- Г-н Хиновски, усещате ли тревогата, обхванала енергетиците в последния месец? Тя вече се прехвърля към обществото и потребителите. Очаква ли се наистина режим на тока, както вие прогнозирате във ваша декларация?
- В енергийните среди, но вече и в обществото, се натрупва основателна тревога за състоянието на българската енергетика. И това е обяснимо - хората следят медиите и виждат, че България се превръща в голям нетен вносител на електроенергия. Но това не е най-лошото, защото засега се справяме криво-ляво и покриваме дефицита основно с внос от съседите. Най-лошото обаче ще се случи в студените зимни дни, когато температурите паднат значително под нулата, когато енергийната система ще изпадне в тежък дефицит на енергия и тогава и съседите няма да имат възможност да ни помагат. Защото и те като нас направиха тежки грешки, като дадоха приоритет основно на възобновяемите енергийни източници и пренебрегнаха изграждане на компенсиращи и регулиращи мощности – т.е. на централи с непрекъсваемо и прогнозируемо производство.
- Какви са действията и конкретните мерки, които могат да предотвратят енергийната криза?
- Енергийната криза с дефицити в енергийния баланс, каквато се прогнозира тази зима, не може да бъде избегната с краткосрочни мерки. Все пак ние успяхме да запазим в нормално експлоатационно състояние въглищните си централи, но загубихме ВЕЦ-овете си, които поради липса на вода в язовирите не могат да компенсират дефицита в най-тежкия период – вечерния връх на товара, когато България има остра нужда от внос. Но за устойчиво предотвратяване на такива кризи България трябва да разработи модерна инвестиционна програма с изграждане на нови регулиращи мощности - газови и хидроцентрали, ПАВЕЦ, да наложи на всички фотоволтаични производители поне 25% от генерираната от тях енергия през деня да се съхранява и подава в мрежата по време на големи дефицити. Много страни от Европа разглеждат и възможността да строят малки модулни ядрени реактори (ММР), които имат възможности да работят в променливи режими и така да регулират товара в ЕЕС (електроенергийната система).
- Да се запази ли регулираният пазар на електроенергия? Какво е виждането на Българския енергиен и минен форум?
- Твърдението, че освобождаването на пазара на електроенергия за бита може да доведе до социален удар за битовите потребители, е на некомпетентни политици и управленци, които не разбират механизма на ценообразуване на електроенергията - сега, на регулирания пазар, и утре, на свободния. Трябва да бъде ясно, че както сега, така и при бъдещата либерализация, цената за бита ще се определя от КЕВР, т.е. пак ще бъде регулирана. Единствената разлика е в механизма на финансиране на това субсидиране - сега и в бъдеще. При досегашния модел се „източваха“ производителите, като им се „експроприираха“ части от произведената енергия на по-ниски непазарни цени. В бъдеще това субсидиране ще се осъществява от Фонда „СЕС“ със средства от печалби на същите производители, но и от продадени квоти емисии. Проблемът е, че нашите управленци не могат да осигурят този преход. Некомпетентни и нерешителни са. И затова ще загубим много, много средства от Европа.
- Има ли бъдеще топлофикацията, след като се убедихме в каква бездънна яма се превърна „Топлофикация София“, която генерира огромни загуби?
- Определено централизираното топлоснабдяване и студоподаване има бъдеще и във всички европейски държави то се развива с приоритет, защото е икономически ефективно и предлага комфортно решение на въпроса за отопление и охлаждане на жилищата в големи градски реали. За съжаление и в този случай България и по-специално „Топлофикация София“ е пример за некадърно развиване на този бизнес, с изключение на „Топлофикация Пловдив“.
- Какъв е моделът на бъдещото отопление на домовете?
- Последното в енергийните стратегии на развитите страни в ЕС е отопление в рамките на енергийни общности в обособени реали, базирано на индивидуални или общностни термопомпени инсталации, с което се постига най-висока степен на декарбонизация. Другите две модерни технологични направления, които набират все по-голямо пазарно позициониране, са приложение на ММР (малки модулни реактори) и вакуумни газификатори на ТБО (твърди битови отпадъци). За съжаление за днешните наши управленци това е неразбираемо и им звучи като научна фантастика.
- Кога очаквате да заработят 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и те биха ли ни спасили от енергийна криза?
- Ролята на новите ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“ (но не само там) е да компенсира огромния дефицит в системата, който се прогнозира към 2035-2040 година. Но дори и сега при налични въглищни централи нашите експерти прогнозират, че тази зима ще изпитаме дефицит от около 500 MW при нормално студен зимен ден и над 1500 MW – при температури под -15 градуса. И ето го парадокса – за жалост тези дефицити по никакъв начин не могат да бъдат облекчени от изградените в последно време над 3000 MW в българската енергийна система. Защото, когато ни трябват – тях ги няма. И 10 000 MW да станат, все същото. Но ако към тях бъде предявено техническо изискване да инвестират в системи за съхраняване на поне част от произведената енергия в акумулатори или други концентратори на енергия – ефектът за ЕЕС би бил осезаем поне в дните, когато има слънцегреене или вятър.
- Ако бяхте енергиен министър, до който пост бяхте много близо през 2021 и 2022 г., кои щяха да са първите действия и мерки за стабилизиране на отрасъла?
