерата. Ефектът от туристическия поток се проявява чрез количеството на посетителите, но още по-важен аспект е и тяхното поведение в района, което води до редица нарушения на специалните режими и регулации, които имат за цел да ограничат човешкото въздействие.
Автор: Боян-Никола Зафиров
*Боян-Никола Зафиров има бакалавърска степен по Управление на риска от бедствия от университет „Ван Хал Ларенстейн” във Велп, Холандия.
Работи в сдружение “Геополиморфик Клауд” като анализатор на геопространствени данни.
Материалът е предоставен от Климатека.
Със съкращения, заглавията са на редакцията.
