- Г-н Кацарчев, защо синдикатите не харесаха новите критерии, предложени от социалното министерство, за определяне на минималната работна заплата?
- Проектозаконът, който са пуснали за работната група, занимаващи се с минималната работна заплата и колективното трудово договаряне, не покрива целите на евродирективата. Нито се постига адекватност на заплатите, нито се залагат някакви съществени елементи, които да водят до насърчаване на колективното договаряне. Въобще това е проформа пуснат проект, с който вероятно се отчита срок за пред Европейската комисия.
- Какви са по-конкретно критиките ви?
- Има направени предложения не само от нас, но и от колегите ни от КНСБ и работодателските организации. Нито едно от тези предложения не го виждаме в законопроекта, приложено под някаква форма. Нито едно от тези предложения не е подлагано на обсъждане вътре в работната група. Няма как да се коментира подобно отношение.
Абсурдно е адекватността на най-ниското възнаграждение да се мери през линията на бедност.
- Какви бяха вашите предложения, които не са били включени в законопроекта?
- Да започнем от самия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Ние сме изпратили нашето предложение какви критерии да има, с каква тежест да участват, как да изглежда формулата за изчисляването. Имаме и конкретни текстове за това как да се насърчава колективното трудово договаряне. Всичко това липсва.
- Какви критерии за минималната работна заплата предлагате?
- Първият критерий съгласно директивата е издръжката на живота. Предлагаме да има легална дефиниция на издръжката на живота, тя трябва да съвпада с легалната дефиниция на Международната организация на труда. След това на тази база да се създаде методология, по която Националният статистически институт да прави изчисления и да казва каква е издръжката на живота за лице и домакинство. Да се зададе някаква тежест на този критерий, за да се изчислява колко да е увеличението на минималната работна заплата всяка година. Това нещо го няма в предложението. Сега единствено КНСБ изчислява каква е издръжката на живота, като те използват методологията на МОТ. Като критерий трябва да се отчита и ръстът на работните заплати, който също се изчислява от НСИ. Последният критерий трябва да бъде националната производителност. Там са три показателя – брутен вътрешен продукт, брутна добавена стойност и производителност на труда. Но и това го няма.
Трябва да се измерва и адекватността на МРЗ, която е вързана или с медианната, или със средната брутна работна заплата.
Социалното министерство обаче предлага адекватността на МРЗ да се обвърже с линията на бедност, което е пълен абсурд. Абсолютен нонсенс. Няма никаква връзка между линията на бедност и работната заплата, защото целта на директивата е да няма работещи бедни. Да не говорим, че последните години делът на работещите бедни се е качил от 8 на 11 процента, по данни на националната статистика. Не знам кой е дал този акъл и защо това е било записано в законопроекта.
- Други държави каква референтна стойност прилагат, за да измерват адекватността на минималната заплата?
- То го пише в директивата. За да се измери адекватността, трябва да се използват международно признати системи, в случая медианната работна заплата или средната брутна работна заплата. Спрямо единия от двата показателя, а може и спрямо двата, се измерва адекватността на МРЗ в страната.
- Ако се обвърже минималната работна заплата с линията на бедност, какво ще последва от това?
- Първо, линията на бедност е на база данни от преди поне две години и половина. Как се мери бедност за две години и половина назад, при положение че цените хвърчат главоломно всяка година? Всъщност линията на бедност основно се използва за определяне на социални помощи, а не за минималната работна заплата. Слага се този праг, за да се прецени кои хора следва да получават подпомагане от държавата под една или друга форма.
- Каква е разликата между линията на бедност и издръжката на живота?
- Издръжката на живота означава, че ти не се лишаваш от основни стоки и услуги, касаещи твоя живот. Не си купуваш луксозни стоки, но можеш да задоволяваш себе си и семейството си с основни хранителни стоки, да обслужваш дома си, да си осигуряваш дрехи, лекарства, здравни услуги, образователни услуги. Това е един минимален пакет, който показва, че ти не си лишен от нищо. А линията на бедност показва прага, под който ти на практика не можеш да гарантираш своето оцеляване.
Затова държавата додава пари, за да може ти да можеш да оцеляваш. Ясно е, че под линията на бедност ти не можеш дори да си купиш дървата за зимата или да си платиш парното. Но тази линия всъщност е свръхниска. Линията на бедност на статистиката де факто е по-висока от тази на Министерския съвет по някакви причини.
- Министерският съвет обаче не определя ли линията на бедност на база данните от статистиката?
