Н а този базов въпрос, на пръв поглед, всеки може да отговори мигновено, но... отговорът е много по-сложен, отколкото изглежда. Навремето бе популярна фразата, че политиката е концентриран израз на икономиката, но към настоящия момент това съвсем не изглежда толкова категорично. А, дали твърдението, че икономиката е продължение на политиката в стопанския живот, е вярно? Изглежда съвършено логично, нали така? Малко хора са чували за генерал Карл фон Клаузевиц, но всички знаят за Наполеон. Генерал Клаузевиц е в основата на реформата на пруската армия, която води до победата над Наполеон. На него принадлежат и думите: „Войната е продължение на политиката с други средства“.
Геополитика
Глобалната геополитика в момента бързо доближава до точката на кипене, което състоянието глобалната икономика категорично не отразява – изглежда прекалено спокойна. Трябва да отбележим и, че предстоящите избори в САЩ и Европа със сигурност ще вкарат още повече жега в глобалната политическа картина, което глобалната икономика също игнорира. Не бързайте да се радвате обаче. Военните конфликти в Украйна и Близкия изток рязко увеличиха военните разходи на държавите. За 2024 г. те ще достигнат 2,2 трилиона долара. Вече почти официално навлизаме в ерата на несигурността. Тези разходи със сигурност водят и до значими ефекти за икономическия растеж и поддържат нивата на трудова заетост. Разбира се, че лидер за военните разходите са САЩ с близо 832 млрд. долара за 2024 година. Втори е Китай с 227 млрд. долара, а трета Русия със 109 млрд. долара. Като процент от брутния продукт средно държавите ще изразходват около 2,2% за тази година. Рекордни военни разходи държавите правят през далечната 1960 г., когато те достигат средно 6,5% от БВП. Да припомним, че това съвпада с периода на Студената война. Връхна точка на напрежението през този период достигаме през октомври 1962 г. - т.н. „кубинска криза“, когато сме на прага на ядрен конфликт между САЩ и Русия. Тоталното милитаризиране на икономиките през този период отнема огромни ресурси от другите сектори , социалната сфера и културния живот. Отговорихте ли си сега на въпроса в началото на коментара? Безспорно геополитическото напрежение е най-същественият риск за състоянието на глобалното стопанство в момента. През Суецкия канал преминават над 30% от трафика на всички контейнери. Ако конфликтът ескалира, не трябва да има никакво съмнение, че цените на петрола отново ще изхвърчат нагоре.
Номерът на китайката
Спомняте ли си за търговските войни на Тръмп срещу Китай по време на президентския му мандат? По всяка вероятност той отново ще бъде избран за президент и заканите му са, че тази война ще бъде подновена. Китайците се готвят активно за предстоящите търговски битки. Този път обаче нещата са доста по-различни от предишния му мандат. Китайската икономика е в значително по-лошо състояние. Очакванията са, че за 2024 г. тя ще направи най-малкия си икономически ръст от 1990 г. досега – около 4,5%. Китай доставя около 20% от всички стоки за развитите икономики, а от друга страна тя е най-големият вносител на енергийни ресурси. Сметките на макроикономистите показват, че всяко свиване на китайската икономика с 1% ще доведе до свиване на световното стопанство с 0,2%. Сега си представете в тази ситуация нова търговска война между САЩ и Китай? Неприятно, нали? Трябва да отбележим и, че геополитическото напрежение доведе до значително увеличаване на търговския протекционизъм в глобален план. Казано по-точно – глобалната икономика се „деглобализира“. Правителствата смятат, че това представлява част от системата им на национална сигурност. През 2023 г. ръстът на глобалната търговия е в размер на 0,2%, който е най-анемичният от 50 г. насам. Бизнесите базирани в най-развитите индустриални държави се опитват да намалят зависимостите си от глобалните веригите за доставка търсейки вътрешни алтернативи. Този тренд неминуемо ще влоши производителността.
Рецесия
В интерес на истината трябва да споменем обаче, че най-голямата икономика - американската, в момента не показва абсолютно никакви симптоми за предстояща рецесия. Прогнозата е, че за 2024 г. тя ще отбележи ръст с 1,6 %, а за 2025 г. с 1,7%. Ако тези икономически резултати преминат при приемливи нива на инфлацията, може и да се разминем с глобалната рецесия. Геополитическите рискове обаче остават и те са сравними със ситуацията от 60-те години на миналия век. Надяваме се, че политиците ще изтрезнеят. Жизнено важно е.
* Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