- Тогава като водещ енергиен експерт в една политическа партия, която впоследствие ме разочарова, разработихме най-модерната енергийна управленска програма, от която се възхищаваха всички – не само наши, но и чуждестранни енергийни специалисти. Но нищо не се случи, защото вместо мен тъмното задкулисие наложи един енергиен министър-недоразумение, който го удари на далавери. В програмата бяха предвидени провеждане на пълни одити на всички водещи държавни енергийни дружества и оздравяването им, отделяне на ЕСО и „Булгартрансгаз“ в самостоятелни дружества и подготовката за листването им на международните борси, закриване на БЕХ, изграждане на АЕЦ „Белене“ с доставеното оборудване, нови правила за балансиране на инвестициите във ВЕИ, модернизация на преносната и разпределителната електрически мрежи и дигитализацията им, преструктуриране на „Топлофикация София“ и оздравяването й, най-важният акцент – специална програма за привличане на инвестиции. Привличането на инвестиции е най-важната цел и днес пред енергетиката, която е тотално пренебрегната. Днешните управляващи не разбират, че днес инвестициите във фотоволтаични проекти не решават проблемите на българската енергетика, те ги задълбочават.
- Какво е възможното решение за въглищните ни ТЕЦ-ове? Кое ще е по-скъпо – закриването им или допълнително пречистване на въглеродните емисии, оползотворяването им за други производства, погребване?
- Въглищните централи винаги са играли ключова роля в българската енергетика с всичките стратегически предимства, които притежават и екологични недостатъци. Но тези централи се оказаха зaлог за т.нар. Зелена сделка (бих я нарекъл утопия) на ЕС, защото тя породи огромни проблеми на икономиката и на енергийната сигурност на съюза.
Имаше много възможни решения за тези централи, но те бяха проспани от редица некадърни управленци - от пропуснатия шанс да въведем в сила механизъм за капацитет, реконструирането на част от блоковете в газови (което Гърция направи) или с приложение на ММР за комбинирано производство на електроенергия и химически продукти. За съжаление неграмотността сред политиците, които продължават да повтарят фалшивата мантра, че някой спира или не въглищните ни централи, се превръща в гротеска. Тези хора трябва да разберат най-сетне, че не държавата, а бездействието относно тези централи ще ги направи неконкурентоспособности на пазара и те ще бъдат принудени сами да спрат. Това е най-голямата демагогия на някои от днешните наши политици или некомпетентност.
- Търговията с емисии не е ли поредна иновативна шашма на финансовите пазари?
- Търговията с емисии е изкуствен политически инструмент на ЕС за задушаване на конкуренцията на въглищните централи, като натрупаните средства се насочват основно към развитие на зелени енергийни технологии. А това според мен е командно-административен подход, който ние, заедно с други страни членки на ЕС като Полша, Чехия, Испания, решително осъдихме. Но това далеч не е всичко - силовите решения на ЕС продължават, като за реализиране на новата екологична политика на съюза за следващия управленски 5-годишен период е предвидено цените на квотите емисии да нараснат до над 400 евро/тон въглероден диоксид. Не виждам коя въглищна или дори газова електроцентрала ще запази конкурентоспособност на енергийните борси.
- Ще поскъпне ли токът за бита и парното от януари 2025 г.?
- Тенденцията на промените на цените на електроенергията е различна от тази на топлоенергията и докато електроенергията, особено в нашия регион, е под натиск за повишаване поради дефицитите и относително ниското ниво на свързаност на енергийните системи, то при топлинната енергия, която е зависима основно от цената на природния газ, засега не се прогнозират повишения до края на регулаторния период - 1 юли 2025 г. Моите прогнози са, че при сегашното бездействие по отношение на изграждане на регулиращи мощности и заместването им със скъп внос цената на електроенергията дори на регулирания пазар през 2025 г. ще се повишава бавно, но непрекъснато, средно с 3-5% на месец.
- Как да се подготвят битовите потребители за свободния пазар? Трябва ли да променят културата на ползване на електроенергия - как да се спасят от скъпата вечерна и нощна консумация?
- Във всички други страни в ЕС либерализацията на пазара за бита се предхожда от няколкомесечни комуникационни кампании за осведомяване на населението с всички аспекти на прехода и с отговорностите на отделните участници в прехода – електроснабдителни компании, търговци на електроенергия, видове договори, възможностите и процедурите за избор или смяна на доставчика, предимствата на енергийно бедните домакинства, начините за компенсирането им и други важни информации.
В България не се прави нищо! Дори не се говори. Няколкото наши предложения до Министерство на енергетиката за организиране на публични дискусии и информационни кампании по въпроса срещат пълно мълчание! Необяснимо. А има хора в това министерство, които разбират важността на темата и проявяват интерес да се организират такива кампании.
Това е той:
Роден е на 3 септември 1947 г. в с. Глава, област Плевен
Машинен инженер, специалност „Ядрена енергетика“. Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ, МААЕ и Япония
Работил е в „Електрисите дьо Франс”, ЕБВР и други
Бил е член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“ (1975-1982), директор на ядрена дирекция в „Енергопроект“ (1998-2001), изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на борда на АЕЦ „Козлодуй“ (1999-2001)
Основател е на „Булатом“ (2001 г.) и негов първи председател (2001-2002). Председател е на Българския енергиен и минен форум от основаването му (2003 г.) досега. Преподавател е по ядрена сигурност в магистърската програма на УНСС
Председател е на парламентарната комисия по енергетика в 46-ото народно събрание, народен представител в 45-ото и 46-ото НС
Владее английски, италиански, френски и руски език
Има издадени 3 монографии на енергийни теми
Таня Киркова