- Да, но назад във времето.
- Работната група, която разгледа предложението на социалното министерство за минималната заплата, какво реши в крайна сметка? Ще се преработват ли текстовете?
- Станаха ясни няколко неща. Първо, синдикатите стоим на позицията, че законопроектът не е адекватен. Част от работодателите по принцип го подкрепят, което означава, че не го подкрепят изцяло, а само отчасти. Стигна се до дискусия дали да продължим разговорите по проекта на Министерството на труда и социалната политика. Накрая това се отхвърли и се реши, че трябва да направим таблицата, с която министерството докладва пред Европейската комисия напредъка по транспониране на директивата. Но трябва да се направи така, че по всеки един член от директивата всеки да даде предложения по начина на транспонирането му.
- Това означава ли, че сте се върнали в началната точка?
- Ами ние не сме излизали от нея. Очакването за следващото заседание е пак да бъдем в нулевата точка. Тъй като министерството не е обобщило нито едно от предложенията, нито е дало мотиви кое приема и кое не приема от тези предложения, сега ще ги обобщим на следващото заседание. Това означава нулева работа, свършена за две години.
- В крайна сметка каква ще бъде съдбата на законопроекта на социалното министерство?
- Ако бъде пуснат за обществено обсъждане в сегашния вид, ще предизвика протестни действия от страна на синдикатите. Абсурд е, ако това нещо тръгне въобще да се движи.
- Тоест законопроектът ще се пише наново?
- Да, направо ще се пише наново. Това е нашето мнение. Няма как в този му вид въобще да съществува. Тук-там има някакви попадения, но те са максимум 10%, като това са основно пожелателни текстове.
- И няма заплаха за минималната заплата, определена за 2025 г.
- Да, тя със сигурност остава.
- Има ли определени срокове, в които да се приеме нов проект?
- Не, не приехме план за действие и график. Трябва, както казах, да направим таблица, което е бюрокрация. За да се приеме целият проектозакон, трябва да се приеме целият механизъм. Не само за минималната работна заплата, но и за колективното трудово договаряне. Няма как да се приеме закон и след това още три години да се чудим какво ще правим с минималната работна заплата или с колективното трудово договаряне. Всички механизми трябва да са изчистени едновременно. От социалното министерство твърдят, че това може да стане поотделно. Но ние не вярваме в подобни обещания предвид историческия си опит – как нещо се обещава, а после остава да виси във въздуха.
- От социалното министерство, освен самите критерии, представиха ли конкретна формула, по която да се изчислява минималната работна заплата?
- Не. КТ „Подкрепа“ е изпратила формула. Според нашите изчисления МРЗ догодина, като се комбинират показателите, трябва да бъде 1100 лева, а не 1077 лева. Разликата не е толкова голяма. Във формулата участват елементите, които посочих – издръжката на живот, изчислена от КНСБ, ръст на заплати, производителност на труда и т.н.
- Какви тегла сте задали на тези критерии?
- Вариантите са няколко според различни тегла. 1100 лева е средно. Единият вариант, при по-голяма тежест на издръжката на живота, излиза близо 1300 лева.
- Как се определя МРЗ в други държави?
- Всяка държава има собствена история и е различно навсякъде. Например в част от западните държави всичко минава през колективно договаряне, което има покритие около 80%, а някъде и 100%. При тях има и т.нар. разпростиране на колективния трудов договор. Той важи за всички предприятия и е със силата на закон.
- Какъв е обхватът на колективното трудово договаряне в България?
- По данни на статистиката около 28% от работещите са обхванати от колективни трудови договори.
- Какво се предлагаше в законопроекта на социалното министерство, за да се повиши този обхват?
- Напротив, в законопроекта се предлага обхватът реално да се занижи. Защото са написали текст, с който се казва, че ако браншови синдикати договорят условия със съответната браншова работодателска организация, членовете на тази работодателска организация могат да се откажат от прилагането на определени клаузи в проекта на колективен трудов договор, което трябва да се запише в него. На практика това бламира целия колективен трудов договор и спира разпростирането му.
- Как може работещите да си осигурят колективен трудов договор?
- Първо, те трябва да са членове на синдикат. Колективно трудово договаряне има само там, където има синдикални секции. И оттук нататък, ако е постигнато споразумение на ниво бранш и има синдикална секция в съответното предприятие, този договор важи и за там, независимо дали работодателят е член или не.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия
- Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид
- През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерство на финансите
- Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници
- Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател
- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов
Стефани Георгиева
